Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Кентърбърийският паток (статия) - Разкази, Творчество
Кентърбърийският паток

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 03 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Нека ви разкажа за Кентърбъри. Това е едно малко, дори мъничко градче, разположено насред красивите поля на Кент. Бихте могли да го наречете китно, ако желаете, и сигурно няма да сбъркате. Разположено насред пътя от Дувър до Лондон, то може да ви предложи приятна отмора, пресен ейл и чист въздух, докато се наслаждавате на живота, неподготвени за суетата и мръсотията, които ви очакват в големия град.

Макар да е малко, мъничко градче, Кентърбъри се радва на световна слава, благодарение на историческите си къщи, древното августинско абатство и надвисналата като грижовна орлица катедрала. Споменах ли пресния ейл? Да, ако имате път към Кентърбъри, задължително се отбийте, за да се освежите с пинта или две пресен кентски ейл. Но не тази е причината да ви отведа в Кентърбъри, дори и пинта пресен кентски ейл винаги да е основателна причина да отделите от скъпоценното си време и да поспрете в това подминато от времето градче. Искам да ви разкажа историята на кентърбърийския паток.

Някога отдавна, но не чак толкова, че историята да забрави, в Кентърбъри, на един хвърлей разстояние от западната порта се излюпили четири по нищо необичайни патета. Най-обикновени, бих добавил, с мръсно-жълтеникав пух и крякащи с причина или без, но все пак майка им си ги харесвала и обичала. И те се държели като истински патета, плували като такива, или се клатушкали смешно наляво-надясно, докато следвали старата патица.

Едно от тези патета обаче много скоро разбунило духовете в спокойното патешко общество. Докато всички останали чинно се спускали по течението след майка си, лакомо налапвали наградата от трохи, които им хвърляли децата и след това клатушкайки се патешката, се изкачвали нагоре по реката, това тяхно братче се държало много странно. Сигурно нещо не било наред, или поне така си мисля, но всеки ден то плувало точно наобратно. Трудна задача. Течението било толкова силно, че горкото пате едва успявало да се задържи на едно място, а да не бъде отвлечено надолу към океана. И през цялото време крякало отчаяно, а майка му се карала ли карала, но независимо от глупостта на тези усилия, патето продължавало да плува срещу течението. Независимо, че водата прониквала между восъчната защита на перата му и прорязвала с ледените си остриета нежната му кожа, независимо, че всички останали патици, хора и дори чайки му се подигравали, то продължавало, ден след ден, тази неравна битка.

Понякога младия послушник, Оливър, намирал много общо между себе си и това пате. Още като малко момченце, простичко, лишено от някакви особени качества, той бил даден като прислужник в катедралата, понеже баща му не виждал друго бъдеще за него, освен смиреността и послушанието на Божи човек. Но уви, дори и в тази служба не го бивало много и Оливър отделял много повече време да скита около крепостната стена или да пие пресен кентски ейл в крайречния пъб, отколкото да внимава в напътствията на свещениците. Та сигурно и затова за пет години не бил напреднал особено и единствената му работа била да събира изгорелите свещи, а по време на служба го криели от очите на поклонниците. Бих могъл да кажа дори, че Оливър и патето израснали заедно. Единствен младежът обръщал внимание на бедното създание, на което дал името Чарлс и единствен той му хвърлял по някоя троха.

Но летата следвали едно след друго и Кентърбъри се променило. Изникнали нови къщи, разнесла се и славата на катедралата, а университетът, преди по-скоро малко сборище на бохеми, сега се бил разширил и привличал все повече и повече млади хора с бунтарски дух и вкус към живота. Единствено ейлът си бил все същия.

Променили се и Чарлс и Оливър. Патето, сега вече млад паток в разцвета на силите си, израснал силен и горд. От непрестанните си опити да плува нагоре по реката мускулите му се развили, а зеленикавите перата нямали равни по красота. Но най-важното било, че той бил постигнал нещо, за което останалите патици никога не си били и мечтали и затова се бил превърнал във всеобщ любимец на студентите. Понякога прекарвал по цял ден на коленете на Оливър, сега вече наперен младеж, когото младите кентски девойки не пропускали да удостоят с дяволити погледи и игриво шушукане, и само от време на време влизал в реката да поплува срещу течението за радост на всички.

Не мога да кажа, че това се харесвало на абата, още повече, че славата на кентърбърийския паток се разнесла надлъж и нашир и все повече хора започнали да посещават градчето, за да видят това чудо на природата, докато катедралата започнала да изглежда все по-пуста. Дори пъба, преди наречен Източния лъв в чест на добрия ни крал Ричард, сега бил прекръстен на Гордия паток.

Така се нижели дните в Кентърбъри, патокът си плувал, студентите се освежавали с пресен кентски ейл, само горкият ни абат редял молитвите си пред три стари моми и всяка сутрин задавал все същия въпрос на Господ – защо такова безбожие задушава грешната ни земя, та дори патиците са започнали да плуват срещу течението.

И така до онзи ужасен ден, ден, в който добрият ни крал решил да посети Кентърбъри и да види за какво става въпрос. Да, славата на Чарлс се била разнесла дори до Уиндзор и се предавала от уста на уста между придворните дами и кралските ловци. Пристигнал добрият ни крал в градчето, и абата пръв излезнал да го посрещне, бос и гологлав, току пред портите на градчето. Та нали през целия си живот бил мечтал да посрещне такава важна особа в катедралата. Но какво било учудването му, когато кралят го подминал с пренебрежение, яхнал гордия си жребец, насочил се право към западната порта и се настанил с цялото си величие на най-добрата маса в Гордия паток.

Дори не се наложило да разпитва, сякаш Чарлс сам усетил своя велик миг и се втурнал към реката, за да заплува гордо и наперено срещу течението.

- Това ли е прословутата птица, заради която братовчедка ми бяга от часовете по математика и по цял ден се шляе из градината? Че тя не е нищо особено, най-обикновенна патица.

Така казал кралят, след което извадил изящния си пистолет с позлатена дръжка и с един единствен точен изстрел пронизал сърцето на Чарлс.

- Кръчмарю, тази патка я искам сготвена за вечеря и да прекръстиш пъба, че звучи смешно. С благословията ми, нека да бъде нещо кралско.

А всички стояли като гръмнати и не можели да повярват на очите си. Толкова бързо се развило всичко и за един толкова кратък миг цялата слава на кентърбърийския паток потънала в облак от кръв и перушина. А абатът се приближил лукаво до Оливър и рекъл:

- Виждаш ли, чадо мое, какво се случва с тези, които се противопоставят на Божиите закони.
- Не отче, видях само какво се случва с тези, които не коленичат пред краля.

Историята мълчи, какво се е случило след това с абата или с пъба, но само след няколко години на брега на Темза, в Уестминстър, се надигнала една нова власт, пред която дори кралят преклонил глава и я загубил. А в Кентърбъри все така продължават да правят от този така освежаващ пресен кентски ейл.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3590 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.