Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Някои, уви, нерядко срещани уклони в ролевите игри (статия) - Настолни игри, Ролеви игри
Някои, уви, нерядко срещани уклони в ролевите игри

Автор: Константин Делчев, събота, 18 ноември 2006.

Публикувано в Статии :: Игри


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Уклоните и системното отражение на морала са много пиперлив въпрос, който периодично изскача от някое храстче, предизвиквайки разгорещени и не до там цивилизовани дискусии в ролевите среди. Аз лично не се наемам да запознавам читателя с тънкия въпрос дали трябват или не, това вече е направено на български в една доста добра статия [*], само ще се задоволя да спомена, че притежавам умерено негативно отношение към тях. Защото дори да нямат такава идея, те малко или много задават някакъв архетип на поведение, който почти винаги е силно пречупен от модерната и масовата гледна точка. А тя силно контрастира с предполагаемата в едно реалистично общество от средновековен тип.
Всъщност има и още една причина поради която не ги харесвам - способността на някои хора да ги разбират доста 'странно', което в най-общи линии води до абоминации и, в крайна сметка, до създаването на няколко нови уклона. В настоящата статия ще се опитам да представя някои от тях, правейки доколкото е възможно аналогия със системата на Wizards of the Coast.

Awful good - Ужасно добричките и порядъчни герои, които в желанието да помогнат на всички други добри хора са способни да предизвикат за кратко време три-четири апокалипсиса. Обикновено в ДнД тези стават клирици и паладини, а в други системи, където има моралометърчета, ги надуват до максимум, като че ще играят свети Иван Рилски. Дотук нищо лошо. Лошото започва, когато те влязат в действие:
Има ли в някое село буйно пиршество - четат проповед срещу пиянството, или пък вземат, че го разтурят.
Случи ли се да видят джебчия как обира някого, или мъж бие жена си, погват го и го посичат на място.
Разпознаят ли по някакъв начин зъл човек, дори и нищо да не прави - и него очистват, че дори се захващат с онези, дето през живота си зло не са сторили, но са лоши по презумция - ей така, предварително преследване.
Изобщо започва се едно СС-овско добротворство на общо основание, така че нормалния човек тозчас би избягал от подобни благородни закрилници и би се преселил у някое по-покварено от злото място, където поне няма да му опропастят сватбата и да му резнат главата, задето шамаросал сина си.
Ако има лек за хората, разиграващи подобни персонажи, струва ми се, че това е вътреигровата среща с някой действително добър персонаж. Било то игуменът на манастира, където е расъл паладинът, или някой мъдър отшелник, или съдията (защото те рано или късно ще отидат на съд; обикновено е рано), който да им дръпне една реч за значението на доброто като такова и за това, че ако се биеш срещу злото, не значи че си добър. Ама съвсем. Е, това изисква определена работа от страна на разказвача, но си мисля, че евентуалната награда - да видиш някой нормален и нефанатичен персонаж - си заслужава.

Chaotic dumb - Персоните, разполагащи с презрително отношение "Хич не ми пука" към всичко, което не е извадило меч, пушка или остри зъби срещу тях. Това са герои без никакъв интерес в каквото и да било, освен както се изразяват играчите им "Да си живеят живота". В това си качество, те са способни да нарушат де що има писани и неписани закони, но после остават много учудени, че половината народ им има зъб и умират млади и зелени.
Ами някак си логично е, когато си заявил публично, че хич не те е еня за новия ти командир, или че голям праз, като в тая държава не било прието нещо по религиозни причини. Всъщност проблемът тук не е толкова със самото поведение - социопати има от край време. Проблемът е в дълбокото учудване на играчите, че никой не ще да търпи своеволията на тяхните персонажи и създадения с много любов психично болен герой (а те рядко осъзнават, че героят им е психично болен) умира за две-три сесии, обикновено крайно безславно.
Честно казано, не съм сигурен как да се третира този случай. Като умре социопатът, обикновено играчът му решава, че обществото пак е победило и си прави нов социопат, след което всичко се повтаря. Може би е по-добра идея да му се намери някаква кауза, било то и под формата на членство в нихилистична или анархистична организация, където поне другарите си съзаклятници да слуша, та да вземе да се очовечи малко по малко. Или да се прати да рути строя на някоя диктатура, по възможност с много робовладелски идеи, та да се опияни от великата идея и да забрави (дай Боже за постоянно) правенето на непукист-самоубиец.

Idiotic evil - Или как може да съм зъл като от анимационно филмче. Ако има класация за най-дразнещи злодеи, то злодеите с натрапчива идея да бъдат зли ще са на първо място. По наблюдения на автора такива герои се пръкват в ума на играчи, желаещи да покажат пръст на обществото, като с цел демонстрация на това, колко лошо е то, в историята на (анти)героя влизат какви ли не сътресения в досегашния живот. То не е тежко детство, то не е отглеждане в култове и тайни организации, то не са избити роднини и годеници... В резултат на това се появяват лошковци, буквално пристрастени към правенето на поразии, без особено значение дали ще сритат булонка или ще кроят планове за обир над хазната. А най-често правят едното, мислейки за другото. Както ужасно добричките непрекъснато се престарават в кръстоносния си поход към доброто, така тези непрекъснато правят злини на едро и дребно, без да влагат капчица разум в това, какви ще са последствията. В деветдесет процента от случаите последствията са самодеструктивни, понеже като избиеш другарите си, за да не делите с тях плячката, няма кой да носи тази плячка на гръб и няма кой да те пази, докато спиш.
Не съм сигурен, че след 10 провалени плана, 8 от които завършили със смърт, 5 от които - публична, играчът ще реши да реформира концепцията. Понякога става. Може да се опита и с подход като при фанатиците на доброто, но интелигентните и опитни злодеи нямат навика да наставляват и да четат морал на провалилите се техни подчинени. По-скоро си набавят нови и по-умни слуги, учейки се от грешките си. Тук ми се струва, че нелош вариант е насочването към подходяща литература с подмолен и интелигентен антагонист или включването на такъв в играта (надявайки се съответният играч да зацепи сам), но и това не е гаранция за успех в общия случай. Е, добрата вест е, че в крайна сметка желанието за изява посредством отрицателни постъпки и правене 'на пук', е характерна за точно определен период от юношеството и обикновенно минава с времето.

[*] Станчев, Ст. "Уклоните в D&D", RPG.BG. ( http://www.rpg.bg/?page_id=981)

Този кратък материал се породи в голяма степен вследствие на видяното по няколко форума в мрежата (Сивостен, РПГБГ, Торбата със зарове, Артлайн, DnD Gamer и RPG.net) и авторът желае да благодари на администраторите на тези форуми. А в известна степен и на авторите на мненията, станали един от поводите за написването на статията.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5822






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4468 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.