Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Спомени от състезанията по физика (статия) - Железници, Общество, Пътепис
Спомени от състезанията по физика

Автор: Снежана Ташева, сряда, 23 април 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Тази статия е Гледна точка към Още спомени от Българските държавни железници...

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Макар и да й липсва такъв разнообразен опит, моя милост също е пътувала насам-натам по китното ни отечество като състезател, само че по физика. Пътеписа на колегата ми беше изключително интересен, а и освежаващ паметта, че не се стърпях и реших да понапиша за част от моите преживелици по БДЖ-то и страната. Ето го и личния ми "топ 10":

10. Ботевград
Второто ми състезание по физика, започнящо се най-вече с двучасовото пътуване до и респективно, от Ботевград в кучия студ на една ранна ноемврийска утрин. Както се оказа по-късно, бяхме извадили истински късмет, че не бяха ни завели още предната вечер да спим там. Така и не успях да видя малкото хотелче, страдащо от недостиг на завивки и парно отопление, където горките съученици от Американския колеж бяха изкарали една безсънна нощ.
Най-интересните ни преживелици от Ботевград се свързваха с една полска мишка, трепереща от студ насред уличката на градчето, безстопанствена кокошка, разхождаща се по същата тази улица, и, разбира се, учителя по физика. Господинът (май по-добре да не споменавам имена) ни прекара през поне пет капанчета, намиращи се из "центъра", с надежда някое от тях да ни издаде фактура за обяда, но за наше голямо съжаление такава възможност не се откри. Тъй като дори кокошката избяга от нас, в крайна сметка се настанихме в закусвалнята на автогарата и все пак успяхме да хапнем по един почти годен за ядене сандвич, преди да тръгнем да се прибираме към София. Като капак на всичко, колата на даскала, с която той беше обещал да закара трима от нас до училище, нещо не беше на кеф и така и не запали, преди учителя ни да се помоли на един човек да го дръпне. Което не означаваше друго, освен още два-три часа, прекарани във въпросното возило, около него или напред-назад по тротоара, докато поне десет автобуса 120 минаха покрай нас.

9. Пловдив
Няма друг град като Пловдив, както и човек като другия ни учител по физика, който ни заведе там на състезание. Може би единственото мероприятие, на което да се оправяш сам беше по-ползотворно от това да следваш групата. Горките ми съученици, които отидох да посетя още след състезанието (имах късмета да отседна при роднини), бяха наблъскани по няколко в стаите, миришещи на нещо средно между мухъл, вкиснато зеле и някаква недефинируема субстанция, от които едва се дишаше. От чешмата в малкото антре до стаята на най-добрите ми приятелки пък беше провиснало нещо странно. Когато попитах едната какво ще да е това странно органическо отлагане, тя отговори че е по-добре да не знам. Предпочетох да не се докосвам до чешмата, като сметнах за по-разумно да си полея ръцете със спирт, след като се върнах от тоалетната (която, естествено беше обща и в доста окаян вид).
Междувременно, учителя ни беше успял да се загуби поне шест пъти за един следобед в центъра на града, което чистосърдечно си призна, придружавайки речта си с оплаквания за твърде загубения град. През това време моите хора вървели след него и подпитвали всички минувачи "Извинете, да сте виждали един изгубен физик?".

8. Ямбол
Макар и не мое състезание, ми беше любопитно да се замъкна до родния град точно по време на тазгодишното Атанас Радев, за да наблюдавам представянето на сестра ми и нейните приятелчета. И така, пристигайки късно през нощта с "Дияна-еспрес" (по непонятни за мен причини натъпкан догоре още на гара Подуене, но след Пловдив нямаше пукнат човек), едва се дотътрих до апартамента на баба ми (ситуиран в най-отдалечения от гарата край на градчето), където с общи усилия аз, леля и баба се опитахме да издирим сестра ми по телефоните на приятелчетата й. В крайна сметка, не можахме, затова се наложи да пожелая успех на въздуха в стаята, преди да отхъркам най-спокойно. На следващия ден нямах особен напредък с телефоните, но за щастие съвсем случайно срещнахме нашата "черна овца" на заведението, където работи братовчедка ми.
След половин ден размотаване из центъра, най-вече влачени за ръка от седемгодишната ми племеница и посещение при баба ми и леля ми, най-накрая стигнахме и до луксозния на външен вид хотел "Тунджа", където бяха отседнали милите ми бивши съученици. Хотелските стаи бяха по-малки и от кибритена кутийка, но за сметка на това във всяка от тях имаше по три легла. Асансьорите поне работеха, а сред недоизмазана зидария и олющени тапети в средата на сданието се помещаваше стълбище. За да си спестят 60-те стотинки за билетче обаче, нашите хора бяха вървели от гарата до хотела на отиване и да връщане (за незапознатите - разстояние, общо-взето равно на половината град). Икономични докрай!

7. Търново
Едно от може би най-забавните състезания, включващи в себе си пътуване с цели четири влака, настаняване в хотел, приличен на общежитие и половин ден обикаляне по най-различни техникуми и училища. За наша всеобща радост обаче в Търново имаше само една главна улица, така че учителя не успя особено ефективно да загуби нито нас, нито дори себе си. (виж точка 9) Състезанието се проведе рано сутринта в две от градските училища и ако учителя се беше сетил да обясни някои неща на по-големите през предния ден, имаше шанс дори да вземат някое място. (за мен обаче нямаше, тъй като не си бях направила труда да седна да порешавам) Поне се нагледахме на Търново, шоуто "Звук и светлина", а някои стигнаха дори до Царевец, тъй като мъдро се бяха отказали от следобедната игра на карти в стаята на момчетата от девети клас. Вярна на принципите си да завързвам интересни познанства на всяко състезание, успях да се запозная с един странен на вид съученик с прякор Термита, който се канеше още на другата сутрин да се сбие с другите четирима в стаята си за душа в банята, както и цели две момчета, които харесах. За щастие от трудния избор на кого от двамата да досаждам ме извади факта, че единия беше заклет чалгар, а другия - доста симпатичен. Това беше първия случай в живота ми, в който се нагледах както на изключително мило кавалерско отношение от страна на някои от съучениците, така и на варварското отношение на двама кретени, с единия от които се наложи да се разправям последством гривната с шипове. И ако заяждаха само мен, вероятно нямаше да им обърна особено внимание, и без това съм свикнала от дългите години училищна практика, но в момента в който започнаха да тормозят най-малките момчета (седмокласници), с един шамар с доста голяма засилка (е, какво може да се очаква от петдесет кила с мокри дрехи) почти успях да съборя пияната му физиономия на земята.
Вечерта приключихме с игра на асоциации, продължила чак до четири сутринта, в която се бяха включили почти всички от отбора.

6. Шумен
Тъй като директора ни беше отказал да пусне отбор за състезанието по физика, което съвсем случайно се беше дублирало с олимпиада по математика, се наложи да се присъединя към отбора на друго училище от нашия град. Учителката им, мила женица която ме познаваше още от осми клас, когато ходех с едно момче от класа й, на драго сърце се съгласи да ме вземе на мястото на един от учениците си, отказал се в последния момент. Поради закъснялото с три минути отпътуване на влака ни, към нас дори успя да се присъедини един от малките ученици, който в последния момент беше решил да дойде. Във влака на отиване ставаше изключителна олелия, съдържаща в себе си опитите ни да решим една задача от "дебелия сборник", осми клас, които просто се чувстваха длъжни да вдигат шум и разговора на учителката ни с един от съучениците, който напоследък се подвизаваше като програмист. Астрономите от своя страна (мисля че бяха трима - бившето ми гадже и две момичета) се бяха отделили в едно от купетата и изобщо не се чуваше с какво се занимават. Прибирането в хотела беше повече от цивилизовано - ползвахме местния жълт шосеен транспорт, известен като таксита и накрая дори се оказа, че в стаята на едно от момичетата ще се намери и място за мен. Събуждането на другия ден беше особено комично, състоящо се (в тази последователност) от телефона на съученичката, последвано от струята на душа върху стената до леглото ми и трикратните тропания на двете учителки по вратата на стаята. За жалост (а май и както обикновено) не можах да разгледам Шумен, но за сметка на това се запознах с двете астрономки, с които си приказвахме повече от приятно на вечерната дискотека. През това време дребосъците, взели пример от съученик от горния курс с прякор Метъла (или Косъма, вие си изберете) се бяха напили до безсъзнание, вдигнали шумотевица до небето и като резултат горките госпожи трябвало да се разправят с тях и с междувременно пристигналата охрана. Обратния път също мина приятно, макар и нелишен от гюрултия, Метъла, пиещ водка с разтворени бонбони ментос и обилно количество Джудас Прийст, носещи се от дискмена ми, фон на който безпроблемно поспах поне час.

5. Варна
Общо взето мина доста безинтересно, като се изключи може би младежката секция на конференцията, където бяха представени доста интересни доклади. Ужасния студ, дължащ се най-вече на нестихващия леден вятър, идващ откъм морето, и скуката, последвала от лекцията на господин-бившия-ректор или който беше там, направиха преживяванията ми доста лишени от емоции. Една от вечерите мина в приказки с учителката от Хасково, с която делях малката кутийка, разположена почти на покрива на хотел "Черно море", където единственото средство за отопление беше една доста анемична на вид печица. Хладилник нямаше, пък не ни и трябваше, тъй като балкона служеше отлична работа за изстудяване на минералната ми вода и бутилката кока-кола, които, както се оказа, не бяха особено по вкуса на местните гларуси (имам предвид птиците). Втората вечер реших да се направя на екскурзовод, като се опитах да упътя едно момче към квартирата му, разбира се без особен успех.

4. Русе
Почти шестте часа с влак минаха доста приятно, защото, отказала се да препрочитам "Основи на физиката" още в началото на пътуването, оставих съучениците в купето ни и отидох да видя старите ми познайници от състезанието в Шумен. За щастие си намерих доста миролюбива компания, състояща се от двете учителки и няколко осмокласници, които макар и момчета, се обръщаха един към друг на странните имена Теодора и Антонина. След като изядох един доста лютив сандвич, с който ме беше почерпила учителката ми, си поприказвах с осмокласниците и дори играхме на морски шах и слушайме музика с единия от тях.
По стар училищен обичай, разстоянието от гарата до хотела, което не беше много малко дори по софийски стандарти, беше изминато пеша, не без дежурните южнобългарски клетви и ругатни от моя страна. За моя радост, делях студената ни проветрива стая на третия етаж на хотел Рига с моята приятелка, с която се запознах на състезанието в Стара Загора. Тъй като предвидливо си бях донесла дискмена и колонките, вечерта си направихме хеви-метъл парти с две от другите момичета и един от осмокласниците, с които се бях запознала във влака. Следващия ден (освен с трудните задачи) ни изненада с първия сняг за тази година, и хванала осмокласника под ръка, отидох да купя бонбони, за да почерпя за имения си ден. Тъй като нашето училище побърза да се омете директно след състезанието, втората вечер прекарах в игра на карти с момчетата от осми клас от другото училище, докато те си заключваха вратите на стаите, после звъняха по вътрешния телефон, целеха се с фъстъци и се поливаха с минерална вода през прозореца на тринайстия етаж.

3. Плевен
Може би единственото място, където сме ходили на състезание, където се престраших да се изкъпя. Повече от скука, отколкото заради хигиената, следобеда след състезанието прекарах във ваната на нашата стая. Съквартирантката ми беше отишла да упражнява уменията си по скално катерене в местния парк и цялата стая беше само на мое разположение.
Училището, в което се проведе състезанието беше на другия край на града, но учителите, водещи групи състезатели, за пръв път се бяха сетили да извикат таксита и още рано на сутринта паркинга на хотела беше пълен с върволица жълти хиени, готови да ни закарат до местното МГ.
Хотел "Балкан" беше може би най-хубавия (а и най-новия) хотел, където сме отсядали на училищните състезания. Вътре беше толкова топло, че няколко от съучениците ми бяха прекарали втората нощ, заспали върху столовете в една от стаите на отворен прозорец. Радиото в стаята ни работеше, а банята имаше топла вода и чисти кърпи.

2. Стара Загора
Въпреки че се водеше в Стара Загора, състезанието съвсем неочаквано за нас се оказа разположено в столовата на местната почивна станция (Минерални бани), намираща се на няколко километра от града. Очевидно организаторите най-неочаквано бяха установили, че нямат подходящи за провеждането на мероприятието зали, затова, набързо натъпкани в столовата на две от сградите (наречени неясно защо хотели) бяхме скоростно настанени по четирима на маса и снабдени със задачи. Докато лелките приготвяха обяда, тракайки с тенджери и тигани под мелодичните звуци на радио "Веселина" се проведе най-наглото преписване на състезание, на което изобщо съм присъствала.
В стаите разбира се нямаше никакво отопление, нито пък топла вода, а като бонус се оказа че ще бъдем в един апартамент с учителя ни. Още първата сутрин съзряхме недостатъка на това положение, когато той потропа на вратата ни с въпроса "Момичета, готови ли сте?", докато едната от нас си обуваше чорапогащника, другата си оправяше сутиена, а третата (май бях аз) си навличаше фанелката.
Там се запознах с една от най-добрите ми приятелки, с която си деляхме спалнята, докато зъзнехме облечени с всичките си дрехи, включая якетата и завити с всички налични одеала. На втората вечер даже бяхме само двете, защото третото момиче беше решило да отиде в Стара Загора на дискотека с приятелите си и се прибра доста късно, след като бяха объркали посоката, тръгнали към Пловдив, вместо към Минералните бани и накрая, понакиснати от внезапния дъжд, се качили на стоп.

1. Ковачевци
Няма друг като нашия учител по физика, както споменах някъде по-горе. Поради грешната информация, подадена ни от него за продължителността на престоя ни, никой от нас не си бише взел дори една четка за зъби. Все пак си бяхме взели пижами, но те практически не влязоха в употреба, тъй като ужасния студ ни беше принудил да спим с все дрехите си. В станцията, където бяхме настанени, внезапно беше станала някаква авария с парното и съответно навсякъде беше настъпил ужасен студ. Най-топлото място в целия комплекс беше столовата, следвана от кафето, което работеше само понякога и за да стигне до него, човек трябваше да излезе на вятъра отвън. В Ковачевци имах може би най-лошата лигава мрънкаща съквартирантка, която не можеше да изтрае и половин ден без да се изкъпе, в следствие на което намираше удоволствие в това да мърмори на нашите глави, в комбинация с астрономка, която познаваше бившето ми гадже и беше решила да ме разпитва за него. Съседите също полагаха каквито усилия можеха, за да вгорчават и без това неспокойния ни сън, пускайки най-дивата чалга, която някога беше измисляна. За мое (но не и на съквартирантката ми) щастие, накрая се бяха напили толкова зверски, че очевидно чалгата не беше достатъчна да изрази сложните им емоции, поради което преминаха на метъл и аз най-накрая заспах, макар не особено дълбоко.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202588#p202588






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4477 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.