Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SerialATA (статия) - Компютри, Хардуер
SerialATA

Поредици: Хардуер

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 27 април 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

С излизането на ATA 7 (UDMA Mode 6, Ultra ATA/133 или просто ATA-133) на практика се затвърди впечатлението, че паралелният АТА стандарт за 10-те си години съществуване е достигнал лимита на възможностите си. Изпращането на данни със скорост по-голяма от 133 МВ/s по лентов кабел е прекалено чувствително към електромагнитни смущения - появяват се проблеми със синхронизацията на сигналите и т.н. Като водещ в налагането на иновационни хардуерни решения производител, през 2000-та година Intel посочи пътя за разрешаването на тази спънка и не след дълго се появи SerialATA, или иначе казано - последователният АТА интерфейс. Доколко той се явява обратно съвместим заместник на паралелния АТА интерфейс, малко спорен въпрос е, защото на чисто физическо ниво не е. От друга страна, пък не изискваше големи и специално насочени към въвеждането му инвестиции от производителите на магнитни запаметяващи устройства или производителите на софтуер. Точно този факт до голяма степен спомогна за учудващо бързото и успешно навлизане на SerialATA на пазара.

Настъпилите промени на физическо ниво естествено не позволяваха да се използва старо устройство с нововъведения стандарт. Решението дойде в съвместното използване на паралелния и последователния интерфейс, което беше втората стъпка към утвърждаването на SerialATA на пазара. Може би, ако не беше то, новото решение щеше да последва съдбата на SCSI, който въпреки отличните си показатели успя да се наложи единствено там, където се налага използването на наистина високопроизводителни системи. И действително при домашните системи разликата от използването на по-бързия и модерен интерфейс на първо време не се усети поради простата причина, че средните скорости на четене на харддисковете продължаваха да са значително по-ниски дори от пропускателната способност на UDMA Mode 6.

Подобренията в интерфейсния чип, който при SerialATA работи на по-ниски напрежения, въвеждането на RRL 0, 4 схемата на кодиране - 8В/10В, въвеждането на схемата за предаване на данни без връщане към нулата (с диференцирано напрежение) елиминираха на практика всички недостатъци на паралелния предшественик. Някои често наричани козметични решения, като например въвеждането на по-малки, заоблени кабели и конектори, решиха до голяма степен конфликта между лентовите кабели и правилното структуриране на въздушния поток в системата. Последното е от изключителна важност за доброто охлаждане както на самия компютър, така и на отделните компоненти. Освен това с тези решения се увеличава двойно максималната дължина на кабела, което може да звучи маловажно, но често се е оказвало проблем, изискващ компромиси, които повечето потребители не обичат, като например жертване на производителност за дължина.

След като споменахме 8В/10В кодирането, може би трябва да кажем нещо повече за него. Както немалко алгоритми, и този код е сравнително стар – разработката датира от 1980-та година, когато IBM са търсели решения за високоскоростен трансфер на данни. Използва се при още половин дузина стандарти за пренос на данни, като в основата на успеха му лежи това, че при последователното предаване на битове е изключено последователно да бъдат предадени повече от четири единици (или нули респективно). Всъщност точно това значи RRL 0, 4 – минимум нула поредни еднакви бита и максимум 4, а RRL идва от съкращението на ограничена дължина на пробега. От горното ограничение следва, че в един 10-битов знак няма да има повече от шест или по-малко от четири нули. Тъй като битовете се предават чрез изменения на напрежението по проводника, това гарантира баланс и постоянен и стабилен импулсен поток.

Също така споменахме схемата за предаване на данни без връщане към нулата, която бе използвана в SerialATA интерфейса. Какво представлява тя – използване на двойка проводници, където единият пренася +0.25V, другият -0.25V. Поради факта, че когато по единия проводник напрежението има една синусоида, при другия има точно обратната, това решение намалява шумовете и респективно сигналите са по-чисти на изхода, което прави разкодирането им значително по-лесно. В комбинация с балансираното натоварване на веригите, гарантирано от схемата на кодиране, надеждността е увеличена многократно спрямо паралелния предшественик.

От друга страна, един Seagate Cheetah 15K.4, който е от най-високопроизводителните харддискове на пазара продължава да има максимална и средна скорости на четене далеч по-малка дори от трансферните способности на ATA-100. Въпреки това новият интерфейс беше необходим дори само заради по-високата си надеждност и по-добрия си дизайн. Плюс това кой би отказал нещо по-добро, ако може да го получи на същата цена?

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202764#202764






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3734 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.