Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен
Последни статии
Свински бут с бамя

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 14 декември 2011.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Дойде зимата и настана време за свинско и винско. Повечето ми познати са привърженици на скарата, където мятат вратни пържоли или котлети, но според мен и останалите части на свинята си имат своето кулинарно приложение. Приложената рецепта касае свинския бут, който, приятно задушен с бамя придава и по-задушевна атмосфера на студените зимни вечери. Алтернативния вариант включва зелен фасул, по възможност по-тъничък, в случай, че не сте особен привърженик на бамята. И в двата случая трябва да внимавате, защото остарелите плодове за трудни за дъвчене и също толкова трудни за храносмилане.

Необходими продукти:
- Свински бут – около 400-500 грама;
- Бамя (зелен фасул) – около половин килограм, може и замразена;
- 2 глави стар лук;
- 3-4 моркова;
- 1 глава чесън;
- 1 зелена чушка;
- 5-6 чери доматчета;
- Дафинов лист, сол, черен пипер, червен пипер;

Предварително нарязвате парчето от бут на няколко по-едри парлаци и го слагате в средно голяма тенджера със съвсем малко олио. Добавяте целите обелени скилидки чесън и нарязания също на едро лук и на бавен огън го обръщате неколкократно, докато започне да се задушава. Ако не ви се занимава да чакате бута да уври, може и да го сварите предварително в тенджера под налягане.

След като придобие приятен загар, го посолявате, слагате малко черен пипер, обилно червен пипер и добавяте към месото нарязаните на ленти моркови,
Enslaved - The Sleeping Gods and Thorns EPs

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 08 декември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Пионерите на викинг метъла зарадваха почитателите си с две нови EP-та тази година – свободно достъпното в нета The Sleeping Gods и произлезлото от доста овехтял договор със Soulseller Records – Thorns. Другото, с което зарадваха почитателите си, но само отвъд Океана, е турне по случай двайсет години на сцената. И подобно на дългогодишната им кариера, двете EP-та в общи линии покриват разнообразието, което се наблюдава в творческите им търсения.

За незапознатите можем да отбележим, че Enslaved се причисляват към втората (или дори първата) вълна норвежки блек метъл, но за разлика от повечето групи от началото на деведесетте заложиха на старите скандинавски богове, а не на рогатия опонент на Господ. С това, както и с някои музикални елементи, търсещи традиционния норвежки фолклор, те станаха родоначалници на паган направлението в екстремната музика, и то десетилетие, преди да се нароят десетки и стотици групи, издигащи древните езически богове в култ. Може би в началото Enslaved имаха грубия звук на олд-скуул блек метъл легендите, но с течение на времето успяха да го изчистят, а на моменти кривнаха и към прогресив атмосферични композиции, честно казано трудно смилаеми за по-голяма част от старите им почитатели.

Албумът Vertebrae от 2008-а е вероятно типичния пример за прогресив лицето на Enslaved. Не мога да кажа, че бях очарован, когато го чух за първи път, но не мога и да отрека, че чисто музикално това беше най-изпипаното творение на
England Medieval Festival

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 01 декември 2011.

Публикувано в Статии :: Популярни

Макар в родината ни да се намират няколко сериозни и доста запалени организации, занимаващи се с възстановка на средновековната култура и събития, за мое огромно съжаление досега съм нямал възможността да посетя някое от организираните от тях събития. За сметка на това пък се сблъсках с подобно мероприятие отвъд Ламанша и смея да кажа, че си заслужава да има колкото е възможно повече и по-разнообразни. Не толкова заради образователния момент и възможността да се докоснем до отдавна отминали времена, колкото поради чистото забавление. Разбира се, това го твърдя от гледната точка на чист зрител-лаик, който се изтърсва със съвсем съвременно облекло и зяпа насам натам с неприкрито любопитство. Убеден съм, че когато човек е навътре в цялото нещо, то преживяването е далеч по-удовлетворяващо. Всеки от участниците иска да покаже най-доброто от себе си, да демонстрира някое ново оръжие, което си е направил вкъщи, или пък средновековно облекло, домашна медовина по антична рецепта и какво ли още не. Което не прави подобен фестивал изключителна привилегия на изкушените в изкуството да пресъздаваш миналото, а дори напротив – възможност за масите да разпуснат в приятна обстановка и да подкрепят това съвсем не евтино удоволствие.

Та, Английския Средновековен Фестивал се провежда всяка година в продължение на вече 19 лета в периода на един от поредните Банкови празници (Bank Holiday, или едни такива понеделници, случайно разпределени из годината, през които банките във
SciFi Series: Grimm

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 28 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.

Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.

Лошо впечатление определено правят отдавна тривиалните заемки от твърде популярни поредици, без дори да броим книжните. Предаването на „уменията“ по наследство и по кръвен път, след смъртта на предшественика, секретната и децентрализирана група наследници - в случая „гримове“, чиято единствена причина за съществуване случайно се явява борбата с нечовешката сволоч. Тайните дневници от времето на оригиналните братя са неизбежни, а реформираните типажи на злото – което всъщност не е толкова зло – налични. И така, започвайки от едновремешния „Бъфи“, та чак до съвременното „Свръхестествено“, паралели можем да си вадим до изчерпване на виртуалното мастило.

Още
Band dessinee: Chasseurs de dragons

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 28 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Литература

1. Un dragon comme pas deux – 2006
2. Copains comme zombies - 2008

Сигурно мнозина от вас са попаднали и с удоволствие са гледали пълнометражния френски филм „Ловци на дракони”. За тези, които не са, съвсем накратко става дума за приключенията на двама симпатяги – Лиан Чу и Гиздо, и на верният им дракон Хектор в един меко казано фантастичен свят. Всъщност именно в този филм попаднах на носещите се из въздуха острови, които по-късно станаха популярни с „уникалността” и „иновативността” си в Аватар. Работата на тези двамата, за които става въпрос тук е да ловят дракони (както може би сте се досетили), летейки от своя страна в хибрид между хеликоптер и ръчна количка. А пък самите дракони, съвсем в съответствие със света, който обитават, са от странни по-странни. Стилът на анимацията е карикатурен, с отчетлив елемент на приказност.

Малко от вас обаче са гледали, в това съм сигурен, двата сезона на анимационния сериал със същото име. Те разбира се предхождат пълнометражната анимация и отдавна радват френските подрастващи. Характеризират се със значително по-несъвършена графика, но пък носят доста романтичен заряд и представят една доста добре изградена вселена, населена с още и още дракони. Там в пълна сила са разкрити характерите на меркантилния и доста непохватен Гиздо, високо-моралния умел боец Лиан Чу (който освен това се
Нещо като мусака

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 27 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Това е вариация, която се роди спонтанно в опит да употребя няколко изостанали продукта и да си сготвя ядене за поне три дни. Последното не се получи основно защото резултатът беше дотолкова вкусен, че го изконсумирах буквално на две яденета. Ще имате нужда от следните продукти:

Основни:
- кайма (телешка)
- картофи
- кромид лук
- домати (консервирани)
- грах (консервиран)
- морков (по желание)
- чаша бяло вино
- подправки: сол, черен пипер

За заливката:
- яйчни жълтъци
- кашкавал
- бекон

И така, стартираме със запържване на ситно нарязан лук, към който последователно добавяме телешка кайма и продължаваме да пържим. Тук някъде нямаше да е зле да има и един морков, но става и без него. За сметка на това пък се нарязват няколко доматчета от консерва и половин консерва грах. Овкусява се с черен пипер и сол.

Когато цялата тази смес придобие леко сготвен вид нареждаме върху намазана с олио и подходяща по размер тавичка нарязани на кръгчета картофки, така че плътно да покрият дъното. Върху тях се изсипва плънката, нарежда се още един ред картофи и се долива с чаша бяло вино и вода, така че да покрие всичко. Печем до омекване на картофите.

Последната стъпка е да наредим лентички бекон и да залеем с жълтъка на две до три яйца, объркан с настърган кашкавал. Допича се до приятна златиста коричка.

В
Megadeth - Th1rt3en (2011)

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 26 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Megadeth - Th1rt3en
Roadrunner, 2011

1. Sudden Death; 2. Public Enemy No. 1; 3. Whose Life (Is It Anyways?); 4. We The People; 5. Guns, Drugs & Money; 6. Never Dead; 7. New World Order; 8. Fast Lane; 9. Black Swan; 10. Wrecker; 11. Millennium Of The Blind; 12. Deadly Nightshade; 13. 13;

Личен фаворит: Public Enemy No. 1; Най-лесно се прокарва с: огромна доза сарказъм и егоцентризъм;

„Тринайсети” съвсем „неочаквано” се казва тринайсетия поред албум на траш-легендите от западния бряг – Megadeth, и още по-неочаквано, съдържа тринайсет песни, последната от които се казва „13”. Дотук може да си помислите, че метъл музиката съвсем е навлязла в затворения кръг на пресилената оригиналност и поне що се отнася до господин Мъстейн, може и да не сгрешите. Не заради това странно съвпадение на имена, нито пък заради появата им на Хелоуин в едно шоу, маскирани като също толкова неоригинални филмови чудовища от първата половина на миналия век. Просто новият албум на Megadeth е като всички стари техни албуми, но му липсва онази първична енергия, която ги издигна на върха на сцената успоредно с големите съперници от Metallica.

За разлика от Metallica обаче бандюгите около русокосия хулиган не си подстригаха косите и не зарязаха протъркания имидж. Дотук добре, това печели точки пред старите почитатели. Защо обаче трябва да се цикли около една и съща композиционна идея, това не мога да разбера. Музиката е добра,
Предстоящо: III Младежки Рок Фестивал - Враца 2011

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 24 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

10 декември, 14.00-22.30, Младежки дом, Враца, България

Доколкото има поп-фолк крепости в България, то не бива да забравяме, че се намират и такива, в които рок-музиката отдавна се е наложила в ъндърграунд средите и от време на време надига глава, за да покаже, че и в родината ни се намират талантливи млади групи с алтернативно мислене. Та, получавам аз покана за третия младежки рок фестивал в Младежкия дом във Враца и почвам да се чудя дали да го посетя.

Не, че съм бил на някой от двата предишни. Като се замисля, в последно време си позволявам веднъж на две години голям фестивал в Чехия, тук-там някой по-напудрен концерт на застаряваща звезда и останалите кинти заминават по баровете на столицата и домашните неизменни разходи. Но връщайки се години назад, тогава май напудрени звезди почти не идваха, а и по барове не висях много. И си ходех, веднъж-дваж на тримесечие, по разни клубчета и залички, където нахъсани младежи ковяха закъснялата с две десетилетия българска пънк и метъл сцена.

Та какво лошо, си помислих. За какво да слагам 30 лева на концерт на новоизлюпена дет-метъл легенда в условията на съмнително озвучаване и принудата да се пият малки бири на големи цени от противна марка? Сериозно, тая работа с рок-музиката си е ъндърграунд и трябва да си остане там. Ама за да я има изобщо, и за да се откъсват младежите от едроцицести Лари Крофтове на монитора и безидейното бъдеще, да хванат една китара и да подрънкат

Седмичен топ 5
 
Кратки @ Сивостен
 
 
Други статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.