Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Весел Цанков: "Пиксел" (статия) - Българска литература, Българска фантастика, Киберпънк, Научна фантастика
Весел Цанков: "Пиксел"

Автор: Т. Христов, четвъртък, 24 април 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка


Also published in English [click here]

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

По определение пикселът (освен, че е фантастичен роман от известния хуморист Весел Цанков) е най-малката частица, която изгражда дадено цифрово изображение. Всъщност пикселът в съвременното информационно общество е аналог на малкото винтче от машината по времето на промишлената революция. Безмълвна и безправна единица, която се самоопределя само като част от масата и намира смисъл единствено в съществуването си в огромна, сложна и тромава организация, която обаче работи, а по този начин осмисля битието на всичките си съставни части.

Интересен е начинът, по който се разпространява романът. Не е съвсем новаторски подход - дори и за българските условия - и преди са публикувани текстове онлайн. Любопитното е, че първите две части на книгата са пуснати за свободно четене, докато другите две са достъпни само след получаване на парола със СМС. Произведението на Весел Цанков се намира и по книжарниците, но това е твърде прозаичен факт, а и какво по-добра среда от Интернет за едно киберпънк заглавие? Обаче се запитах дали етикета "киберпънк" приляга на прочетеното - аз му лепвах определения като "киберфън" или "агропънк" в зависимост от главите, които четях. Вече споменах, че романът се състои от четири части, всяка от тях сякаш живее свой собствен живот и макар обединени от общата сюжетна нишка, те се различават като стил и съдържание. Но да ги карам поред на номерата:

- Първа глава: смел скок в дълбоката вода на света. Задкулисните интриги, политическите машинации и управленската структура на един гигантски мегаполис, отломка от оцветеното в носталгични краски минало, а същевременно тъжен затвор за оцелелите в едно неопределено и песимистично бъдеще. Действието се развива плавно и увлекателно, хуморът блика през ред, а читателят с настървено кликане се прехвърля на следващата част.

- Втора глава: житие и битие на един обикновен пиксел. Светът добива плътност и окраска. Ежедневието, работата, забавлението - пречупени през погледа на един обикновен обитател - правят рисуваната картина реална и достоверна. Историята се заплита с още сюжетни нишки, има ослепителна красавица, има динамика, има екшън, а комичните ситуации се прескачат една през друга. Читателят пише с треперещи пръсти СМС, за да получи достъп до останалите две части.

- Трета глава: реката на забравата. Философски разговори край туби с домашно варена ракия. Действие почти липсва, ако не се брои спорадично рязане на салати и наблюдения върху живота на ъндърграунд общество, съставено от отрепки, утайки и вездесъщите хакери. Усмивката не се губи сред текста, всъщност тук е и една от най-любимите ми сцени, прочетени някога (стърчащо от ухото кабелче, овързано с изолирбанд). Заемките от "Матрицата" са повече от явни (авторът сам си го признава), но са преварени с фините подправки на родната ни душевност, което прави идеите близки и разбираеми... поне докато не отмине махмурлукът. Читателят замислено се почесва, сипва си една бира и продължава към заключителната част.

- Четвърта глава: завеса. Всички въпроси намират своите отговори, щастието се лее с пълни шепи без никой да бъде пренебрегнат. В общи линии главата оставя впечатление като от последния "Пътеводител на галактическия стопаджия" - знаем, че все някога трябваше да бъде сложена точка, но е някак си тъжно, че се случва тук и сега. Читателят обърсва една сълза и се връща да препрочита първите две глави.

Ако трябва да обобщя цялостното си впечатление от книгата в едно изречение, то ще е: книгата е изключително забавно и увлекателно четиво, което поднася иначе трудносмилаеми концепции под формата на шеги и закачки. Все пак романът губи заради разнообразието на главите си, след първите две читателят остава дори донякъде излъган в очакванията си за наситено действие и лавина от събития. Но като цяло "Пиксел" си струва изчитането до последния байт или пък до последната страница (за тези ретроградни елементи, които още не са разбрали, че да четеш от монитор в офиса през работно време е най-сладко).

Онлайн версия на книгата е достъпна на адрес: http://pixel.vesel.info

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202612#202612






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 6332 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.