Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ден на отворените врати във Физически факултет на СУ (статия) - Наука, Общество
Ден на отворените врати във Физически факултет на СУ

Автор: Снежана Ташева, сряда, 30 април 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Накратко

Виж още: Наука [34]; Общество [65]

Измина още една година във факултета, леко и неусетно. Въпреки двете сътресения, наричани неясно защо от колегите сесии, годината отмина сравнително спокойно и донесе със себе си поредното факултетно събитие - Деня на отворените врати.

Въпреки че ранното ставане никога не е било от силните ми страни, както никога още в десет без нещо сутринта на 19.04. бях пристигнала във факултета. Физическият факултет, обикновено тих и почти заспал, в този ранен час жужеше почти като кошер. Вместо обичайните малки групички от студенти физици, а понякога и химици и биолози, разминаващи се забързани по стълбището, из сграда А обикаляха десетки любопитни ученици.

Поздравих няколкото попаднали пред очите ми познати, включително преподавателя по оптика проф. Лалов, и докато се оглеждах за програма на мероприятието, която да не е залепена някъде, срещнах един колега от съседната група. Отказах се от програмата за дадения момент, защото вече закъснявахме и побързахме за първата лекция, коята беше при професор Лалов.

Влизайки в доволно пълната (като никой път) аудитория, попаднахме на откриването на Деня на отворените врати, направено от декана на факултета доц. Мърваков. Очевидно притиснат от времето, декана говори малко, но съдържателно. "Аз съм декан на факултета, нещо като вашия директор", обясни той на учениците, докато ние с колегата тихичко се хилехме на един от последните редове. Представи накратко специалностите във факултета, петте стари и двете нови, и каза, че ще имаме възможността да присъстваме на много лекции, демонстрации и експерименти. Аплодирахме Мърваков и, след като ни беше представен, аплодирахме и Лалов, който щеше да изнесе лекция на тема "Физиката на ХХІ-ви век - наука и кариера".

"Не надо овации", започна Лалов досущ като Великия комбинатор. Представи се накратко и обясни че преподава по Електричество и магнетизъм, Оптика и Физика на кондензираната материя, към която и катедра принадлежи. Докато обясняваше на малките що е то кондензирана материя, ние с колегата вдигнахме лека шумотевица, която много се надявахме да му е убягнала. Лалов ни разказа накратко за приноса на физиката в света и другите науки и модерните направления - физика на плазмата, термоядрен синтез и елементарни частици. Интересен факт, за който професора ни разказа, е откриването на двойната спирала на ДНК в резултат от взаимоотношението между физиката и биологията. Въпреки че физиката като кариера не обещава нито лесен живот, нито забогатяване, нашия професор каза че е доволен от нея и ни посочи няколко направления - професиите учител по физика, както и икономика и метеорология, които за момента се очертават като перспективни.

Втората лекция, която слушахме, беше на тема "Физика на елементарните частици - що е то?" на доц. Литов. Като на студенти втори курс ни се стори малко "дежа ву", но пък беше поднесено интересно и с голямо чувство за хумор. Кварките и лептоните бяха представени като своеобразен "зоопарк", състоящ се от птички, тюленчета и буболечки, които успяха да развеселят наред ученици и студенти. Освен за елементарните частици, доцент Литов ни разказа накратко за теорията за Големия взрив и строежа на Вселената, европейския ускорител на елементарни частици CERN и българското участие в него. Бяха ни дадени и сравнително подробни данни за Големия адронен колайдер в CERN, където се очаква да открият бозона на Хигс (известен още като "Проклетата частица", странно защо). Освен за ускорителите, доцента ни разказа и за новите технологии, родили се около тях съвсем между другото - например системата www, която се очаква в най-скоро време да бъде заменена от новата grid, която също се разработва в CERN.

Прилично схванати от двата часа седене в "големия ветрилник" или А205, колегата и аз решихме да се разходим по лабораториите, за да използваме открилата се възможност да разучим за новите курсове, които ни предстоят от следващата година. Най-напред отидохме в сграда В (която помещава Атомната физика, теоретиците и астрономите), където гледахме демонстрация на детектори на алфа, бета и гама лъчи. Доцента беше така любезен да ни обясни за упражненията, свързани с практикума по атомна физика на много разбран и достъпен (за нас) език, което изглежда уплаши малко група ученици. Единственото, за което съжалих, беше, че не съм си взела личния гайгер, ей така да проверя колко ли гама излъчване хвърчи покрай кобалтовите и плутониевите проби.

Следващата ни спирка беше мазето на А сграда, където е разположена лабораторията по физика на плазмата и газовия разряд. Тъй като двама упорити (а може би просто ученолюбиви) колеги-първокурсници бяха "окупирали" двамата докторанти, обясненията по демонстрациите с плазма ни бяха направени лично от ръководителката на катедрата проф. Шиварова.

Тъй като бяхме обещали на двама колеги-астрономи от горния курс да присъстваме на лекцията им за пръстените на Сатурн, след лабораторията по плазма двамата с колегата изтичахме отново до В-сграда (при което аз ругаех тихичко неудобните си обувки), надявайки се, че не сме закъснели много за лекцията. Оказа се, че лекцията е "закъсняла" повече от нас и дори успяхме да хванем част от предишната "Избухвания с гама лъчи", представена от аспирантката от катедра "Теоретична физика" Д. Стайкова. Тя разказа за някои методи за изследване на звездите посредством наблюдения на гама-избухвания, а ръководителя на катедрата доц. Физиев изказа мнение, че черни дупки не съществуват, тъй като не са засечени техни сливания, които според модела трябва да се наблюдават сравнително често.

Последната лекция, която посетихме, беше изнесена от колегите от горния курс Владо Божилов и Калин Маринов. Темата беше "Моделиране пръстените на Сатурн" и за целта беше използвана програмата Maple (или поне на мен така ми се видя). Владо ни разказа за образуването на Слънчевата система и пръстените на Сатурн (Владо, Плутон Е планета), а Калин ни представи прост теоретичен модел, който се развива в продължение на моделирането. Тъй като третия колега така и не се появи, последната част от лекцията, отнасяща се до компютърната симулация и стабилността на системата, беше разказана отново от Владо. За общо облекчение се оказа, че пръстените ще издържат поне още сто милиона години.

Колегата ми, очевидно наситил се на достатъчно информация за един ден, си тръгна, но аз реших да остана още малко и отидох да разгледам още каквото мога, преди да спуснат кепенците. Въпреки че исках да гледам всички демонстрации, трябваше да пропусна голяма част от тях като разглеждани предишни години или работени по практикуми (а някои вече бяха затворени) и накрая се спрях на лабораторията по елипсометрия. Там доц. Русев и ас. Цонев ни показаха електронно-микроскопския образ на клетата осица, за която имам съмнения, че жужеше в лабораторията по електричество и магнетизъм миналия семестър. Другата интересна демонстрация в тази лаборатория беше на измерването на слоеве вещества чрез методите на елипсометрията.

Преди да си тръгна успях да мина и през лабораторията по лазерна техника на проф. Драйшу, където ми показаха действието на няколко хелий-неонни и твърдотелни лазери и три-четири интересни холограми. По пътя успях да пратя няколко познати НПМГ-ейци, които искаха да видят електронен микроскоп, в лабораторията по елипсометрия, където момичето демонстрира завидни познания по физика. Младата смяна расте.

Тръгнах си общо взето доволна от изминалия ден и факултетните мероприятия, които освен на нас второкурсниците, се надявам да са били полезни или поне интересни и на по-малките студенти и ученици.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202895#202895






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4433 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.