Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SciFi обзор: Космически мъници (статия) - "Бойна звезда Галактика", "Вавилон 5", "Стар Трек", "Стар Трек: Deep Space Nine", "Стар Трек: DS9",
SciFi обзор: Космически мъници

Поредици: SciFi Series

Автор: Ангел Генчев, сряда, 21 май 2008.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Обещаното си е обещано. И след като преди известно, макар и нищожно в космически мащаби време, разнищихме физиономията и на места карантиите на космическите мастодонти, редно е да обърнем едно око внимание – за тези, които ги пожелаха - и на миниатюрните им братя по съдба.

По прищявка или поусукано около оста си чувство за оригиналност, поради онова специфично заболяване с пищното наименование остра бюджетна недостатъчност, или пък може би от чист и обикновен мързел на места, голяма, да не кажа голямата част от така любимите ни сай-фай сапунки са се лишили от услугите на малките космически съдове. Този факт от своя страна ще ограничи до известна степен следующия избор и ще промени малко статуквото пет към пет, но всъщност не е това толкоз важното – проблематичното е в резултата, а именно, че пренебрежението показвано към тях насажда усещане за известна неестественост.

Или изкуственост и нелогичност. Ако се върнем към добрия стар флот, или пък аерофлота, които съчетава две в едно в себе си космическия такъв, мини-съдовете играят жизненоважна роля. От една страна чисто логистична – както звучи, така и е безумен разход на ресурси и време, а и позиции, някой тежък крайцер или самолетоносач постоянно да акостира дома за най-дребните продоволствия. От друга – разузнавателна. Никой не праща тромавия си флагман в покрайнините на вражеските позиции – не е просто натрапчиво забележим и с невъоръжено око, не само е муден, ами и двете наведнъж. И дори от трета, вече специфично за орбитално-планетарните трасета, всекосмичният постулат на гравитацията постановява доста дебело очертани рамки на взаимодействието между две тела с някаква маса, дори и да си затворим очите за триенето, правейки тежките съдове неизгодни дори само от енергетична гледна точка. Да не говорим за възможността просто да се разпаднат на съставните си части. Още повече, че малките и маневрени, но за сметка на това многобройни изтребители са много по-страховита ударна сила, отколкото един, но мощен съд – разликата е като между разбиването на ядрото на атома и опита да уцелиш електрон. И всичко това не може ей така да бъде заобиколено с бодра стъпка чрез различни варианти на телепортация или твърде чувствителни сензори – поне не наведнъж, все някоя част увисва.

Но стига толкова увод. Този път няма да имаме „топ пет” на най-нефелните космически мъници – за недоизносени можем да ги признаем там, където са слагани насила или с някаква друга цел, и просто да ги приравним в един общ голям и целокупен минус. Например кубичните совалки в Стар Трек, присъстващи основно, за да виждаме от време на време по един хубав, едър и подробен план на Ентърпрайс в космическия док – все едно не могат да си телепортират капитана от където и да е. За сметка на това, ще си направим едно кратко, тук-таме даже обобщено класиране над нулата на тези, които заслужават внимание.

5. Star Trek. Нека все пак отсрамим до известна степен ветерана, макар и по-голямата част от гореизложената критика да е валидна в многоцветната си пълнота именно за него.

В един-два епизода на The Next Generation, а почти постоянно - в Deep Space 9, създателите на Стар Трек поредиците все пак някак са си позволили да кривнат от правия път на корабите-гиганти, произвеждайки за нуждите на екранните си питомци така наречения клас „Дунав” (Danube), или, за по-лесно произносимо – “runabouts” (вдясно). Освен представата им за игра на думи с космически лодки, предназначени и да обикалят около споменатата вече станция, рънабаутите представляват не особено чаровен модел на уголемена совалка, снабдена обаче със свръхсветлинни двигатели. Решението за приложението им само по себе си не е лошо, тъй като няма как обемистата и на практика неподвижна DS9 да си няма поддържаща сюрийка съдинчици, но разбира се – неизбежно за Стар Трек – добавя още известно количество мътилка към цялата неразбория, свързана с размерите и скоростите на съдовете от различните сериали. Но на нея не и е тук мястото.

Няколко думи заслужава и Delta Flyer-а от Вояджър (вляво), корабче-инженерен уникат, първоначално създаден с цел да увеличи шансовете на въпросния за завръщане на Земята. Макар и външно също да не се радва на кой знае какъв фасон, немалка част от чара му може за сметка на това да се отдаде на „старовремското” изпълнение на командния апарат, поразчупващ шаблонизиралата се с времето визия на стартрековския интериор.

Но като цяло, в Стар Трек видимо подхождат към космическите мъници с нежелание, само при спряло превозно средство и точно приготвена сума, и при появата им все остава някакво неприятно усещане ниско долу в храносмилатения тракт, че мястото им не е точно там.

4. Stargate: SG-1 & Atlantis. Въпреки че и двата сериала под арката на Звездните порти се развиват основно на пеши крак, авторите на Старгейт се нареждат сред онези, отделили най-много време на малките машинки. И единствената причина да останат на задна позиция е тази, че всъщност ги използват за други цели – сиреч не са ги домислили особено, камо ли балансирали - а и се повтарят.

Във вътрешната им подредба, от своя страна, най-отзад като че ли се подреждат „death glider”-ите на гоа’улд (вдясно), и то не само заради глупавичкото си име, и “dart”-овете на призраците (долу вляво)– също не заради него. И двете са оръжие най-вече за всяване на страх, едните чрез хищната си форма, другите – подобно на немските „щуки”, с помощта на отвратителния звук, който издават – но едновременно с това и малко прекомерно неефективни. Вероятно затова и бързо губят излъчване и още от съответните втори сезони, когато героите набират достатъчно кураж, започват да се появяват само помежду другото и за пълнеж.

Бих искал да вмъкна и няколко думи за изтребителите на орай, които изглеждат като че ли добре, но се мяркат всичко на всичко един-два пъти, при това толкова за кратко, че не подлежат на някакво подробно описание. А за съжаление още по-малко може да се каже и за „стария” модел кораби на джафа, чието единично копие се появява точно веднъж.

Непосредствено пред тях своето място заслужава локвоскачача – любимата машинка на полк. Шепърд от мисията в Атлантида (вдясно). Разбира се, че бе логично съществуването на малки съдинки, наследство от древните, способни да преминават през Старгейтовете, които същите тези древни са сътворили – най-малкото, ако насреща отстоят някакви враждебни условия. Не им е проблемът и във формата на екзотична сапунерка. Проблемът е в огромната огнева мощ, невидимостта, щитовете, мисловния контрол и каквито още екстри останаха, далеч не съответстващи на шест-седем-местния космически вариант на Фолксваген „Костенурка”. Несъответствие, допълнително утежнено от появата на единична бройка от модела в сестринския SG-1, където смогна да унищожи цял ха’так без да и мигне и левия двигател.

Можем да споменем и ал’кешите, ведно със сродните им скаути – като между тях като че ли се получава известно объркване на понятия из различните епизоди и сезони, може би заради еднаквата им форма, предназначение и трудността да се прецени съществува ли въобще някаква разлика в размера, или просто е един и същи кораб. Нещо средно между разузнавателен, транспортен съд и стратегически бомбардировач, което е малко твърде много в едно.

Затова и може би местния трофей остава за земните Х-301 и Х-302 (вляво), безобразно окрадени от гоа’улдите в опита на родната синя планета да влезе в крак с модата и съперника. Както и за факта, че единствено расата, която е изобретила наистина високо ефективен метод за телепортация – асгардите, но такава съчетана с огромно преимущество и в останалите технологии, си позволява въобще да не използва подобен клас съдове.

И въпреки това, старгейтърите заслужават повече внимание като количество, отколкото като качество.

3. Farscape. Настрана маститите, ефектни и въобще впечатляващи космически хипопотами из блатата на фарскейпската вселена, холмарковата продукция се радва и на завидно качество малки птички, кръжащи в околовръст. И макар и повечето от тях да се появяват повече от твърде епизодично, поне едни заслужават специален поглед под лупа – “prowler”-ите (вдясно) на Миротворците.

Сгъваеми до невероятна компакност – като онези хладилници, които се слагат под леглото, маневрени, бързи, макар и не особено мощни, буквално хилядите малки изтребители, съдържащи се в търбусите на невъобразимите по размери командни крайцери-праулъроносачи представляват сериозен дял същинската мощ на споменатата фракция.

Може би точно тази им сгъваемост идва малко в повече - все пак това е голяма машина, не лаптоп, и затова и с течение на сериала се вижда все по-рядко. Въпреки нея обаче, съвсем заслужено биха могли да заемат третото място сред едноместните изтребители из широката Вселена.

Всъщност нелоши думи могат да се кажат и за скаранските такива, наистина, които общо взето попадат в същите параметри, но също се появяват на твърде големи интервали от време, за да могат да бъдат разнищени. За разлика от тях обаче, доста често през трети и четвърти сезон в обсега на екрана попада "Ло'ла" (вляво) - древен модел лаксански вероятно-нещо-като изтребител-прехващач, с който Ка Д'арго едва ли не се венчава, и надарен с доста внушителни способности, всъщност не толкоз далечни от онези на "локвоскачача" (вж. по-горе), изключая мисловния контрол... заменен отчасти с гласов.

2. Babylon 5. В подножието на върха, навлизаме в дълбоките води на Вавилон.

Както и попорастналите членове на местните домочадия, дребосъците от вавилонска околия се радват на особена подробност и що се отнася до визията, и що се отнася до характеристиките и способностите си. И ако оставим настрана единственото малко странно, но общо нещо около двата най-често срещани - минбарския изтребител (вдясно) и човешкото "Starfury" (долу вляво), което е странната поза на пилота, особено при първите, където е легнал по корем, можем да започнем да сипем суперлативи с голямата лейка.

За добро или за зло, "Вавилон 5" остава на практика почти единствения фантастичен сериал, дълбоко вречен със законите на физиката, и то докато смъртта ги раздели. И макар и в повечето случаи това да изисква много труд и мислене, в крайна сметка дава и своите дребни, кисели, но все пак плодове, което превръща особено "Старфюри"-то в своего рода уникален мъник.

В разрез с вижданията на повечето създатели на подобна техника, любителят на детайли Стразински е снабдил малкия хикс-образен, но по нищо друго не приличащ на легендарните "X-Wing"-ове изтребител с уникална задвижваща система от четири двигателя с независимо управление, позволяващи светкавични маневри и завъртания и по трите оси - нещо реално постижимо във вакуум и при подобна незначителна маса. Като за да бъде още по-незначителна, тъй като размерът... на инерцията има значение, конструкцията им е максимално олекотена, а снаряжението - сведено до оптимум.

Но вече специално за придвижването в космически условия или на галактически разстояния ще си поговорим в някоя от идните "Сериални реалности". За тук остава факта, че желанието на създателите на "Вавилон" да бъдат подвластни не само на зрелището, но и на максималната възможна реалистичност, превръща всеки полет извън дока на станцията, да не говорим за схватките, във внушително, динамично, и далеч по-задоволително дори за претенциозните почитатели на научната фантастика изживяване, за което точно този мъничък съд има особено голяма вина.

И отново за него остава второто място само заради невероятната и неспецифична картина на победителя, и може би съвсем мъничко и заради разпльоканите изтребители на Сенките, в които няма нищо внушително и страховито.

1. Battlestar Galactica. Всъщност има известна логика първите две места да се разпределят по същия начин, когато говорим за един чисто космически, и един почти изцяло такъв сериал, и двата с великолепна визия.

BSG се радва на цели четири вида по-застъпени дребни, но жизненоважни съдинки. От една страна - силоните. Живи организми в метални черупки, и леките (вдясно), и тежките "raider"-и - едните в ролята на типичен космически изтребител, другите с известна товарна и стратегическа функция, се радват на малко типизираната и запазена за враго форма "хищна птица", подобно на споменатите вече по-горе гоа'улдски глайдъри (Старгейт), скарански изтребители (Фарскейп), та дори и сентарите, с двойнствената им роля във Вавилон. Голямото им преимущество не е в огневата мощ, която е горе-долу изравнена, нито в малко по-голямата маневреност от противника, а в огромния им брой, отстоящ срещу превъзхождащия ги от своя страна човешки интелект - въпреки способността им да се учат до известна степен.

Интелектът, от своя страна, се намира натоварен във все по-очуканите с времето, но елегантни по свой начин "Raptor"-и и "Viper"-и (вляво), които могат да се приемат като един вид аналог на големите военни хеликоптери и класическите изтребители, дори донякъде що се отнася и до формата. Всъщност както всичко в арсенала на "Галактика", и те са преоборудвани музейни експонати, което ги лишава напълно от какви да е изчанчени хай-тек джунджурии, оставяйки ги напълно в ръцете и на уменията на пилота.

И може би точно това ги прави и толкова симпатични и ги изкарва едни гърди пред 'фюритата от по-долното стъпало на подиума - като разбира се трябва да отбележим, че вайпърите не само също са способни на качествен космически полет, а дори имат и преимуществото да са подходящи и за планетарен такъв, макар и да отстъпват забележително по маневреност.

И доколкото самата бойна звезда създава сигурно половината от общата атмосфера на екрана, то на вакуумните дребосъци в този конкретен сериал се дължи поне още една трета.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3904 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.