|
Сивостен :: Warhammer: Battle March (ревю) - Black Hole Entertainment, Стратегия, Стратегия в реално време, Warhammer, Компютърни игри, Нови игри
 | |
И тъй, видяхме експанжън на Warhammer: Mark of Chaos. Същият не се различава особено от оригиналната игра, има може би някои забавни добавки и би могъл да задоволи за кратко хардкор феновете, ако има такива - аз поне не познавам нито един. Това май изчерпва всичко, което бих искал да кажа, но като че ли би било кратичко за статия, така че ще се наложи да изложа и още малко мисли и впечатления.
Като начало ми се струва проява на оптимизъм да се опитваш да насилваш късмета си с фейслифт на игра, която беше приета с умерен скептицизъм и се класираше по-скоро в категорията "става за разцъкване", отколкото в "бих я поцъкал". Особена проява на липса на здрава връзка с реалността е, че в продължението на сагата базирана на настолната тактическа игра, наречена със звучното име Battle March липсва каквато и да е насоченост към нови за играта геймъри. Като това идва не от някакви генерални промени, а от липсата на каквато и да е ескалация на трудността - от по-лесни мисии към по-трудни такива. Напротив - бивате захвърлени директно в дълбокото и оправяйте се.
Тъй като вече споменах мисии може би трябва да кажа и как аджеба се играе това чудо. Бидейки експанжън, Battle March продължава да следва логиката на предшественика си - дава ви се мисия и известно количество единици, и изпълнявате. Като между мисиите можете да си доокомплектовате армията. Всичко това с малко RPG привкус от гледна точка на опит и вдигане на нива, предмети и умения. Разликата между новото отроче на Black Hole Entertainment и старото е в това, че като игрови раси са добавени тъмните елфи и зеленокожите. Естествено фокусът пада веднага върху тях.
Трябва да призная, че специално с орките в кампанията се получават интересни неща. Геймплеят е насочен основно към големи мелета, обсади и грандиозни кланета, което изисква малко мислене, но за сметка на това - бързо. Някои от репликите на единиците пък са направо удоволствие за ухото и са се вписали изключително добре в атмосферата на играта.
Да играеш обаче с тъмните елфи иска много мислене, но за това пък върху дребните детайли. И стратегическо такова. Дотук добре, в крайна сметка и това го обичам, но действието се точи като народна песен, а самата цел невинаги е добре дефинирана. В такива случаи човек често се отдава на случайността и някъде в момента, в който умира от скука решава най-сетне да потърси в Гугъл какво става тука, което пък води до логичното убиване на удоволствието с четене на спойлери.
История... история има, но и да нямаше пак щеше да е същото, така че към този елемент разбираемо изпитвам смесени чувства. Все пак можеше да е по-зле, виждали сме безумно и стряскащо тъпи сценарии зад много игри, докато тук има дори интересни моменти. Графиката за сметка на това не е мръднала - като оставиш играта се чувстваш като при завръщане в бъдещето. Вярно че е експанжън, но можеше поне леко да се пипне...
Геймплеят като цяло е приличен, липсата обаче на малко встъпителни мисии за нови играчи е притеснителна. Но явно таргет-аудиторията е била друга. Кампанията е интересна за разиграване, но за разлика от кампаниите в Heroes, не мисля, че някой ще се хване да я мине за втори път. Звукът обаче е на изключително ниво. Като се започне от дублажа, та се стигне до саундтрака мисля той е основният виновник тази игра да има изобщо атмосфера.
В заключение мога да кажа само, че ако пропуснете да се запознаете с Warhammer: Battle March въобще няма да загубите. Ако обаче решите да я пробвате - също няма да останете толкова разочаровани. Особено ако подходите с умерен песимизъм. Иначе казано: не е шедьовър, но не е и боклук. Средна работа. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|