Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Тъмният странник

Автор: Ивайло Керемидарски - Rogue, неделя, 04 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

„Никой не знае от къде идва. Никой не знае на къде отива. Той броди по пътищата на Ендивал, привидно без цел. Така го срещнах и аз – на пътя за Гнездото. Бе загърнат в дълга роба. Яздеше буен черен кон. Не обръщаше никакво внимание на заобикалящата го среда. Хора идваха и заминаваха, сочеха го, обсъждаха го поради странното му поведение – той не ги погледна дори. Очевидно бяхме в една посока, а и предизвика интереса ми, затова реших да вървя след него. Не се доближавах много, защото ми изглеждаше подозрителен - ами ако е разбойник? Той продължаваше все така да пропуска покрай себе си всичко, ставащо наоколо. Яздехме в продължение на три дни - не спря нито веднъж да почине, яде или пие… нито той, нито коня. На третия ден се случи нещо. Видях наближаващата горичка и как той влиза в нея. Не харесвам малките горички, още повече, когато знам, че създанието, зад което яздех може да е безскрупулен престъпник, но тъй като това беше единственият път, стиснах с едната ръка юздите, с другата кинжала, който криех в ръкава си и подкарах кобилката към гората. Секунди след това усетих силен повей на вятъра, последван от ужасяващи викове. Първата ми мисъл бе да обърна коня и да бягам с всичка сила. Странно, но любопитството надделя и реших да се приближа към мястото, от където дойдоха зловещите звуци. Опрях гръб в един висок дъб и след няколко секунди колебания дали да погледна, най-накрая се реших... Очите ми видяха разпръснати навсякъде окървавени тела и отрязани крайници. Общо бяха сигурно около двадесет. В средата стоеше същата тази фигура, която яздеше пред мен преди няколко минути. Беше захвърлила робата и сега ясно можеше да се види – беше даенлин. Висок и здрав като планина. Косата му бе дълга, не падаше надолу по раменете му, а някак неестествено разпиляна. Беше блед като платно, като призрак. В едната си ръка държеше странно оръжие – нещо като меч, но бе черен и пламтеше в черно, сякаш бе направен от сенки. Мъжа разтвори дланта си, меча буквално се разля по ръката му на малки черни струйки, които започнаха да пълзят нагоре по него. Започнаха да се оформят и накрая застинаха във формата на странна дамга, започваща от гърдите му и продължаваща по цялата му дясна страна, чак до дланта. Даенлина се наведе, взе робата си и се заметна отново. Закрачи бавно и съвсем спокойно към коня си, който стоеше недалеч от мястото на схватката. Подскочи и се приземи върху седлото. Жребеца се вдигна на задните си копита и нададе страшен рев, неестествен за кон. Тогава странника ме погледна право в очите. Изведнъж всичко започна да се върти и размазва… Когато се свестих бях на земята. Станах. Огледах се. Бях на същата поляна, на която се състоя боя, само, че нямаше и помен от бой! Нито трупове, нито кръв, нищо! Следа от смъртоносния странник – също. Дали бях припаднал от страх или наистина бе просто резултат от преяждането ми с онзи странен плод вечерта и нищо не се бе случило? Но аз знам какво видях...

Така се срещнах с него. После чух слухове. В едни се казва, че е прокълнат войн, в други, че е слуга на Смъртта, а в трети – че е самата Сянка. Дали въобще съществува и ако да, каква е истината - не знае никой…”

Из „Пътешествия и премеждия” от Кийв-ап-Дейвин

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=203053#203053






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3530 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.