Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Последна нощ (статия) - Разкази, Творчество
Последна нощ

Автор: Спасимир Тренчев, четвъртък, 29 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Сините очи.
Светлината от екрана не се отразяваше, а бягаше в тях. Този път беше съвсем различно. Бисер гледаше футболния мач, но не виждаше. За първи път играта не го привличаше.
Жена му Мария пушеше третата си поредна цигара на терасата. Беше твърде напрегната, за да обърне внимание на хладния полъх на вятъра. Не усещаше как пали цигара след цигара и как става все по-студено. Не виждаше нищо пред себе си, въпреки обилно осветената пътека пред вилата. Защото погледът й беше пълен с тези дълбоки, искрящо сини очи на мъжа й. Те я бяха опиянили, бяха омагьосали сърцето й и тя виждаше в техния собственик един истински мъж. Твърде често напоследък ставаха вечерите, които помрачаваха безоблачната синева. А тази вечер довеждаше бурята на взаимоотношенията им. Но Мария не искаше да се разделят. Напротив. Това никога не й бе минавало през ума. Каквото и да й се случваше в такива моменти. Щеше да продължи да пуши, докато той дойдеше при нея с познатите реплики – “ти беше виновна, гледай да не се повтаря” или “стига си се правила, че съжаляваш и лягай на пода ”.
Караниците им все по-често се превръщаха в няколко минутни скандали. Единственото, което липсваше в тях, бе показването на физическото превъзходство на единия над другия. Тогава наистина всичко щеше да свърши.
И двамата усетиха още в началото онова животинско привличане. Онази миризма на дива страст, на първичност. И на нищо повече. То се проявяваше най-силно, когато ревяха като освирепели хищници, докато правеха секс.
Любимият му отбор вкара втори гол, а първото полувреме още не бе свършило. Лицето му не показваше никакви емоции, погледът оставаше все така дълбоко син, но безизразен. А вътре в тялото му кипеше страшна промяна.
- Излизай от терасата, тръгваме си – в бързия му и тих глас подскачаха гневни тонове.
Тази вечер секс нямаше да има. Нямаше го обаче и обвинението към нея. Може би му беше писнало да го повтаря. Или може би вече нямаше да има смисъл от това.
Мария влезе в колата и погледна вилата му. Бяха дошли едва днес, щяха да си ходят вдругиден и междувременно щяха да се отдадат на първичните си желания две поредни нощи. Щяха.
Бисер хвърли куфара в багажника. Преди да влезе в колата, погледна към откриващата се от облак пълна луна.
В прохладната априлска нощ по мрачното небе дебнеха дъждовни облаци. Луната от време на време се криеше зад тях и изплуваше отново.
***
Бисер погледна часовника в колата – наближаваше полунощ, а после се обърна към Мария. Тя продължаваше да спи. Всъщност часовникът нямаше никакво значение. Беше я пазил толкова време от себе си. Доставяше му удоволствие да бъде груб с нея, но само това не искаше да й се случи. Страхуваше се тя да не разбере. Промяната, заради която й каза да си тръгват обаче беше започнала. Страхът пускаше дълбоки корени в душата му.
Той здраво стискаше волана, докато внезапно другата сила поведе колата в зигзагообразно движение по пътя.
Мария се събуди от непрекъснатото местене на тялото й по седалката и от свистенето на гумите. Първо погледна Бисер, който се бореше с волана, а секунди по-късно осъзна, че нещо не е наред.
- Спри! СПРИ колата!! Мамка му… – Като разярен лъв ужасът раздра гласните й струни и не излезе нито звук повече от устата й.
- Не мога… - успя да извика Бисер. Той знаеше, че усилията му бяха напразни. Но не трябваше да се издава. Натисна спирачките и учуден, че се справи, Бисер погледна пътя напред. Учудването му не продължи дълго. Познатото му задушаване го притисна за гърлото и усети повдигане. Силен поток от смляна храна се издигна обратно нагоре по хранопровода. Отвори вратата и една част от повърнатото успя да изхвърли навън.
- Бис… - извика Мария с пресипнал глас и се разтрепери. Съзнанието й се луташе хаотично в търсене на най-кошмарната, но логична причина за случващото се. Огорчено от неспособността си, а и от липсата на време, то се отказа. Няколко секунди разделиха Мария между решителност и колебание. Обсебена от страх и от загриженост за мъжа си, тя излезе от колата и тръгна да го търси.
Гърлото я болеше, но мисълта за Бисер потискаше болката. Мария чувстваше острите нокти на смразяващия студ да се впиват по цялото й тяло. Погледна назад – колата беше спряла на няколко метра зад нея. Обърна се напред - тишина заливаше околното пространство между високите тополи.
- Бисере! Бисерее!! - Гласът й бе твърде слаб, за да стигне далече, но въпреки това не се отказа. - Бисерее…Чуваш ли ме? – Очите й се насълзиха, а устните й затрепериха.
- Биииисеееее…..
Вълчи вой прекъсна немощния й глас и прерасна в дълъг рев, предизвикан едновременно от удоволствие и болка.
Страхът стегна всичките й вътрешности и преряза стомаха й. Мария се опита да не крещи и се затича срещу неизвестния враг. Втори вълчи вой прониза слуха й. Той ставаше по-чист, ясен и силен, по-истински и надвиваше рева. Разстоянието бързо намаляваше. Мария се препъна в нещо и падна. Беше някакъв клон. Воят припомни още веднъж за себе си. Тя грабна клона и се затича. Може би вече нищо не е останало от Бисер, обади се вътрешният й глас, и затова не те е чул.
Единият й крак стана жертва на нещо силно, което го стисна. Без да се замисля, тя посегна към непознатото с клона. Но секунда преди да го удари, нещото се отскубна от крака й и тя се удари по него. Мария извика от болка. Тялото й падна… върху нещо меко и космато. Непозната ръка улови нейната. Мария замахна с другата и фрасна косматото тяло. Нанесе още един удар – върху главата. Чуждата ръка я освободи.
Животинският рев разтрепери мрачната гора. Подвластна на страха или защото се страхуваше за мъжа си, Мария като че ли припозна гласа на Бисер. Спомни си захвата на непознатото същество. Една лапа не можеше да я хване така. Животното заскимтя жаловито. Тя замръзна на място, вцепенена от неподвижността му, от това, че не я напада. Опита се да погледне очите му. Струваше й се, че те бяха сини. Ярко сини. Може би затова успя да ги види в тъмното. А може би вече не различаваше реално от илюзорно.
Объркана и напрегната, Мария се обърна към съществото. Приличаше на голям вълк. На върколак. Не можеше да повярва, че си мисли подобни неща.
Той се протегна към нея неочаквано и стисна едната й ръка. Сграбчи десния й крак и рязко я свлече на тревата. Големите и дебели косми я дразнеха. Някои от тях се пъхаха в устата й. Това й напомняше нещо. Напрежението се изливаше като леден водопад и не й даваше възможност да се върне назад във времето. Успя да вземе клона, стовари го върху него, причинявайки му силна болка. Воят се изкриви в ужасяващ рев, който изправи всичките й косми.
Мария побягна ужасена. Тя бягаше, бягаше…

когато се опитаха да я изнасилят пред двора на собствената й къща.

Мария си припомни. По същия начин, но не с дърво, а с драскане по лицето на изнасилвача, тя се спря за миг и побягна.

Изнасилвачът тръгна след нея.
Хищникът се изправи и я последва.
Тя излезе на шосето. Ослуша се, но не чу нищо. Страхът си играеше с вътрешностите й. Сърцето й напираше да изскочи, а в стомаха усещаше тежест. Предпазливостта обърна погледа й назад, към гората. Нищо не можеше да види.
Тишина.
Вцепенена от ужас и потънала в гора от загадки, тя продължаваше да зяпа назад. Без да мисли, без да предполага, без да бъде сигурна. Влезе в колата и посегна към ключовете, висящи на стартера. Тя работеше и трябваше само да върне лоста на задна предавка, за да излезе оттук. Пусна крак към съединителя. Още не го бе натиснала, когато тежка, космата ръка пресече желанието й да се измъкне. Грубата длан удари лявото й бедро и го стисна със злоба.

Изнасилвачът сложи ръка върху крака й и започна да повдига полата. Тя изпищя.

Мария изпищя, вглеждайки се в черното, космато, страшно и противно лице. Писъците й бяха слаби и немощни, подобни на гласчето на безпомощно врабче. Той я издърпа от колата. Тя успя да му се изплъзне, но той я повали до първото дърво край шосето и я притисна под себе си.

Изнасилвачът разкъса копчетата на ризата й, докато тя се опитваше да го избута.

Върколакът съдра задните части на краката й и кръвта потече свободно.
Застудя още повече. Ослепително ярки и големи светкавици разрязаха безмилостно мрачното небе. Изтрещяха гръмотевици. Дъждът се изля.
Помощ! Бисере-е!
Обърна я по гръб и заби ноктите си в лицето й. Едрите дъждовни капки падаха в кървящите рани. Те се смесваха с капките, избили от потта й.

Изнасилвачът търкаше лицето си между гърдите й.

Върколакът разкъса мократа й рокля. Вдигна високо дясната си ръка и секунда преди да я спусне към Мария, светкавица покоси тялото му.

Бисер излезе от къщата и удари с лопата главата на перверзния тип. Изнасилвачът се свлече почти безжизнен.

Тялото на върколака се разтрепери, предадено от силите на живота, и падна до Мария.
Светкавица прониза черното небе. Гръм раздра душите им.
Мария отмести глава с усилие и погледна трупа, осветен от фаровете. Космите намаляваха, а тялото придобиваше човешка форма.

Бисер прегърна изплашената Мария. Вдигна разтрепераното й тяло и се прибраха в къщата.

Мария си спомни това, загледана в трупа на приятеля си. И в миг усети, че т р ъ г в а на някъде. Кръвта й спря да изтича, сърцето спря да я изтласква.






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3697 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.