Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Епидемиите в ролевите игри (статия) - Настолни игри, Ролеви игри
Епидемиите в ролевите игри

Автори: Константин Делчев, Жеко Найчов, вторник, 20 февруари 2007.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Каквото и да си говорим, коленето на природно злонравни създания и злодеи заедно с техните слуги е една много основна част в ролевите игри. На всеки играч му се е искало поне веднъж в живота си да се развърти с двуръчния си меч/петдесетте си магии/картечницата с гранатомета и да изтреби всичко живо, което го гледа накриво. В крайна сметка, в това няма няма нищо лошо, стига да не се изражда до състояние, в което игровите персонажи са чиста проба серийни убийци и мародери, имащи себе си за добри хора (също като много действителни серийни убийци), или не се повтаря до втръсване. Защото дори и на зрелищните и напрегнати финални конфронтации с Големия Враг, както на всичко друго, човек може да се попресити.

Болестите са реализирани в почти всички системи по един или друг начин и почти няма свят, в който те да не заемат някакво място, при това понякога доста централно. На практика, те са изключително универсални и, в общия случай, неспецифични за съответния сетинг. А пък тези, които са, имат много често съвсем подобна картина (като Чумата в Азерот, вирусите в „Заразно зло” и инфекцията на боргите в „Стар Трек”). Въобще, с изключение на другите бедствия, малко неща могат да си съперничат с тях по разпространение. Неслучайно Чума е сред конниците на Апокалипсиса. И при все това, те съвсем не са популярен враг. Защо?

Една вероятна причина е именно липсата им на лице, което протагонистите да мразят - те са в голяма степен един скрит, неосезаем и далеч не така зрелищен враг, колкото летящия и сипещ изпепеляващи пламъци дракон. А всъщност именно в тази невидимост е едно от най-големите им достойнства, особено в ръцете на опитен разказвач. Засадата може да бъде забелязана от обучения разузнавач, добрите дипломати ще открият измамата, но заразата може да е навсякъде – в едно ръкостискане, в храната, в кладенчовата вода и дори във въздуха. Абсолютно неоткриваема, докато сама не покаже съществуването си.

Миналото, а и настоящето на собствената ни планета предлагат повече от достатъчно примери, в които заразите отнемат не по-малко животи от войните, върлувайки месеци и дори години, преди да бъдат овладени. Известно е, например, че Испанският Грип от началото на вече миналия век взима повече жертви от цялата Първа Световна Война.

При неограничен брой възприемчиво население инфекциите се разпространяват с експоненциална скорост, което, от своя страна, при едно агресивно заболяване може да означава стотици заразени за броени дни. И докато в един модерен сетинг се очаква да има епидемиологични служби, ръководени от много централно място, което да координира адекватното справяне с епидемията, то в псевдосредновековен или псевдоренесансов сетинг шансът достатъчно народ да си измре като мухи никак не е малък. Oсобено подходящ в случая пример е Еберон, най-популярният из сетингите на WotC в момента, където има бърз транспорт, съчетан с малко на брой сигурни лечители, голяма част от които нямат никакви скрупули да прилагат уменията си (при това вродени) единствено срещу солидна сума. И на всичкото отгоре – многохилядният град Шарн, в чиито канализация и подземия малко хора се наемат да влязат, какво остава да ги изчистят. Цяло щастие за тамошните жители е, че предлаганите в основните книги заболявания са доста по-безобидни от нещата, които съществуват в реалността, с изключение на свръхестествените болести и ослепяващата зараза, чието действие може за кратко време да превърне огромна част от населението в инвалиди. Всички останали болести са с много кратък инкубационен период, един до четири дни, най-често един, и с крайно характерни симптоми. В случай на заболяване, при което носителят е здрав, но заразен в продължение на седмици, и симптомите му не са така специфични, то всички предпоставки за една епидемия са налице. Всъщност, в крайна сметка никъде не е казано, че чумата, холерата и шарките не съществуват и на Еберон...

Каква би могла да бъде ролята на игровите персонажи по време на една епидемия? Читателят с малко опит в настолните и компютърните ролеви игри сигурно ще се сети за първото приключение в Neverwinter Nights и едно кратко приключение предоставено по мрежата от Wizards of the coast - The burning plague. Общото и между двете е, че приключенията в крайна сметка се свеждаха до доброто старо ходене из подземия. Героят (героите) почти на момента се запознаваха с всичко, което трябва да се направи - "Събери съставките за лекарството или избий този, който заразява водата." А всъщност подобно приключение има много по-голям потенциал. Защото, с изключение на спасяването на собствения ти живот, което не винаги е лесна работа, усилията, необходими за спиране на заразата най-често са огромни:

Като за начало, самото диагностициране на заболяването може да се окаже нелека задача. Възможно е да се е появила нова болест, да има няколко различно опасни болести със сходни симптоми, известна болест да протича атипично и какво ли още не. На цяла група опитни медици може да са им необходими дни и седмици, за да установят какво точно става. И с всеки изминат ден епидемичната картина все повече може да се влошава...

Най-сетне, дори и да се установи диагнозата, още по-трудно е установяването на начина и пътищата на предаване. Ние днес сме свикнали със знанието, че можеш да се разболееш, ако ти кихне грипозен човек, но не и от едното му докосване, примерно. Но в миналото малко се е знаело за причинителите на инфекциозните заболявания, а това, което се е знаело от опит, е било пречупвано през мирогледа на епохата и отделния човек. Често явление е повечето игрови персонажи да бъдат разкрепостени и свободомислещи (а то до някъде е неизбежно, защото ги управляват умове от 21век), но това далеч не означава, че останалите в сетинга ще са такива. Вярването, че зъбите могат да червясат, е изтраяло до след Шекспирово време, а и до ден днешен не можеш да разубедиш доволно много хора, че причината за грипа е студеното време или че ако стреснеш бременна жена, детето й ще прилича на теб.

В крайна сметка, докато едни по-безскрупулни персонажи ще се обърнат бързо към пречистващата сила на огъня, четиридесет дневните карантини и лова на “вещици” или “отровители” (странното е, че това понякога може и да свърши работа), то други ще потърсят лечение и ефективна профилактика, за които ще са нужни далеч повече усилия и ще се срещнат далеч повече проблеми.

Едно, че не във всички сетинги има лекуващи със стопроцентова успеваемост магьосници, а и второ, броят на заболелите, както отбелязахме, може много бързо да надрасне способностите на съответните да ги лекуват. Тук следва да се спомене и че търсенето на цярове (освен клишираното „намерете цветето, растящо само отвъд девет планини в десета”) може да включва още много неща, като за начало някой, компетентен да ги приготви, и средства, с които да бъдат закупени не чак толкова редките, но изключително скъпи съставки. Показателна в това отношение е историята на хининовото дърво, което расте в Южна Америка, и чиито лечебни свойства са били добре известни на местното население. А тези свойства са животоспасяващи – кората на дървото лекува успешно маларията, заболяване, което все още е бич за човечеството. Европейците бързо разбират за съществуването на чудодеен индиански цяр, но само толкова. Точно какво и точно как, и точно колко си остава тайна задълго. Болният от малария граф Цинхон, вицекралят на Перу, буквално обръща света, за да се снабди с лекарството, но получава само наръч хининови кори без каквито и да е указания какво да ги прави и, в крайна сметка, маларията го отнася. Единственото утешение за добрия благородник на Оня свят е, че хининовото дърво впоследствие бива кръстено на него (Cinchona). Тайната на самото лечение накрая попада в ръцете на йезуитите, които също я пазят за себе си в продължение на безсрамно дълго време.

Та такива неща могат да се случат, особено ако водещият е от т.нар. "гаден тип". Едва ли има по-фрустрираща ситуация от това да имаш лекарството и да не знаеш как да го приложиш.

Добре, лекът вече е намерен. Изненадващо не всичко свършва до тук, защото това не решава проблема с появяването на нови и нови случаи, които идват привидно... ами от никъде.

Показателен в това отношение е един доста скорошен случай и то не от къде да е, а от САЩ – една от страните, минаващи за еталон на съвременната цивилизованост. Епидемията е от дизентерия. Излишно е да се уточнява, че дизентерията, както впрочем и останалите чревни инфекции, обикновено биват свързвани с точно обратното на цивилизованст. Но въпреки това, щатските епидемиолози разследват в продължение на месеци откъде се появява тази дизентерия. И не могат да открият. Причинителят е от несвойствен за страната щам, който на всичкото отгоре е един и същи при всички случаи. А те са от цялата страна, без почти нищо общо помежду си, освен че повечето пациенти скоро преди това са ходили на ресторант. Епидемиолозите плъзват по заведения, които се оказват не по-малко страшни от самата зараза, но не откриват нищо нередно. Събират готвачите, разпитват ги подробно за рецептите, разглеждат фактурите за продуктите и изобщо провеждат разследване като за сериен убиец. А в действителност то си е точно така. Дизентерията през това време взима жертви и то предимно сред малките деца, нищо, че принципно има лечение. Изобщо, страшна работа...

Накрая, след обработката на купища информация, специалистите стигат до “улика”. Всичко изядено от пациентите е съдържало магданоз, доставен от ферма в съседно Мексико. И наистина, мерудията не може да се измие добре – само се заплаква, слага се накрая в ястието, избягвайки по този начин термичната обработка, сполитаща останалите продукти. Така че епидемиолозите отиват в Мексико. Там, на площ няколко хектара, се разполагат ниви с магданоз – едър и добре гледан, почти целият процес по отглеждането му е автоматизиран. Преглеждат кладенците, от които се черпи вода за поливане на магданоза, но за всеобща изненада, всичко им е наред. И докато се чудят как да се измъкнат от поредната задънена улица, един от епидемиолозите забелязва, че работниците си носят скъпа бутилирана вода за пиене. Питат ги защо така и получват отговор, че на водопроводната вода нещо не й е наред. Имало някакви повреди в инсталацията и водата не била чиста, а хората се разболявали, като я пиели. Пък общината на селото не можела да си позволи ремонта. Изследват водата и откриват в нея същия щам, отговорен за заразата, която търсят. А тя каква била работата... След като окосят магданоза и го опаковат за износ, самите щайги минават през водна струя (от водопровода на селото), за да не увехне по пътя, натоварват ги на самолета, до другия ден мерудията вече е изядена, а до по-другия – лекарите си имат работа.

Това отклонение, както и предното с хинина, идва не защото авторите се заблуждават, че някаква сериозна част от играчите или разказвачите в ролевите игри биха се интересували от епидемиологията в нейния чист вид, а по-скоро, за да покаже през колко много перипетии могат да преминат овладяването и спирането на една болест. И че подобен сюжет в ръцете на добър разказвач и интелигентни играчи би могъл да се превърне в чудесно приключение. Естествено, всичко ще бъде пречупено през каноните на съответния сетинг и стил на игра и вероятно ще включва доста 'стандартни' противници:

Както в "Изгарящата чума", някой може съвсем директно да е предизвикал епидемията, да й е помогнал да протече атипично и дори при наличие на съответните възможности - умишлено да дава заблуждаваща информация.

Цярът може действително да е през девет планини в десета, при това нещо подобно на черна драконова жлъчка, която по съвпадение си трябва и на дракона. Интересна морална дилема може да възникне и ако събирането на съответните съставки ще навреди на съвсем невинни и несвързани с бедствието люде. Просто заменете дракона с някое добро и чисто създание (например златокосото момченце на бедните селяни).

Приготвянето на лекарство може да включва издирване на шамана, който се е специализирал в тази дейност, или дълги и сериозни преговори с някоя йезуитска организация, притежаваща рецептата. Или измъкване на шамана от лапите на съответната йезуитска организация, при едно по-екшън ориентирано приключение.

Най-накрая следва и намиране на начин за цялостно справяне с проблема. Е, той едва ли ще е случайно заразена мерудия, но едни умишлени заразители вероятно ще проявят изобретателност. Особено в един модерен сетинг, където хората не самозадоволяват хранителните си нужди, има централно водоснабдяване и т.н.

Като за капак, дори безликият враг да бъде победен, то последствията остават. Загинали, освен в много захаросан случай, ще има, а далеч не всички заболявания предлагат пълното възстановяване като възможност. Вече приложихме примера с ослепяващата болест от DnD, а към нея можем да добавим и доста съществуващи заболявания (като полиомиелита).

Разбира се, от всичко това идват и социалните последствия. Земята може да остане незасята, особено ако някой е прибегнал към четиридесет дневните карантини, а от там - глад, мизерия и грабителство. Хората, веднъж жертва на такова бедствие, имат забележителното свойство да развиват тежка ксенофобия, което е в състояние да провали цялата търговия и дори да доведе до промени на политическата сцена. Масовата паника и ловът на вещици също са съвсем в стила на доста общества дори в днешно време, да не говорим, че винаги може да има някой опортюнистичен враг, който да нападне при създалата се ситуация, когато става въпрос за един псевдосредновековен или псевдоантичен свят.

Напълно е възможно за някои от читателите много от нещата, написани в статията, да не са били въобще нови, особено за онези с богат опит в хобито. Основната идея на изложението беше да предложи една алтернатива за не толкова врелите и кипелите в него, които желаят да разнообразят играта си с по-различни теми. Е, и естествено, да се откажат от пълния холивудски хепиенд, който обичайно няма как да се осъществи.

Библиография:
1.Baker K. Slavicek B. Wyatt J., Eberron campaign setting, Wizards of the coast, 2004
2.Billings M., The Influenza Pandemic of 1918, http://virus.stanford.edu/uda/
3.Cook M. Tweet J. Williams S., Dungeon master's guide, Wizards of the Coast, 2003

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6251






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3506 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.