Българско и родно: Масленица

Автор: Жеко Найчов, сряда, 10 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Масленицата е едно от немалкото традиционни нашенски ястия, на което продуктите са му лесни, приготовлението обаче - не. Ще ми е трудно да опиша идеално точно как се прави, и то по една силно специфична причина - тя е явен пример за кухня, сътворена и еволюирала в условия на хронично мизерстващ народ, който в стремежа си да разнообрази трапезата си е измислял всевъзможни вариации върху едни и същи продукти.

Продукти:
- брашно
- мая
- сол
- вода
- свинска мас
- пръжки, яйца и сирене (опционално)

Съставките на масленицата де факто се покриват с необходимото за приготвяне на обикновен хляб (брашното, водата, маята и солта) с единствената добавка - свинската мас (наистина, най-добре ако имате и пръжки). На тази основа могат да се прибавят и сирене и яйца за разкош, но те не са задължителна съставка. Не давам пропорции, защото всичко се прави на око.

Маята се разтваря в хладка вода с малко захар и сол и се замесва с брашното и още вода на обикновено тесто като за хляб. Меси се продължително - докато стане еднородно тестото, след което се оставя да втаса и се премесва наново. Разделя се на топки, от които се разточват кори като за баница, но малко по-дебели.

От този миг нататък започва специфичната част. Разточената кора се разстила на масата, намазва се с предварително разтопената мас и се поръсва с пръжки. Може да се сложат и сиренето и яйцата, ако са предвидени.

Суеверията: Сирените

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 10 март 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни

В гръцката митология, сирените са зли същества, примамващи моряците с прекрасния си глас с цел да ги погубят. Визията им варира в зависимост от дадения автор или художник, който ги изобразява, но при всички положения представляват гротескни полуптици, полужени. Броят им също е различен, като от две или три могат да достигнат цяло множество.

Сирените са споменати от Омир при премеждията на Одисей. Преминавайки покрай острова им, хитрият военачалник наредил на подопечните си да запушат ушите си с восък, а самия него да завържат за мачтата, като не го освобождават в никакъв случай преди да отмине опасността - толкова голямо било любопитството му да чуе неземната им песен. Сходно препятствие срещат и Язон и неговите аргонавти. На тяхна помощ обаче се притича Орфей, съумявайки да изтръгне толкова божествена мелодия от струните на своята лира и да изпее толкова красиви песни, че да заглуши дори омайния глас на сирените.

Всъщност, трудно може да се обясни това, което разказват легендите - сирените се срещали само по най-отдалечените морски краища, назовавали всеки от моряците по име, а песента им докарвала и най-здравия морски вълк до пълно изглупяване, оставяйки само звуковите му възприятия.

В митологията, разбира се, обяснение за това има - като чеда на речния бог Ахелой и някоя от трите музи, сирените наследяват едновременно стихийния нрав на баща си и божествения глас на майка си. Дали обаче има и нещо повече зад това, освен

Beyond Sherwood Forest (2009)

Автор: Ангел Марчевски, вторник, 09 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Отвъд Шеруудската гора (2009)

Лъкове, качулки и зелени чорапи - затова се сещам, когато някой заговори за легендарния Робин Худ. Всъщност, историите за всеизвестния благороден крадец са се предавали от човек на човек, като едра шарка, още в средновековна Англия. Надали обаче някой е подозирал, че през двадесет и първи век, същите тези легенди ще се комерсиализират и продават, отново и отново, докато не бъде изцеден и последният цент от горкия Робин. И това ако не е ирония.

На мен самия отдавна ми е втръснало от филми по темата. А и като изключим класическите ленти и „Мъже в чорапогащи”, екранът прелива от нискокачествени, нискобюджетни и/или зле режисирани филмови адаптации. Да не говорим за няколкото силно безмозъчни сериала, поне един от които дори анимационен. Съществуват и няколко тъпоумни компютърни игри със същото заглавие, където можете да се превъплътите в ролята на добронамерения обирджия. Че и някои дори още по-крайни "фантазии", които по-добре да не споменаваме.

Та, ето ни отново пред екрана, слушайки старата песен на нов глас и надявайки се да видим древния символ на благородството в нова светлина. Това, което ме шокира най-силно, бе присъствието на дракони още в първата сцена. Режисьорът Питър ДеЛуис, който иначе има доста добър опит в телевизионната фантастика, с малко или повече участие в трите заглавия "Старгейт", "Светилището", "Андромеда" и пр., изглежда е преценил по някаква напълно неизвестна

30 Rock

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 08 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

“30 Rock” се превърна в един от любимите сериали на критиката отвъд Океана. Сред престижните отличия личат шест награди „Златен Глобус” и рекорд от 22 номинации на последните награди „Еми”. Впечатляващата визитка засили любопитството ми към продукцията на Тина Фей и, след три сезона и половината от четвъртия, с чиста съвест мога да кажа, че това действително е един от най-добре скроените комедийни сериали през последното десетилетие. Без да поставя нова летва или да прелива от оригиналност, “30 Rock” е многопластова лента, която съчетава различни образи и истории, подплатени от добри сценаристи и режисьори, които го превръщат в подходящо забавление за широк кръг зрители.

Сериалът е базиран до голяма степен на личните впечатления и опит на Тина Фей като сценарист и актьор в „Saturday Night Live”. Историята се върти около подобно фикционално шоу на живо по NBC, снимащо се в сградата на General Electric (собственик на телевизията), намираща се на „Рокфелер Плаца” № 30 (От тук “30 Rock”). Водещ персонаж е главният сценарист Лиз Лемън (Тина Фей), а основни сюжетни линии са от една страна взаимоотношенията и с екипа от разюздани писачи и разглезени актьори, от друга – с ръководството на компанията, представлявано най-вече от Джак Донаги (Алек Болдуин). На фона на дивото професионално ежедневие се разгръщат, разбира се, и несгодите в личния живот на героите, злободневни теми като кариеризъм, сексуалност и меркантилност. Нищо ново под слънцето, но голяма част от чара

Пълнена празнична птица

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 06 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Не, че празникът е някакво задължително условие, но подобни по-засукани произведения на кулинарното изкуство обикновено изискват някакъв повод. Всъщност, като се замисля, осми март е вдругиден, което е идеален случай за господата да запретнат ръкави и да включат в действие виртуозните си готварски умения. Следващото предложение със сигурност ще изисква поне малко от тях.

Първият, съвсем логично произтичащ въпрос е какво разбираме под птица. Това ще трябва да бъде някой по-едър представител на домашните пернати, от порядъка на кокошка или пуйка в напреднала възраст. Все пак, искаме да имаме къде да пълним. От друга страна, и по-голяма бройка пилета или да речем пъдпъдъци също биха свършили добра работа, предоставяйки възможност за наистина красиво оформление на готовото ястие - а както знаем, храната трябва да носи наслада на всички сетива, в това число и на очите.

Основна и критична стъпка представлява предварителната обработка на птицата. В зависимост от възрастта и големината можем да минем с леко мариноване, не толкова леко мариноване или предварително сваряване, включително и под налягане, за да си гарантираме, че крайният резултат ще е годен за ядене. Респективно, за лека марината предлагам бутилка вино и бутилка бира, соев сос, около супена лъжица, също толкова зехтин, един изцеден лимон, десетина зърна черен пипер и два-три дафинови листа, както и задължителната сол.

Ако смятате, че животното възнамерява да се опъва, е

Possession (2009)

Автор: Ангел Генчев, събота, 06 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

"Possession" сериозно предполага да е лента на ужаса - и със завръзка, и със сюжет, и със заглавие дори - та чак е малко изненадващо, че така и не прелива в предвкусваната история на тема нощта на щастливите земеделски сечива или нещо от близката околност. Сюрпризът обаче далеч не се оказва неприятен. Филмът е доста умело изработен, и макар и да не повдига адреналина до някакви върхови нива, съумява да поддържа напрежение и, като цяло, се гледа доста приятно.

Предстои ни запознанство с младото семейство на Джесика и Райън - най-обикновени хора, със съвсем делнични проблеми, изключая един - доста буйния и леко откачен райънов брат Роман, с когото им се налага да съжителстват. След доста странен пътен инцидент обаче, и двамата братя изпадат в кома, а когато Роман излиза от нея, най-шокиращо, изглежда сякаш носи личността на брат си.

Допълнително нещата се усложняват от и без това силно обтегнатите отношения между Джесика и девер и, престъпното му минало, влошаващото се състояние на съпруга и - въобще, твърде много неясноти и недоверие свръх и без това твърде невероятната и мистична размяна на съзнанията.

Последващият развой на събитията може би не е най-изненадващият възможен, за сметка на което обаче "Possession" печели червени точки с изпълнение. Без да е особено действен, филмът е изпълнен в изключително добро темпо, липсват някакви мудни или отегчителни моменти, и във всичките си осемдесет и няколко минути се гледа

Безсмъртните ретро заглавия: Uprising

Автор: Ангел Марчевски, петък, 05 март 2010.

Публикувано в Статии :: Игри

Тъй като от едно месец не се е появявало свястно ново заглавие, изглежда е точното време да ви препоръчам поредната „ретро” игрица. Това чадо на гейм индустрията, "Uprising", е създадено някъде през 90-те, по времето на стомегахерцовите процесори и първите 3D ускорители, като остава една от първите триизмерни игри. Иначе казано, един куриоз от зората на електронните забавления.

Става дума за реално-времева стратегия от първо лице, което само по себе си е силно необичайна комбинация. Сърцето на вашата империя и превъплъщението ви в света на Uprising е прототипният „Wraith” (от англ., „призрак”) – мултифункционална бойна машина, създадена да предвожда войските на бунтовниците срещу силите на „злия” Империум. Ултимативната ви цел е да завземете всички 19 планети, преминавайки през различни битки и странични мисии.

На всяка една „карта” има няколко дроп-зони, представляващи специални прощадки за разполагане на бази и сгради. Всяка една от тези площадки е защитена от страховита „Цитадела” - мощна защитна „кула”, и то буквално кула - както и няколко по-малки наземни или противовъздушни установки. Всяка площадка има капацитет от една до четири сгради, затова трябва грижливо да съобразявате какво ще разположите там.

Бойната техника, с която разполагате както вие, така и врага, са пехота, танкове, изтребители и бомбардировачи. С всяка превзета планета битките ще стават по-трудни, но затова пък и самата техника (сгради и единици) ще

Агнешка дроб сърма

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Следната рецепта не е задължително да направите точно пък с агнешко, нито с пълен комплект, но пък няма какво да се лъжем - това е същинската класика в дроб сърмата. Пък и сезонът на това изключително апетитно ястие бавно, но неусетно приближава, така че няколко тренировки в никакъв случай няма да навредят. И без повече предисловие, нека видим от какво ще имаме нужда:

Продукти:
- агнешки комплект
- чаша и половина-две ориз
- връзка зелен лук
- връзка пресен джоджен
- два стръка пресен чесън
- 4-5 щипки млян чер пипер
- сол
- олио
- масло

Комплекта сварявате добре в подсолена вода, с малко масло и няколко зрънца черен пипер, като не забравяйте да махате пяната - процедура често относително излишна предвид че с пяната обикновено отиват и подправките, но не и когато готвим карантия. Може да остане една идея по-суров, но в никакъв случай не го преварявайте - познава се по черния дроб, който става на камък. Всъщност, дори махайки го от котлона, го оставете го да си кисне в бульона да поизстине, за да не засъхне.

По принцип, това е зелено, пролетно ястие, но може да замените лука и чесъна със стари такива, както и джоджена със сушен - просто вкусът ще бъде доста по-различен. Та, в голям тиган, затоплете повечко олио (агнешкият комплект не се слави като особено блажен), в което сложете да се задуши нарязаната връзка лук. Няма нужда да го режете на прекалено