Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Fallout: Pen & Paper RPG (статия) - Компютърни игри, Постапокалипсис, Ролеви игри, Ролеви сетинг
Fallout: Pen & Paper RPG

Автор: Александър Добрев, четвъртък, 01 март 2007.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Войната ... Войната никога не се променя...

Не мисля, че са много хората, които да не разпознават тези думи. Също толкова емблематични, колкото и издържаното в петдесетарски стил човече на Vault-Tec, а в някои отношения – дори повече. Но в следващите редове няма да роня носталгични сълзи по една от най-добрите компютърни ролеви игри на всички времена, нито ще обръщам взор, изпълнен с очакване и надежда към бъдещето и третото приключение в любимия на мнозина от нас постапокалиптичен свят. Това, с което смятам да занимая вниманието ви е настолното превъплъщение на постядрения свят на Fallout, излязло изпод пръстите на Jason Mical – Fallout Pen and Paper (PnP).

Няма да ви разказвам сюжетите на компютърните игри, но все пак трябва да положа някакво начало, а какво по-добро начало има от края? Точно така – Краят на Света. 23-ти октомври 2077 година. Денят, когато света умира. След две десетилетия на непрестанни конфликти навсякъде по земното кълбо, най-накрая нечии нерви не издържат и бомбите политат, посявайки навсякъде по света семената на ядрения Армагедон. Но както ни е известно, животът е упорита гадина и оцелява, дори когато си направил всичко нужно, за да го затриеш. Със слягането на радиоактивния прах от последните бомби, от укритията си започват да изпълзяват малкото оцелели след Апокалипсиса и пред очите им се разкрива един напълно непознат и враждебен свят, който би направил всичко възможно, за да погуби създателите си. Свят, в който напук на ядрената смърт, която човекът е изсипал отгоре му, бродят нови, разнообразни и смъртононосни същества. Някои от които дори и разумни. Да се запознаем с тях:

Хората – преди да се срещнем с по-екзотичните обитатели на Пустошта, нека обърнем за момент внимание на вечното мерило за всеки минал, настоящ или бъдещ разумен вид в ролевата мултивселена. Във физическо отношение няма какво толкова да се каже за тях – два крака, две ръце, стандартния брой пръсти, очи, уши, носове и усти. Това, което трябва да се знае за тях е, че те са оцелелите след войната. Някои се стремят да възродят старата цивилизация, други се опитват да я забравят, а трети са тръгнали да градят нова такава, учейки се или не от грешките на старата. Едни намират утеха в религията, други в запазването и възстановяването на технологията. Някои паразитират на гърба на себеподобните си, други смятат, че трябва да ги предпазят и поведат към едно по-светло бъдеще. Но в крайна сметка всички се опитват да оцеляват в този нов и негостоприемен свят. Това са хората – такива, каквито никога не сме ги виждали и такива, каквито винаги са били.

“Живите мъртъвци”, или разговорно Гуловете. Когато бомбите започнали да валят, по-голямата част от хората нямали щастието да се покрият някъде. Съответно и не оцелели. Или поне по-голямата част от тях. Някои, макар и обилно облъчени, не умрели от мъчителната смърт на лъчевата болест, а били променени на клетъчно ниво. Понастоящем се радват на изключително дълга продължителност на живота, почти никакви ефекти на остаряване и значително завишена устойчивост на радиация. От друга страна радиацията е променила и телата им. Кожата виси от телата им често на парчета, понякога дори и падащи такива. Цветът й може да варира от сиво-бял до мръсно-кафяв, като най-често срещаните са оттенъци на жълтото и зеленото. Очите им са дълбоко хлътнали в очните кухини. Често по различни части на телата им расте мъх, а има и някои редки случаи на миниатюрни плодни дръвчета. Тези им характеристики са дали злощастното им име. Бидейки обезобразени от радиацията, но в никакъв случай загубили разсъдъка си, тези злощастни същества много добре осъзнават, че ще са аутсайдери във всяко човешко общество, затова предпочитат да живеят в малки общности от себеподобни. За разлика от митичните си съименници, не ядат човешко месо. В общи линии, диетата им не се различава от тази на всеки друг човек, с тази разлика, че имат нужда от малки дози радиация. Поради тази причина често поселищата им могат да се намерят в близост до стари кратери на паднали бомби или други постоянни източници на радиация. Колкото до въпроса с репродуцирането – все още стои неотговорен.

Супер-мутантите. Още едно от зловещите чудеса на Пустошта – мутантите, както предпочитат да се наричат, не са продукт на “нормалните” ефекти от ядрената война. Тази “нова и подобрена версия” на човешкия род е създадена от един единствен човек – побъркания надзорник на едно от бомбените убежища, изградени от компанията Vault-Tec преди войната по поръчка на правителството. Намирайки изоставените останки на военна лаборатория от преди войната, той се натъква на проект за създаването на супервойник. В налудничавия му мозък се заражда идеята да създаде нова раса, която да заеме мястото на вече провалилия се човек. След дълги и мъчителни (за обектите) експерименти, Господарят – както сам започва да се нарича – успява да създаде стабилен вариант на FEV (Forced Evolutionary Virus). С негова помощ започва да осъществява целта си. Така се раждат Супер-мутантите. В крайна сметка Господарят е убит и мутантите губят месията си, а заедно с него и фанатичната си устременост да превърнат цялото оцеляло население на планетата в себеподобни. Мутантите са огромни същества, често високи по 2,8 – 3 метра. Кожата им обикновено е жълтеникаво-зелена, с разнообразни подутини и израстъци по нея. Окосмението им е с нормален за човека цвят и разположение, но расте много по-бавно. Продължителността на живота им е повече от два пъти човешката. Основният вид мутанти – Бета-мутантите – не са стерилни, но за сметка на това са с увредени донякъде мозъчни функции. От своя страна Алфа-мутантите, които са и водачите сред мутантите, са значително по-интелигентни както от Бета-събратята си, така и от нормалните хора, но за сметка на това са стерилни. Всичко това се дължи на разновидности във FEV и обектите, върху които е прилаган. Подобно на гуловете, и мутантите не са добре приети сред нормалните хора както заради външния си вид, така и заради агресивната политика на Господаря, а след смъртта му – и заради бандитизма и мародерстването, с които се захващат много от останалите без цел мутанти.

Тук е момента да обърнем внимание на онази малка част от супер-мутантите, които са решили да се възпроизведат по една или друга причина с нормален човек. Резулататът са Полу-мутантите, или разговорно Халфитата. Те не са нито толкова силни, нито толкова издръжливи, колкото мутантските си родители, но за сметка на това не са и отхвърлени от човешкото общество. В общи линии минават за доста грозновати и едри хора, и съответно биват третирани като такива.

“Смъртоносните нокти” е прякорът, който хората са дали на огромните полуинтелигентни гущери, появили се през годините след ядрения Апокалипсис. Не е ясно как за толкова кратко време е успял да се обособи нов интелигентен вид, но хората, които ги срещнат обикновено нямат време да мислят по въпроса, защото бягат за живота си, а повечето от тези, които не ги срещат предпочитат да не мислят за “разни ужасии”. Самите “ужасии” ходят на два крака и са над два метра високи. Имат люспеста кожа, варираща цветово в диапазона от кафеникаво-зелено до светло жълто. Имат огромни глави, увенчани с рога, а самото им име идва от огромните нокти, излизащи от “пръстите” им. Някои от племената, които живеят в по-студени райони са покрити с големи парчета козина. Самите племена се състоят от между 25 и 100 индивида, като по-голямата част от времето им е заето или в лов, или в защита на мътещите майки. Могат да комуникират помежду си, както и да координират прости бойни планове, а в някои случаи – дори да научат човешката реч, макар и на доста ниско ниво. Някои от по-интелигентните се впускат в изследователски пътувания в света на хората, криещи се под големи безформени роби. Но като цяло тези гигантски гущери са едни от най-мразените и неразбрани същества в Пустошта. В общия случай хората, които ги видят или побягват панически, или се опитват да ги убият на място.

Следващият представител на игралните видове е малко нетипичен за който и да е жанр. Обикновено сме свикнали да го срещаме като неигрови компаньон на персонажите. Но както изглежда, в света на Fallout кучетата са достатъчно интелигентни, за да бъдат удостоени със статута на игрален вид. Да, правилно сте прочели, можете най-накрая да играете толкова мечтаната роля на Ласи, Рин-тин-тин или комисар Рекс. При това в един постапокалиптичен свят. Какво повече му трябва на кучето, тъй де – човека.

И последният интелигентен представител на Пустошта, който е познат на човечеството засега, са роботите. Те идват в разнообразни форми и размери, но споделят някои основни общи характеристики. Напук на всякакви научнофантастични писатели, не притежават абсолютно автономен изкуствен интелект, а просто взимат решения въз основа на презададени програми и новопридобита информация, без на практика да я осмислят. Тук трябва да се отбележи, че роботите не са особено често срещано явление сред Пустошта, особено работещите такива. Съответно и повечето хора нямат някаква предопределена реакция към тях.

След като се запознахме с основните действащи лица, нека да погледнем как те се наместват в света на ядрената Пустош. Както ще забележите, ще говоря за хора, тъй като те са най-многобройни и може би най-организирани измежду разумните същества. Поради тази причина и повечето от останалите живеят заедно, покрай, на гърба на, или подобно на хората.

Най-голяма е групата на примитивните. Тя се разделя на две основни подгрупи: земеделци и номади. Първите живеят в малки селца, занимават се със земеделие и животновъдство и се опитват да преживеят в тежките условия на Пустошта с малкото което имат. Често развиват сложни системи от вярвания, и рядко две племена си приличат. В редките случаи, когато дори си спомнят за предишната цивилизация, я ненавиждат или се страхуват от нея, като причина за всичките им беди. По подобни причини се отнасят със страх и подозрение към всяка по-голяма група хора и към градовете като цяло.

Вторите от своя страна са по-скоро бандити и мародери, изхранващи се основно от нападения над земеделски племена, кервани и други номадски племена. Не са особено заинтересовани в избиването на жертвите си и по-скоро предпочитат светкавични нападения с минимални жертви от двете страни, придобиване на нужните средства, последвано от също толкова светкавично изтегляне от региона. По този начин става възможно експлоатирането на същия регион в следващ цикъл нападения.

Следващата по големина е групата на така наречените цивилизовани. Тези хора живеят в малки, новопостроени или оцелели непокътнати по време на войната градчета и в остатъците от по-големи такива, пак спасили се по някакъв начин. Всяко такова поселище е различно от останалите по един или друг начин, но всички си приличат по едно нещо – хората в тях си спомнят стария начин на живот и, независимо дали го признават или не, се придържат по един или друг начин към него.

Има и една малка групичка от обитатели на създадените от Vault-Tec бомбоубежища, които обаче не са сериозен фактор в Пустошта поради пасивността, която повечето от оцелелите жители на убежищата предпочитат да упражняват.

В последната категория влизат специфични организации, някои с военно, други с държавно, трети с религиозно, а четвърти с икономическо естество, или дори комбинации от няколко или всичките. Ярки примери са Гилдията на Роботърговците, Република Нова Калифорния, Пустинните Рейнджъри, Енклавът на Съединените Американски Щати, Пазителите, Църквата на Гъбовидния Облак, Хубологистите, Ши и, не на последно място, любимото на много от нас Братство на Стоманата. Няма да се впускам в подробни описания на всяко от тях, само ще обобщя написаното досега. Основната цел на Fallout: PnP, както може би сте забелязали, е да запази изцяло атмосферата на компютърните игри и да я прехвърли в настолен вариант.

Същото може да се каже и за системата на играта. Авторът е запазил почти изцяло системата S.P.E.C.I.A.L., като може би единствената по-сериозна намеса в нея е конвертирането на пораженията към зарови хвърляния. Дори в този случай стойностите на познатите ни от играта средства за нараняване са запазени. Оценка на самата система не смея да дам, тъй като е конверсия от компютърната, и като такава е обречена да тежи на моменти при употреба. Но все пак S.P.E.C.I.A.L. е също толкова част от Fallout, колкото и самата Пустош, през която обичаме да бродим и да се борим с неволите й.

В заключение мога само да кажа, че Fallout: PnP е една много добра алтернатива за отегчения от класически ролеви игри играч, и нещо задължително за всеки фен на компютърните игри от поредицата “Ролеви играч”. И не забравяйте:

Войната ... Войната никога не се променя...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6282






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3907 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.