Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ясен (статия) - Разкази, Творчество
Ясен

Автор: Снежана Ташева, вторник, 13 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Усещали ли сте някога тази дълбока пронизваща любов, когато сърцето сякаш пада в петите, а през главата минава само бял шум във всеки смисъл на думата? Когато ти се иска да полетиш и едновременно с това да потънеш в земята? Ако на вас ви се е случвало същото, струва ми се ще ме разберете. Точно така се чувствах и аз в онзи късен пролетен следобед преди няколко месеца, когато Ясен ми се обади за пръв път от пет години насам.

Толкова години бях се опитвала да подтискам чувствата си, убеждаваща се ден след ден, че нищо добро няма да излезе от увлечението ми. Трудно можех да помисля за нещо, без да се сетя и за него. Ден след ден само неговия образ беше в главата ми. Минаваха седмици, години. Накрая успях да си внуша, че той не е реален и като че ли се успокоих. Започнах да излизам по срещи, и ето ме сега - щастливо омъжена, с кариера и малка дъщеричка, за която да се грижа. Тогава защо примирам като ученичка, чула за пръв път любовно обяснение?

Половин следобед не можах да си намеря място из къщи, дори малката Лили забеляза оживлението ми. Бързо я изведох на площадката, където тя се заигра с другите деца, а аз направих опит да подредя мислите си. Така, какво беше казал Ясен? Толкова бях се отвлякла да слушам гласа му, че почти не помнех думите. Искаше да се видим, да. През седмицата, беше предложил той. Мисля, че отговорих утвърдително. Хвърлих поглед на дъщеря ми, спускаща се по пързалката и се опитах да подредя картинката в главата си. Обичах ли го още? Разбира се, почти извиках от възторг. Образа му изникваше пред очите ми, все едно едва вчера се бяхме разделили. "А мъжа ти е в командировка", нашепваше подло подсъзнанието ми. Обичах и него, побързах да уверя сама себе си, а нищо не можеше да измести Лили от сърцето ми. Но въглените на чувствата ми към Ясен, тлеещи вече седем години вътре в мен, се разгоряха отново само за няколко минути. В това време Лили се втурна към мен, подскачайки весело. Цялата почервенях, в този момент си помислих, че съм толкова прозрачна, че всички около мен могат да разберат за чувствата ми, стига само да се вгледат. Дадох на момиченцето ми да пийне вода, проверих дали не се е изпотила.

"Ясен", продължаваше вътрешния ми глас. Толкова мил, умен и красив. Защо ме остави навремето? Каза, че съм гонила само службата си, не съм го обичала. Не ме остави да се защитя.

Малко по малко се успокоих. Успя да убедя себе си, че Ясен вероятно иска само да се видим. Да си припомним миналото като стари приятели и да се разделим като такива. Добре тогава, готова съм да изиграя ролята си.
- Лили! - извиках аз - Стана късно, прибираме се.

Няколко дни и още един телефонен разговор по-късно седях на масичка в малко квартално заведение, облечена в една от най-хубавите си рокли, напарфюмирана и нагиздена от глава до пети. Разбира се, щях да играя стара приятелка, но не пречеше да извадя и няколко трика от ръкава си, както се казва. Докато отпивах от коктейла си и разсеяно оглеждах интериора на заведението, един вик идващ от дъното на помещението силно ме стресна.
- Елисавета! - не можеше да има друг толкова кристално ясен глас - Това си ти! Колко си се променила!

Извиках му в отговор не по-малко силно и отидох да го пресрещна. Бях си наумила само кратко да му стисна ръката, но още преди да се сетя за това, вече потъвах в прегръдките му. Толкова се радвах, че не ме е забравил.

Вечерта мина изключително бързо, в разговори за най-различни неща между няколко чаши вино и една ваза с цветя, поставена в центъра на масата. Разбрах от Ясен, че той също се беше оженил, но не му потръгнало и наскоро се беше развел. Показах му снимките на Станислав и Лили, опитах се да говоря бодро, защото виждах разочарованието, изписващо се на лицето му. Вече преваляше полунощ, когато събеседника ми изрази намерение да си тръгва, утре трябвало да става рано за работа. Какво работеше, помъчих се да си спомня. Строителен инженер в частна фирма, просветна ми бързо. Явно дисциплината беше доста затегната при тях. На малките сутрешни закъснения в нашата фирма се гледаше като че ли по-благосклонно. Не че си бях позволявала да закъснявам досега.
- Нека те изпратя до вкъщи. - предложи уж нехайно Ясен, докато ми подаваше шлифера.
- Не си прави труда, живея съвсем наблизо. Мога да повървя с теб, докато си хванеш такси.
- Лиза! - кавалерът ми неодобрително поклати глава - Не ти трябва да се мотаеш по улиците по това време на денонощието.

Отказах да споря с него, вместо това му посочих няколкото скупчени коли от другата страна на улицата. Забързано пресякохме и Ясен ангажира едно от такситата. Докато си вземахме довиждане, той отново настоя да ме изпрати.
- Качи се с мен, за нула време ще те закараме.
- Няма нужда. - отговорих спокойно - Живея ето там, през три сгради.
- Тогава искаш ли да ми дойдеш на гости? - въпроса ми дойде като гръм от ясно небе. Няколко секунди стоях като попарена, докато го осъзная докрай. Представих си какво следва, ако го придружа. Венчалната халка тежеше на пръста ми като олово. От друга страна, защо не? Никой нямаше да разбере. "Елисавета Матеева, ти си сериозна жена и не можеш да си позволиш да се държиш като безотговорно хлапе!", казах си настойчиво. Вдигнах поглед от земята и го насочих към очите на Ясен. Беше развълнуван почти колкото мен, не знаеше какво да очаква. Единствения доволен от създалото се положение май беше таксиметровия шофьор, който явно беше побързал да пусне апарата. Имах пари, така че това не ме интересуваше особено. "Е, Лиза, време е да решаваш", подсказа ми вътрешния глас.
- Идвам - тихо отроних.

Ясен бързо отвори вратата на таксито и ми помогна да се настаня. Като че ли ръцете му леко трепереха, отбелязах си. Може би просто от напрежение или поради прекомерното старание да потеглим, преди да съм размислила. Нямаше нужда да казва нищо, познавахме се. Леко се облегнах на рамото му, докато пътувахме.

Още щом пристигнахме в квартирата му, Ясен свали шлифера ми и ме прегърна през кръста. Огнени тръпки полазиха по цялото ми тяло. Последвалото трудно може да се изрази с думи, но ще опитам. Роклята ми скоро се озова право на пода, украшенията нахвърлях където ми падне, дори халката си захвърлих нанякъде като в просъница. После леко скърцащото легло, Ясен и така до сутринта. Заспахме едва на разсъмване, изтощени.

Разбира се, и двамата се успахме за работа. Заех дрехи от него, не можех да отида с тази рокля на работа, като се уговорихме на другия ден да дойда да си я прибера. Добре поне, че племенницата ми беше дошла предната вечер да гледа дъщеря ми. Обадих й се чак когато стигнах в офиса, за да я помоля да заведе Лили на детска градина. За мое щастие, момичето беше във ваканция и щеше да остане вкъщи поне няколко дни. После щях да мисля как да извиня отсъствието си през нощта.

Следващите няколко дни преминаха като в мъгла. Денем бях на работа, вечер слагах Лили да спи, виках бавачката и излизах. Когато Станислав се прибра, стана по-трудно да се срещам с Ясен зад гърба му, но намирах начини. Отивах "на излет с колеги", на гости на майка ми или някъде другаде поне веднъж седмично и той не се усъмняваше изобщо. Знаех, че не мога да продължавам така, трябваше да избера между двамата. Ясен също започна да ми говори за развод, но аз не бях сигурна, че го искам. Обичах Станислав, давах си сметка често. Не исках да поставям и бъдещето на Лили под заплаха. Едната вечер прекарвах в леглото на Станислав, следващата при Ясен и мислех за положението си. Как да изляза суха от водата? Как да запазя бъдещето на дъщеря си, което толкова лесно застраших, хвърляйки се без мисъл в авантюрата?

Предвиждайки голяма буря, я изпратих при леля й в провинцията, още щом започна лятото. И не се бях излъгала. Един ден Станислав се прибра от работа, побеснял от яд. По принцип не беше лесно човек да го ядоса, затова веднага осъзнах защо се е разярил толкова.
- Неблагодарна невярна кучка! - развика ми се той още от вратата - Осигурих ти всичко, купувах ти дрехи, дрънкулки и всякакви боклуци! Дори ти готвех и чистех! А ти ме лъжеш с онова вчерашно инженерче!

Станислав хвърляше и чупеше всичко, което му попаднеше пред погледа, направо се уплаших. Не знаех какво да му кажа. Наистина ми падна в очите. Неволно си спомних Ясен, толкова спокоен и хладнокръвен, каквото и да се случеше. Започна да заплашва с развод, че ще вземе Лили още утре и повече няма да я видя. Изсмях се в лицето му. Още тази вечер щях да се обадя на сестра ми да я прати на село при една далечна роднина. Свалих халката от пръста си и я хвърлих предизвикателно в краката му.
- Щом искаш развод, ще го получиш! - извиках му аз. Взех дамската си чанта и една жилетка и невъзмутимо излязох от къщи. Вярно, беше успял да разбере къде живее Ясен, но едва ли щеше да посмее да ме търси там. Пък и лесно можехме да намерим друга квартира.

Затворих вратата и си отдъхнах. За пръв път от толкова месеци знаех както трябва да направя. Взех такси и отидох право при Ясен и още от вратата се хвърлих на врата му.
- Ще се оженя за теб! - весело му извиках, а той ме вдигна във въздуха от вълнение.

Живяхме заедно три месеца. Полека свикнахме наново един с друг, припомняхме си старите дни. Преместихме се в нова квартира, по-светла и просторна от предишната. Лили все стоеше на село, още не се решавах да я взема при мен, но скоро и това щеше да стане. Делото по развода още се точеше, но се надявах възможно най-скоро да бъда свободна. Станислав като че ли вече съжаляваше за избухването си и гледаше да го забави колкото се може, като зарине съда в подробности.

За мое дълбоко учудване обаче, Ясен започна отново да ме обвинява, че не го обичам. Ревнуваше от всяко мое отсъствие, от работата ми, от писмата до дъщеря ми. Колкото и да се опитвах да го вразумя, като че ли изобщо не ме слушаше и знаеше само своето. Изслушвах го с тревога и търпеливо продължавах да му обяснявам. Един ден обаче Ясен надмина границите ми. За пръв път от няколко месеца се прибра вкъщи пиян и веднага започна да ме упреква, че нарочно бавя развода, че не давам достатъчно пари за наема и какво ли още не. Посъветвах го да си легне и да си почине. Той обаче се раздразни още повече и ми зашлеви плесница. Издържах я с каменно изражение на лицето си, след това отидох в спалнята и заключих вратата. Дълго плаках за разочарованието си.

Пиянските изпълнения на Ясен не затихнаха, както бях очаквала. Напротив, почти всяка вечер се прибираше пиян и започваше да ругае. Скоро атмосферата вкъщи стана толкова нетърпима, че все по-често излизах навън, за да не слушам глупостите му. Понякога дори прекарвах времето си в някое кафене със Станислав, обсъждайки с носталгичен тон развода ни. Бързо се бяхме сдобрили и скоро започнах да му разказвам за писмата, които братовчедка ми пращаше от село. Той дори се съгласи Лили да остане там колкото сметна за необходимо. И двамата искахме да отложим сътресенията за колкото се може по-дълго.

Сама се учудих от себе си, че прекарвам повече време в смислени разговори с почти бившия си съпруг, отколкото с настоящия съжител. Все още обичах Ясен пламенно, когато се усмихнеше можеше да ме потопи на дъното на океана, но той твърде рядко го правеше.

Есента дойде, а аз все още не бях успяла да се разведа със съпруга си. Знаех, че нарочно бавеше нещата, но сърце не ми даваше да го спра. В това време Ясен вдигаше още по-силна шумотевица вкъщи и аз съвсем се разколебах дали да прибирам дъщеря си при мен. В сърцето ми се бореха чувствата на любов и разочарование, но не исках да призная пред себе си двойнствената природа на връзката ни. Една вечер се прибра вкъщи така подгизнал от пиене, че не можеше да свърже две думи. Но очите му гледаха свирепо и се приближаваше заплашително към мен. Този път не избягах. Трябваше да видя какво ще стане, дори да платя скъпо.
- Изневеряваш ми! - викна той и посегна да ме удари - Копелето, мъжа ти! С него ме лъжеш!

Силната му ръка се стовари отгоре ми и аз почувствах силен привкус на кръв в устата. Бях паднала върху масичката и ръба й беше разранил бузата ми. Не можех да повярвам. С това ли ми се отплащаше Ясен, затова че изоставих мъжа си и натирих дъщеря си заради него?! Следващия удар се стовари болезнено върху бедрото ми, а аз само гледах невярващо. Трябваше да се махна бързо оттук. Изтичах в спалнята и се заключих, а Ясен продължаваше да блъска по вратата. За мой късмет тя се оказа доста здрава и удържа близо половин час. После настъпи тишина.

Открехнах леко вратата и надникнах през пролуката. Ясен лежеше на пода в безсъзнание. Бързо се преоблякох и взех няколкото ценни неща, които бях донесла тук. Трябваше да се махна начаса. Когато стигнах до средата на стаята, неволно се обърнах. Пред вратата на спалнята лежеше човека, с който исках да прекарам дните си. Върнах се няколко крачки назад и като се надвесих над него, потърсих пулса му. Още го имаше, биеше неравномерно, понякога почти заглъхваше. Обадих се на Бърза помощ и напуснах апартамента, като оставих отключено.

Насинена и плюеща кръв, влязох в близката аптека, където ме превързаха. Нямах при кого да отида в този град, затова звъннах на сестра ми и заминах за провинцията. Щом се пооправя, щях да видя и Лили. След като не се явих на делото, сестра ми се обади на Станислав да му разкаже какво се е случило. Чак от коридора чувах гневните му викове как ще отиде да даде на Ясен "заслуженото". Накрая мисля, че дори му отиде на свиждане в болницата, но като видя какво си е направил сам, ентусиазма му стихна. Няколко дни по-късно, когато се отърсих от шока, доведоха дъщеря ми, която не бях виждала от близо половин година. Разцелувах я от щастие, поне половин час пърхах от радост край нея. После се обадих на Станислав. Утре ще дойде да ни види. Ще се радвам да поостане. Ден, два, месец или завинаги. Време ми е да спра да ровя из миналото и да се обърна към бъдещето. А то, приятели, изглежда прекрасно.






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3204 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.