Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Футбол с марка БГ, пролет 2008 (статия) - Български футбол
Футбол с марка БГ, пролет 2008

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 21 май 2008.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Приключи поредното ни футболно първенство, добро или лошо, но родно. И не можем да кажем, че беше безинтересно. Е, не като марката Европейски футбол, но интересно по нашенски, с много нерви, скандали и взаимни обвинения. Докато в Англия и Италия титлата се реши в последния кръг, в Испания Реал Мадрид успя да дръпне сериозно едва в последните мачове, а в Бундеслигата първото място е слаба утеха за Байерн след корабокрушението в купата на УЕФА, то на родна почва ЦСКА завъртя поредния цикъл и се окичи със златото след смазваща преднина. Аз лично не си спомням кога за последно и дали някога на Армията са се радвали на 14 точки преднина пред вечния съперник. Но какво в действителност се случи?

Фиаското на Левски не можеше да е по-ужасно. Батков и компания не спряха да говорят на полусезона как ще стопят разликата от есента и ще смажат съперника. Но когато фактите говорят, даже и той трябва да замълчи. Дори и Арсенал се провали именно заради политиката да се изгражда отбор от тийнейджъри. А в Левски се случи точно същото. От отбора си тръгнаха ключови футболисти като Бардон и Топчо, което е стандартна практика за освежаване, но не и когато това става масово по средата на сезона и на тяхно място не идват качествени попълнения. А и на децата им е ясно, че три покупки не могат да компенсират тоталната разпродажба.

Та в крайна сметка успяхме да се порадваме на един сравнително тих откъм батковизми полусезон, което май му беше хубавото. И тогава, точно преди вечното дерби на адвоката му писна да си мълчи и след като с огромната си компетентност заяви колко много пари са хвърлени за нови попълнения, хвърли бомбата с уволнението на Мъри и Наско. А трябваше ли? Синята легенда Сираков винаги е бил трън в очите на голяма част от феновете и се изявяваше по-скоро като другата голяма уста в отбора. Но въпреки това вършеше работа, пък била тя и да купува съдии, както твърдят злите езици. Нещо обаче се случи след тамперирането и техническият директор сякаш загуби хъс и се зае основно с личния си бизнес, наместо с добруването на Левски.

По-особен беше случаят с Мъри. Публиката го обожествяваше заради това, което постигна, но дали то не беше по-скоро резултат на добри футболисти и работата на предишните специалисти, отколкото на личните му качества. Както и да го погледнем, като треньор той се оказа напълно неспособен да контролира събитията извън терена. Продажбите и покупките ставаха с мълчаливото му съгласие, което всъщност не е непозната практика в България изобщо. Е, истината е, че той опра пешкира на недалновидната трансферна политика на други. Ето там е голямата разлика между българския треньор и английския мениджър – че последния е почти пълен господар на отбора си.

Но има и друго, добре синтезирано от някои журналисти. Мъри няма дългогодишна практика като треньор и това доведе до неизбежното изчерпване от тактическа гледна точка. В един момент Левски се оказа като прочетена книга за всеки един съперник и стана много лесно да му се крадат жизненоважни точки в борбата за титлата.

Всичко това обаче беше само началото на цирка. Ако някой все още се съмнява в дългата ръка на Вуцата, то е време да преосмисли позицията си. Независимо дали при Батето, или при Боби Михайлов, старата футболна номенклатура продължава да клати кораба на футболните ни успехи. Така и не разбрахме каква тъмна сделка докара Вили Вуцов на кормилото на Левски, но не виждам какво по-лошо можеше да се случи. Феновете го мразят, а самият той е известен повече с непрестанните оплаквания от съдиите, отколкото с треньорски качества. Затова и според мен е фаворит номер две за уволнение още в началото на следващия сезон.

Картинката стана още по-жалка, когато стартира отчаяна кампания за връщане на вече напусналите звезди и запазване на играчи като Гошо Петков, не веднъж заявили желание да се махнат. Което освен че прилича на призната грешка, все повече намирисва и на липса на възможност или желание да се заложи на качествени нови попълнения. И разбира се, отново се заговори за връщане на месията. Гонзо е на път да си спечели място в историята на Левски, но не с успехите, а с многобройните си завръщания. Явно се възприема и като звезда от международна класа, след като поставя условия като гарантирано титулярно място, но дали това не се дължи на настъпващия залез в кариерата му. Лично според мен подобно завръщане ще донесе само излъгани надежди и много болка и за двете страни.

Какво обаче се случва в честващия 60 години шампион? Много, много отдавна стана ясно, че фактическия господар в Борисовата градина се казва Александър Томов, докато приказно богатия индийски бизнесмен много бързо загуби интерес. Всъщност евролевият си изигра добре картите, като прилъга Прамод Митал да купи и да му подари ЦСКА, нещо, което и Батков постигна на времето. Само дето напоследък се заговори за нова смяна на собствеността и така излиза, че от времето на големите политически промени армейците са най-често продаваната българска марка.

Комфортната преднина в класирането обаче не гарантира комфорт в лагера на привържениците. Стойчо Младенов и Емил Костадинов нееднократно се сдърпват публично и треньорска смяна няма да е нелогична дори още преди да започне европейската кампания. Ако пък тя отново е по оста Българска армия – Васил Левски и станем свидетели на поредната размяна на роли между Младенов и Пламен Марков, то това няма да учуди никого, нали? Другия притеснителен процес е назряващата стачка заради неизплатени пари. Или някой много сериозно лъже, или наистина на Армията получаването на заплати и премии е детската болест, заплашваща направо да срине клуба. Но като се замислите, за това се говори поне веднъж месечно.

Не впечатлиха и голяма част от звездните попълнения. “Перлата” Неи безспорно има огромен потенциал, само дето през целия пролетен дял на първенството не видяхме почти нищо от него. Гарсес и Зе Руи пък пълнеха спортните новини повече със сблъсъците си със закона и среднощните запои, отколкото с блестящата си игра. Та в крайна сметка титлата бе спечелена от Велизар, Данчо Тодоров, Тунчев и завърналия се Гъргоров, както и истински ценния Флорентин Петре – все стари пушки от преди Митал-ерата. Но докато разлика в точки има, то разлика в играта на Левски и ЦСКА се забелязваше трудно и май само късмета и натрупаното през есента наклониха везните в полза на армейците.

Някак незабелязно на фона на големите катаклизми по върха мина сравнително успешния сезон на Славия и Локомотив София. Не, че постигнаха нещо забележително, но за разлика от предни години показаха прилична игра. А извън столицата нищо ново. Отборът на Гриша Ганчев взе купата, малка утеха за поредната година без шампионска титла, която не можем да кажем, че Литекс не заслужава. Имаше и малко раздвижване по крайбрежието. Но докато в А група представянето на морските отбори мина също незабелязано, то представянето на Калиакра и словесната война с Йордан Лечков и опитите му да възроди родния Сливен за първи път от много, много години успяха да събудят някакъв интерес към долните групи. Дали ще бъде чудо за три дни, предстои да разберем, но независимо от всичко всяка индикация за живот извън А група трябва да бъде адмирирана.

И така, догодина ни очакват нови европейски надежди, нови закани от страна на двата основни лагера и най-после, освен ако футболните ни управници не ни скроят поредния номер, дублиращи отбори. А междувременно феновете на Зенит Ст. Петербург си спретнаха една страхотна екскурзия до Обединеното Кралство, където любимците им, след като се подиграха с Байерн Мюнхен, съвсем заслужено спечелиха купата на УЕФА. Къде сме ние в сравнение с братушките? Много, много далеч.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2793 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (9) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.