Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Горски ужас (статия) - Разкази, Творчество
Горски ужас

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 20 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Живота на Марк Некси се беше развил в наистина неприятна насока. Изобщо цялата военна кампания в Северната провинция заплашваше да се превърне в огромен провал за Империята, чиято армия срещаше ожесточена съпротива от суровите планинци. Марк бе стотник от третия легион, изпратен с хората си преди няколко седмици със задачата да превземе едно от ключовите укрепления в провинцията и да го използва като база, от която да отреже пътя за нови попълнения към западните селища на северняците. Частта му прекара близо седмица в очакване на подкрепленията от Кумри, но те така и не пристигнаха и амбициозния младеж реши да щурмува, преди хората му да бъдат открити от някой случаен ловец или дървар и да загуби предимството на изненадата. Освен това изхранването в пограничните райони на такава голяма военна част не беше лесно дори в мирни времена, поради което всяко забавяне можеше допълнително да усложни ситуацията.

И така, хвърляйки люти клетви по продажните кумрианци, преди пет дни той бе повел хората си в настъпление, вярвайки, че дори зад дебелите каменни стени трийсетина северняци не биха могли да се опънат на добре въоръжените му, жадни за слава войници. Трети легион, известен още като легиона на Вълка беше съставен главно от новобранци, млади и жизнени мъже в разцвета на силите си, от които частта на Марк вече си беше изградила репутацията на непримиримо и прекрасно обучено звено с голямо бъдеще. Именно затова точно те бяха избрани за тази мисия, докато другарите им заедно с други два легиона трябваше да размажат съпротивата на основния северняшки съюз. Очакваното попълнение от кумриански стрелци трябваше да наклони везните в полза на имперските части, но по някаква причина те се бавеха и затова стотника предприе скъпоструващата атака.

Още първия опит да се доближат до укрепеното селище показа колко грешна бе представата на легионерите за тактическите умения на северняците. Наложи им се да преминат през широк полукръг с изсечени дървета, където се превърнаха в удобна мишена. Дори тежко бронираните мъже не бяха ефективно защитени от изстрелваните с огромна сила метални стрели и скоро Марк се принуди да заповяда отстъпление, ако не иска мъжете му да бъдат избити още преди да са доближили укреплението.

Под прикритието на дърветата младия командир проведе дълъг и изпълнен със спорове военен съвет, на който се взе решението атаката да бъде повторена през нощта, без факли и да се опитат да се прехвърлят през стената, без да бъдат усетени. Твърде оптимистичен план, който можеше и да проработи, ако не беше предвидливостта на северняците. Малко очаквано от тяхна страна, но през последните години на интензивни сблъсъци с имперските войски се бяха научили на доста неща и първите редици на нападателите се стовариха с трясък в покрития с клони ров току пред стената. При вдигнатата тревога защитниците изстреляха няколко огнени стрели, с които възпламениха предварително подготвения кръг от слама и затвориха в капан основната част от имперските легионери. Останалото беше клане, стрелба по беззащитни и нямащи къде да се скрият войници.

Марк успя да се измъкне с десетина, силно обезверени и изтощени воини и заедно с тях се опита да избяга в горите северно от укреплението с надеждата в даден момент да завият на запад и да се доберат до основните имперски сили. Северняците ги преследваха известно време, но накрая им омръзна и ги оставиха на произвола на съдбата.

Горите в тези места бяха силно негостоприемни, особено за пришълци, които не знаят с какво се сблъскват. Беше ранна пролет и преобладаващите тук червенокори дъбове тъкмо почваха да се разлистват. Първоначално дивеча беше обилен, много от животните все още сънени след дългата зима и лесни за улавяне, но колкото повече навлизаха на север, толкова по-оскъдна ставаше и плячката. При други обстоятелства Марк би се усъмнил, че има нещо нередно, но след скорошното поражение и обзет от силното желание да спаси поне малкото, което му бе останало, не обърна достатъчно внимание на знаците на природата.

Вървяха почти без почивка, ден и нощ до вчера, когато стигнаха до изоставено селище. Такива не липсваха в горящата в пламъците на войната Северна провинция и независимо че това изглеждаше като зарязано доста набързо, Марк реши да го използва като временна база, където да даде почивка на момчетата. Изпратените назад съгледвачи докладваха, че преследвачите са се отказали и при минимална охрана легионерите се разположиха в една от по-големите къщи. Командирът изпрати трима мъже на лов, след което с останалите предприе кратък оглед на селото. Откриха сечива и зърнени запаси в изобилие, но липсваше сушено месо.

Когато ловната група се завърна с празни ръце назря първия конфликт. Част от мъжете настояваха да се намери месо, с което Марк би се съгласил, но не искаше да изпраща втора група преди здрачаване. При други обстоятелства военната дисциплина би сработила в полза на авторитета му. След позорната загуба и толкова далеч от основните имперски части обаче момчетата отказаха да го слушат и трима от тях тръгнаха, едва час преди падане на мрака, да опитат късмета си в лова. Така и не се върнаха.

На сутринта Марк изпрати други трима да ги търсят, а той, заедно с останалите шест легионера се зае да строи импровизирано укрепление. Някъде около обяд чуха ужасяващия рев, някъде далеч в гората, но достатъчно ясно, за да може лекото им безпокойство да премине в паника. Продължиха мълчаливо да зазиждат прозорците на къщата, като оставяха пролуки само колкото да могат да стрелят и да провират копията си. Двама от тях обиколиха за втори път селото, за да съберат всички налични стрели и арбалети, които северняците бяха изоставили. Някои замениха имперската пехотна броня и много по-удобните за бягане и провиране между гъстите храсталаци местни кожени туники, подсилени с метални плочи. Щитовете бяха изхвърлили или загубили още докато се измъкваха, а тук нямаше с какво да ги заменят.

След час ревът се чу отново, но този път беше обезпокоително близо, а малко след това видяха един от другарите си от втората група, с безумен поглед и целия изподран да тича отчаяно между къщите, опитвайки се да стигне до тази, в която се бяха окопали. И тогава се появи чудовището. Огромен, космат звяр с гротескна глава, с огромна паст и два извити рога. Бяха му нужни два скока, за да настигне обречения воин. Лапата почти покри тялото, притискайки го към земята. С първото захапване горната половина на все още живия човек потъна в огромното гърло, но преди да продължи угощението звярът подозрително подуши въздуха, след което изрева и се заоглежда, докато погледът му не спря върху укритието на останалите легионери. Имаше малки, зловещи очи, но някак излъчваха интелигентност.

В началото страх бе сковал мускулите на мъжете, но някои се опомниха и обсипаха със стрели приближаващото чудовище. Това го отказа от атаката, поне за момента и то се отдалечи на безопасно разстояние, където легна на земята и започна старателно да почиства козината си с дългия, грапав език. Марк осъзнаваше, че макар засега да са в безопасност, не могат вечно да се крият в укрепената къща. Почти нямаха прясна вода, а и храната им нямаше да стигне за дълго, затова реши, че трябва да предприемат нещо възможно най-бързо. Някои от другарите му бяха прекалено ужасени, стояха с безцелно реещи се погледи и не искаха да говорят. Други предложиха да изчакат, докато звярът се откаже и си тръгне, но не можеха да са сигурни, че това ще стане скоро. Накрая, понеже никой не искаше да се изправи срещу чудовището в открита битка взеха решение да се опитат да избягат през нощта.

Бягството се превърна в трагедия. Всички загинаха, един по един, разкъсани от ужасяващото създание с изключение на Марк, успял да се покатери на един дъб с по-дебело стебло. Знаеше, че няма да издържи дълго. Или щеше да заспи и да падне в лапите на звяра, или жаждата и глада щяха да го принудят сам да слезе. Но въпреки това се бореше със зъби и нокти за живота си и не искаше да губи надежда.

Огромното сиво тяло лежеше на метри от дървото и очакваше с нетърпение закуската си.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3625 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.