|
Сивостен :: Клифърд Саймък: "Гробищен свят" (статия) - Златна ера на научната фантастика, Клифърд Саймък, Научна фантастика
 | |
Четейки научна фантастика, човек рано или късно осъзнава, че жанрът - макар и насочен често към бъдещето - третира проблемите на настоящето. И както изглежда, най-големите в жанра се обръщат към по-скоро моралните такива, в което има резон. Защото именно човешката философия, религия, взаимоотношения са основата, върху която се гради бъдещето. Техническият растеж си върви с едно равномерно ускоряващо се темпо, така че измежду вечните книги остават именно тези, които отправят другия поглед в бъдещето. Това прави и Саймък в повечето си книги, като „Гробищен свят” не е изключение, даже напротив.
Чрез този роман, американският фантаст от една страна демонстрира увереността си, че дори да се стигне до всеунищожителна война, човешкият род е достатъчно як, че да оцелее. Не само да оцелее, ами да запази човешкото в себе си, па дори и тези представители на хомо сапиенс, които притежават моралните и духовни качества да се наричат човеци, да останат малцина на фона на общата популация. Такъв е Флечър Карсън – главният герой на тази творба. Не такъв обаче е Максуел Питър Бел – директорът на северноамериканския клон на корпорация „Майка Земя”, корпорация, собственик на гигантското гробище наречено Земя.
В последното изречение се крие вторият акцент и второто предупреждение на автора – корпорациите. В тези мултинационални компании, които официално не притежават власт авторът вижда заплаха за бъдещето. Всъщност имайки предвид колко хора се събират на протести срещу глобализацията изглежда не е само той да се притеснява. С помощта на гротеската – Земята като гигантско гробище - и Саймък ни подтиква да се замислим по въпроса. Историята води към разкрития на връзки на „Майка Земя” с полу-легални и напълно нелегални субекти, изнудване на съзнателни същества, макар и механични и местното население. В комбинация с факта, че както обикновено фабулата е написана великолепно и напрежението остава до край книгата постига целта си – след като си я изчел усещаш, че мислите ти витаят точно над тези въпроси.
И въпреки че Саймък не дава отговори, не дава предложения какво трябва да се направи, „Гробищен свят” е книга, която всеки трябва да прочете. Ако не са ви необходими чисто моралните рамки на книгата, да не са ви приятни дори, все пак можете да се насладите на задъханото действие и симпатичните пълнокръвни герои следвайки ги в тяхното приключение в търсене на корените на човешкия род – земната история. -- За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202442#202442 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|