Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Момчетата от махалата (статия) - Разкази, Творчество
Момчетата от махалата

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 25 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Вчера случайно се разходих по старата ми улица. Ех, какви времена бяха, луди, луди. Ние четиримата, аха да изкласиме, но все нещо ни забавяше, дали заради отсъствия или пък ниски оценки. А спомените нахлуха в главата ми, неканени, живи, сякаш сме пак заедно на по четиринайсет, аз, Кирето, Пафката и Крум.

Тогава всъщност не ходехме много на училище. Бяха олабили дисциплината, така че никакъв проблем, отиваш при лекарката, примолваш се и се сдобиваш със заветната хартийка за една седмица отпуск. И ние редовно го правехме, защото си беше жива загуба на време да се ходи на школо. Само загубеняците седяха там по цял ден, а мацките не залитат по загубеняци.

Те и по нас не залитаха особено. Каквото и да си говорехме тогава, никой от нас четиримата не беше и помирисвал момиче отблизо. Но се трепехме да се правим на голямата работа, все заради мацките. Помня Кирето, имаше един питбул. Абе не беше питбул, ами някакъв мелез, но много приличаше. Разхождахме го на смени в парка край школото. По цял ден, да ни гледат мацките. Горката животинка по обяд вече така й писваше, че сигурно ни мразеше и в червата, ма ние продължавахме. И като се зададе някоя готина мадама, се правим на строги. Хектор седни, Хектор легни, Хектор, не плаши момичето. А Хектор всъщност се казваше Петкан и единствено на команда “легни” се отзоваваше с огромно желание. А после не мож го помръдна.

Ами Кирето ли, уреди се момчето. Още като завя вятъра на промяната и той усети накъде духа, та забягна по чужбината. То не бе Австрия, не бе Швейцария, къде легално, къде не толкова, понатрупа пари. Не го знам какви ги е вършил всичките тия години, но започна с внос на коли втора ръка. Сега е официален представител на Опел за България, паралия. Видяхме се преди година, хапнахме в някакви бързи закуски. Той плати. Обеща да се обади да пийнем по едно, ама от тогава ни вест ни кост.

Ах, видях и старата сладкарница. “Добруджанка”. Всеки ден ходехме там да се наливаме с боза. Пафката, нали баща му беше някакъв дипломат, та имаше джобни, не е като да нямаше. А ние останалите голи и боси. Та Пафката обикновено плащаше. Но не беше бозата в тая сладкарница най-сладка. Имаше една сладкарка, направо сладкиш ти казвам. С едни такива руси плитки. Кака ни беше, та затова само отдалеч мятахме по някой поглед.

Заради нея по цял ден там висеше и бай Петко. Ей, онова лято. Бай Петко бачкаше на строежа отсреща, те тоя строеж така и не го завършиха, сега седи само скелета и се руши. Ама той беше баш майстора, по цял ден в сладкарница пийва бира и току притърчи некой работник да го пита нещо. С бай Петко бяхме партия. Ще те повика, ще ти метне некой лев и рече, “на, иди ми вземи днешния вестник, остатъка за тебе”. По някой път и бира ни взимаше, по една на двама и ние я надигнем, па после цял ден се оригваме и пред мацките, “ох, колко се напих”, “малей, колко бира изпих”. Къде ти да знаем тогава, че то бай Петко не можел да чете.

А Пафката ли? Абе неговите нещо го напънаха после, та изкласи с добър успех, че даже и за висше се вреди. Икономика. Сега държи частна фирма. Ожени се за Милена, зубърката от съседния клас. С ей такива, големи лупи на очите, много я подигравахме. Де да знае човек, че ще се разхубави така.

Точно на кьошето пък беше бръснарницата на чичо Митьо. Пред нея помня беше старото жигули на крумовите старци. Цялото разбито. Обичахме да се качваме вътре и да надуем яко Васето Кеца на едно касетофонче с батерии. Рядкост бяха тия касетофончета. И си викаме, гледай сега мацките като минат, как ще се зазяпат по нас.

Там си устройвахме и битките с тайфата от В клас. От двете страни на улицата, и като се зададат мадамите след школото, викаме едни срещу други, замеряме се с дребен камънак и размахваме ножчета. Голяма забава, само дето веднъж на чичо Митьо като му писна, па като излезе с една гьостерица и наред. Разбягахме се като пилци. После две седмици не смеехме изобщо да минем по улицата.

А Крум добре се уреди. Не го приеха в университета, ама той още от тогава си падаше по игралните автомати. После неговите му взеха компютър и на шега, на майтап, стана програмистче момчето. Добра пара взима. И той като Кирето и Пафката отдавна не живее в квартала.

Та такива ми ти работи, златни години. Ами аз ли? Аз съм си все същия. Раздавам го хамалин на борсата. Е, не е кой знае каква работа, ама от два тира с банани кой ли ще ти гледа за едно-две зачезнали кила. Оня ден бях рожденик, навъртях четиридесетака. Седнахме за по бира след работа с колегите, даже и подарък ми купили – табакера. Верно, че изглежда използвана, ама нали е от сърце. Със Йосиф Висарионович отгоре, само дето му се е олюпил единия мустак.

Да ви кажа и махалата си е все същата, само дето ги няма бай Петко и чичо Митьо и оная сладкарка. Преместих се на съседната улица, щото къщата на нашите я бутнаха да строят МОЛ. Изобщо не съм и влизал в него. Все се каним с Кирето, Пафката и Крум да се видим, да седнем на по бира и да си припомним старите времена. И все заети, все забравят, само от това ме боли.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3500 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.