Brooklyn's Finest (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 15 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Бруклинските стражи (2009)

Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.

Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима дългогодишни и несвързани помежду си блюстители на реда, всеки от които със свой собствен проблем - на Еди (Ричард Гиър) най-сетне предстои пенсия, след дългогодишна и не толкова блестяща служба, Сал (Итън Хоук) изнемогва финансово, докато семейството му всеки момент се очаква да се разшири допълнително с двойка близнаци, а къщата отдавна им е отесняла, а на Танго (Дон Чийдъл) предстои развод, докато междувременно той отчаяно се опитва да се измъкне от продължителната си работа под прикритие. И същевременно, можем да видим накъде ги тласка всичко това - най-вече Сал, който е на път да се превърне в мръсно ченге. С което общо взето се изчерпва почти всичко, което може

Alice in Wonderland (2010)

Автор: Ангел Генчев, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Алиса в Страната на чудесата (2010)

На всички ни е ясно, че жичките на мисловния механизъм на Тим Бъртън са свързани по доста необичаен начин. Така че още в момента, в който се зае с Алиса, спокойно можеше да зачеркнем досегашните опити приключенията и да бъдат пренесени на екран - хем че те никак не са малко през последното повече от столетие. Просто гаранцията за нещо неортодоксално е налице.

Още тук ще си позволя леко лирично отклонение. Двете творби на Луис Карол от края на по-миналия вече век се славят с какво ли не, но разбираемостта, поради една или друга причина, определено не е едно от пространно диспутираните им качества. Споменавам го обаче не с цел някаква дискусия, а с оглед това, че от излизането на лентата насам Бъртън отнася най-сериозна критика именно по отношение факта, че неговата Алиса всъщност не е точно Алиса, и до голяма степен не носи духа на оригинала. Което, наистина, е вярно. Дали обаче е повод точно за негодувание е малко по-различен въпрос.

Това, което американецът е направил, е да изреже до кокал най-чудатите и несмилаеми епизоди, заедно с отделни герои дори, след което е инжектирал остатъка със солидна доза последователност, получавайки, в крайна сметка, една горе-долу нормална, и - най-вече - напълно проследяема приказка. Което, трябва да призная, аз самият заменям без да се замисля дори за миг и за най-брилянтната сцена на танцуващи стриди.

Всъщност, самото действие се

How I Met Your Mother

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

След финала на „Приятели” и пръсването на многолюдната му аудитория, комедийните сериали изживяват разцвет. Поради голямата пъстрота от всевъзможни продукции, трудно е зрителят да открие нещо, което наистина си струва, което е действително оригинално, различно, или поне интересно и по негов вкус. Няма еднозначен отговор дали „Как се запознах с майка ви” е от точно този тип, затова прочетете и преценете сами.

Сериалът започва по доста интересен начин, през 2030 г. Баща на две деца решава да им разкаже историята за това по какъв начин се е запознал, и впоследствие оженил, с майка им. Което е началото на своеобразната нарация (разказвач е Боб Сагет), която предхожда по-голямата част от епизодите и задава тона на серията. След което сериалът се връща две десетилетия назад, където младият тогава Тед Мозби (Джош Реднър), обещаващ архитект, търси своята половинка в живота. В тази задача помощ оказват най-добрите му приятели и гаджетата от колежа – особено бъдещия адвокат Маршал и детската учителка и художник Лили. По-късно към групата се присъединяват и очарователната канадска репортерка Робин и стилният женкар Барни. С обединени сили, компанията се бори от една страна с несгодите в личния си живот, от друга – с взаимоотношенията помежду си.

„Как се запознах с майка ви” стартира с невероятен първи сезон. Болезнено клишираната идея за търсенето на идеалната половинка всъщност е реализирана перфектно и става свързващо звено между иначе ясно

Battlefield: Bad Company 2

Автор: Ангел Марчевски, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: Игри

От оскъдица на игри не можем да се оплачем, особено пък онези, в които целта е избиване на нещо. Може би пък хората сме доста деструктивни по природа, поради което и подобни игри не само се харесват, но се и играят масово. А както знаем, търсенето определя предлагането, и ето че излезе новото „хитово” заглавие - “Battlefield: Bad Company 2”, чадо на майсторите в жанра EA Games.

Да си призная, аз самият очаквах мултиплеър-ориентирана игра - както, всъщност, повечето от поредицата Battlefield - и сингъл кампанията ме изненада порядъчно. Но пък приятно. Олд скуул като мен обичат понякога да разцъкват самостоятелно, и е хубаво, че EA все пак са се присетили и за нас - колкото и новото хардкор геймърско поколение да се оплаква, че не му се отдава поредната възможност да се коли в мрежа.

Тук ще се превъплътите в поредния редник, член на елитен отряд US командоси. Първата мисия е своеобразен увод – отвежда ви насред Виетнамската война, като мисията ви е да спасите някакъв професор, всъщност изобретател на поредното ново супероръжие. Истинският екшън обаче започва в наши дни, когато злите руснаци тръгват към световно господство с помощта именно на въпросното WMD (ОМУ).

Малко глупавичко, нали. EA обаче имат навика да превръщат всичко неамериканско в олицетворение на универсалното зло, и колкото и да е посредствена - а и морално остаряла - подобна идеология, от компанията продължават да я влагат в почти всяко едно свое заглавие. Като

Вратни пържоли в сос от кладница

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 12 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Както отдавна уточнихме, рецептите за свинска мръвка нямат край. Което обаче далеч не значи, че не можем да продължим да експериментираме върху тях. А дали някой ден това ще доведе до ултимативната рецепта за пържоли - нещо, което звучи толкова фантастично, колкото и лекарството за "обикновената настинка" - е, предстои да разберем.

Следната импровизация на старата тема е малко по-екзотична, но пък е доказала качество дори пред по-капризни представители на нежния пол - а ако това не е достатъчен атестат, заложете на мъжката ми кулинарна дума. Ще използваме по-крехките вратни пържоли, но подозирам че в случай на нужда и котлети ще свършат не толкова лоша работа. Иначе няма да ви занимавам с точни пропорции, освен ако не ги пресолите, пържолите трудно ще станат чак толкова неядливи.

Продукти:
- вратни свински пържоли
- лук
- китайски дървесни гъби
- още гъби - кладница
- бяло вино или бира
- соев сос
- подправки: дафинов лист, розмарин, чесън (пресен, за предпочитане), и, естествено, сол и пипер
- мазнина

Та, вземате съответните прасешки вратни пържоли, малко по-шаренки по възможност, и ги начуквате добре със сол и черен пипер. Нареждате в намазнена тава, заедно с лук, нарязан на кръгчета, и малко дафинов лист и розмарин, по възможност и за предпочитане - пресен.

Китайските гъби се продават изсушени, в опаковки от обикновено произволен калибър, и

Solomon Kane (2010)

Автор: Ангел Генчев, петък, 12 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Соломон Кейн (2010)

Все си мислех, че модата на този тип екранно забавление си е отишла толкова безвъзвратно, колкото и осемдесетте, когато бе в разцвета си. Ето обаче, че не било точно така, и през 2010 още може да бъде открит филм, излят в класическия калъп на фентъзито с меч и магия. Уви, обаче, "Соломон Кейн", в дъното на който - едва ли е някаква изненада - е цикъла истории на единия от дядовците на жанра, Робърт Хауърд, е лента, страдаща от твърде сериозни недомислици.

Липсата на някакъв особен сюжет, наистина, никога не е била кой знае каква пречка пред филмите от жанра - дори най-големите заглавия не могат да се похвалят с кой знае какво, ако се заеме да ги разнищва човек - но относителната плиткост в края на краищата не значи пълно отсъствие. Все пак зрителят не е чак бебешор, който просто да гледа картинки. "Соломон Кейн" обаче се изчерпва в следното: а/ душата на главния герой ще бъде взета от дявола, ако продължи да лее кръв; б/ кротуващият главорез си живурка с добронамерено семейство, което обаче бива изклано от служителите на подмолния дявол (не думай), и обетът е нарушен; в/ сеч, сеч, сеч. Което на теория не е толкова неприемливо, особено ако има някаква елементарна там предистория - която кой знае защо са ни спестили, едва ли щеше да отнеме повече от пет минути екранно време.

Но хайде да кажем, че това все пак може да се прости за сметка на кърваво, мрачно и леко окултно зрелище - което наистина

John Barrowman - John Barrowman (2010)

Автор: Ангел Генчев, петък, 12 март 2010.

Публикувано в Статии :: Музика

John Barrowman - John Barrowman
2010, Sony BMG/Arista Records

Tracklist:
1. When I Get My Name In Lights (The Boys From Oz); 2. One Night Only (Dreamgirls); 3. Copacabana (Copacabana); 4. I Won't Send Roses (Mack and Mabel); 5. Memory (Cats); 6. The Kid Inside (Is There Life After School?); 7. My Eyes Adored You (Jersey Boys); 8. Don't Cry Out Loud (The Boy From Oz); 9. So Close (Duet with Jodie Prenger) (Enchanted); 10. Unusual Way (Nine); 11. You'll Never Walk Alone (Carousel); 12. The Winner Takes It All (Mamma Mia!); 13. Oh, What A Night (Jersey Boys); Bonus Track: 14. The Doctor And I (reworking of The Wizard And I, Wicked)

Новият албум на Джон Бароуман най-сетне излезе на бял свят, като трябва да призная, че съм мъничко разочарован, че този път сред тринадесетте изпълнения няма отново авторско творчество. Очевидно обаче поп-кариерата не е сред неговите приоритети, пък и при огромната му дейност на музикалния фронт едва ли някой може да го вини.

Изключая тази дреболия, "John Barrowman" спокойно задоволява всякакви възможни щения на любителите както на мюзикъла, така и на поп-музиката като цяло. Шотландецът видимо се намира във великолепна певческа форма, и това, че тринадесетте песни са от цели десет различни мюзикъла, плюс един филмов саундтрак, по никакъв начин не му пречи да ни поднесе компилация,

Блиц ревю: Bayonetta

Автор: Димитър Грозданов, петък, 12 март 2010.

Публикувано в Статии :: Игри

Когато създателят на една от най-добрите екшън игри на всички времена – Devil May Cry – обяви нов подобен проект, очакванията естествено бяха големи. И за радост на всички геймъри, ценители на стилните заглавия и красиво режисираните битки, те не просто бяха оправдани, но и надхвърлени. Хидеки Камия, също така пряко отговорен за бисери като Resident Evil 2, God Hand и Okami, е опитал нещо различно и с Bayonetta – оригинален протагонист, особена атмосфера, геймплей колкото познат, толкова и променен. Комбинацията от всичко това е простичко казано – шедьовър.

Графика

Феноменална. Художествената насока е просто титанична, анимациите са плавни и красиви, вниманието към детайла е огромно. Забележете например какво се случва с Байонета в микросекундата докато преминава в някоя от анималистичните си форми. Ще станете свидетели и на едни от най-красивите нива в гейминга изобщо. Играта е цветна и шарена, без да преминава в кич. Ключовата дума е „Стил”, и Камия се постарал да подчертае това във всеки един елемент.

Звук

Различен. Голяма част от саундтрака е на наистина високо ниво, докато друга е по-спорна. J-PoP звученето на двете основни теми наистина пасва на героинята, но дали ще ви допадне или ще го намразите в червата, зависи само от собствените ви възприятия. При всички положения - подобен звук не се вижда често във видеоигра. Включването на оригиналната Fly Me To The Moon на Бренда Лий е голям