Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Замъците: Алхамбра (Alhambra) (статия) - Архитектура, История, Испания, Реконкиста
Замъците: Алхамбра (Alhambra)

Поредици: Архитектурни шедьоври; Замъците

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 19 януари 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития, арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстваща и гъсто населена страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който сe свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.

Името Ал Хамбра* буквално се превежда от арабски “червена крепост”. Когато се строи Алхамбра, на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постоянните опасности, междуособиците и предателствата. Тук султаните намират спокойствие и се отдават на чара на Алхамбра. Това е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош. В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук се създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение. Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.

Разцветът на Алхамбра настъпва с възкачването на династията на Насридите и управлението на нейния пръв представител – Мохамед бен Наcар, наречен ал Хамар (Червеният), защото имал червена брада (1238-1273). През 1238 година той влиза триумфално в Гранада през Портата на Елвира и обсажда двореца del Gallo del Viento. Населението го посреща с викове “Добре дошъл на победилия с помощта на Аллах”, на което султанът отговаря: ”Само Аллах побеждава”. Тези думи стават девиз на династията на Насридите и са изписани върху техния герб. Надписът се повтаря безброй пъти из целия архитектурен комплекс.

Достигналите до нас административни и дворцови сгради се отнасят към XIV век, когато Гранада e управлявана от просветени владетели – Юсуф I и неговия син Мохамед V. Благодарение на Мохамед V Алхамбра придобива вида, който познаваме днес. Султанът бил твърде интересна личност, ценител на красотата и съвършенството в изкуствата, общувал с художници, архитекти и дори обикновени работници. Прекарвал много време в градините на двореца, където сам засаждал красиви и редки цветя, дървета и храсти. Това било “златното време на Алхамбра”. Точно тогава са построени Дворът на лъвовете и обкръжаващите ги помещения, Вратата на правосъдието, Двореца Комарес, Зала де ла Барка.

На 2 януари 1492 година Алхамбра е завладян от християнските армии на Изабелa Кастилска и Фернандo II Арагонски. Легендата разказва, че последният мавритански владетел Боабдил се скрил в една тайна стая в крепостта, за да не види как над кулите ще се развеят знамената на Катилия и Арагон. А майка му се обърнала към него с думите :”Ти оплакваш като жена това, което не можа да защитиш като мъж.” При новите владетели дворцовия комплекс започва да се променя. Мебелировката e изпотрошена, украшенията по външните стени са замазани с вар, картините и позлатата са изтрити. Започва постепенното унищожаване на мавританския архитектурен шедьовър.

Карлос V строи дворец в стил Ренесанс, Фелипе V преустройва стаите в италиански стил и построява дворец насред една от мавританските сгради. През 1812 година, по време на френската окупация, е взривена една от кулите на замъка. Алхамбра избягва по чудо пълното си унищожение, замислено от Наполеон Банапарт.

"Бисер сред изумруди" - така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина, блестящите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.

Създателите на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметър с изкусни украшения. Дори дървените свръзки са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури, комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието. Построена е от Юсуф I през 1348 година, за което свидетелстват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).

Върху фасадата на кулата, колкото и странно да изглежда, има ниша, в която е поставена статуя на Дева Мария с Младенеца, реплика на оригинала, изработен през 1501 година, съхраняващ се в Музея на Изящните Изкуства. С Вратата на правосъдието са свързани интересни легенди. Една от тях се отнася до изваяната в мрамора ръка. Тя гласи, че ако някой рицар, качен на коня си успее да докосне с копието си изображението, ще завладее цялата крепост. През изминалите столетия се е говорело за Алхамбра преди всичко като за добре укрепен дворцов комплекс и се е обръщало много по-слабо внимание на естетическото и внушение. Жителите на Гранада вярвали, че ако крепостта падне във вражески ръце, ще настъпи свършека на света.

Официалната резиденция на владетелите на Алхамбра бил дворецът Комарес. Негов композиционен център е прочутият Двор на миртите. Това наименование е получено през XVII век от правоъгълния водоем, който заема голяма част от двора и е обкръжен от ниски миртови дървета. Размерите на басейна – 34 метра дължина и 7 метра ширина, го превръщат в доминиращ композиционен елемент, който се захранва от два фонтана, разположени в краищата му. Водата стига почти до ръба на мраморния басейн. В нея като в огледало се оглеждат небето, златисто-розовата кула Комарес, ниските грижливо подстригани мирти. По двете дълги страни на Двора са разположени четири жилищни апартамента, които са били обитавани от четирите законни съпруги на султана. Състоят се от два етажа - приземния бил използван през летните месеци, за да се избегне горещината, а горния етаж бил обитаван през зимата, обичай, характерен и днес за живота на андалусийците.

Кулата Комарес е най-високата в Алхамбра със своите 45 метра. Цветните прозорци на балкона, осветяващи голямата зала се наричат qamriyya (aрaб.), и те дават и името на кулата. Цялото вътрешно пространство е заето от Тронната зала, наричана още “Зала на посланиците”. Точно срещу входа на този великолепен салон бил разположен трона на повелителите на Гранада. Залата е строена през XIV век и е най-обширната в архитектурния комплекс. Девет големи прозореца, увенчани с арки, се издигат от равнището на пода. Централните три са разделени с мраморни колони. Всеки от прозорците образува самостоятелно помещение от типа на лоджиите, богато украсени с орнаменти. Гледката, която се открива от тях към града е забележителна. Мавританските майстори показват в “Залата на посланиците” невероятния си талант в манипулирането на светлината. Изкусно се използват сложните резби на прозорците, в миналото покрити с цветни стъкла. Светлината пада върху блестящите стени на залата и ги обгръща с блестящо сияние. Тя прониква не само през долните прозорци, но и през разположените на по-голяма височина, покрити с решетки. Таванът на залата е удивително творение – обточен е със сталактитов фриз, състои се от три стесняващи се нагоре наклонени плоскости, които се събират в центъра в малък сталактитов купол. “Залата на посланиците” е била свидетел на редица важни събития. Легендите разказват, че точно тук последния мюсюлмански владетел на Гранада, султан Боабдил, взел решение да предаде Алхамбра на Кралете Католици. Когато майка му узнала за това, излязла на балкона на кулата и казала на сина си: “Виж всичко това, което ще предадеш в ръцете на враговете и помни, че всички твои предци са умрели като крале на Гранада, а днес кралството умира с теб”. Преданията твърдят, че в “Залата на посланиците” кралица Изабела Кастилска е приемала Христофор Колумб преди първото му пътуване до Новия свят.

До “Залата на лодката” се преминава през сводеста галерия; тайнствен полумрак обгръща прохода и ярко контрастира с бликащия от светлина Двор на миртите. Залата е дълго и тясно правоъгълно помещение (широчината и е 4,5 метра, а дължината – 24 метра). Някои изследователи приемат, че името и е свързано с декорацията на тавана, която наподобява корабен кил. Испанският писател Карлос Паскуал, обаче, смята че наименованието произхожда от арабската дума baraka - благословение, благодат, и което е преминало в кастилското barca - лодка. На една от стените на залата може да се види герба на династията на Насридите с изписан девиз: ”Само Аллах е победител.”

До двореца Комарес се допира Дворецът на лъвовете. Възкачвайки се на престола, Юсуф I започнал широка строителна дейност, в която в пълна степен се разгръща таланта на мавританските майстори. Една от сградите е именно Двореца на лъвовете. Ако в Двореца Комарес преминавал политическия живот на владетелите на Гранада, то Дворецът на лъвовете е тяхното частно пространство. Красотата на палата, изобилието от вода и светлина, усещането за чувственост и хармония, великолепната украса превръщат това място в истински рай. Именно тук в пълна степен се проявява величието на Насридите. В украсата на двореца-градина растителните орнаменти изместват геометричните.

По времето на император Карлос V част от резиденцията била реконструирана поради необходимостта от създаване на удобни условия за живот съгласно изискванията на новото време. Владетелят имал големи проекти за град Гранада, които включвали и комплекса на Насридите. Императорът наредил да се построи модерен дворец в Алхамбра, за да наблюдава всеки ден красотата на палата. Строителството било възложено на известния архитект Педро Мачука. Работата започнала през 1533 година, но по-късно е изоставена поради приемане на окончателно решение за установяване на кралския двор в Мадрид. Строежът на новата сграда е напълно завършен чак през 1927 година. Американският писател Уошингтън Ървинг, добър познавач на Гранада и Алхамбра, го сравнява с “високомерен и неканен гост”. Въпреки че ренесансовият стил на новия дворец никак не подхожда на въздушната архитектура на Алхамбра, той остава най-значителната цивилна сграда в Испания от епохата на Възраждането.

Магията на Алхамбра не е загубила силата си и днес. Изпълнено с легенди и вълшебство, това място покорява не само духа и въображението, но и сърцето….

"Бисер сред изумруди". Една красива приказка...

--
* Правилно е наименованието Аламбра, но в българския език е придобило гражданственост названието Алхамбра.

--
На илюстрациите:
1. Алхамбра (Alhambra)
2. Вратата на Правосъдието
3. Таван в Залата на Посланиците, дворецът Комарес
4. Таван в двореца Комарес
5. Водното огледало в Двора на миртите
6. Дворецът на Карлос V
7. Дворецът на Карлос V, интериор






Допадна ли ви този материал? (38) (0) 14062 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.