Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Deicide - Till Death Do Us Part (2008) (ревю) - Дет метъл, Deicide, Нови албуми
Deicide - Till Death Do Us Part (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 04 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Deicide - Till Death Do Us Part (2008)
Earache, 2008

Line-up:
Glen Benton - vocals, bass
Steve Asheim - drums
Jack Owen - guitar

Tracklist:
1. The Beginning of the End; 2. Till Death Do Us Part; 3. Hate of All Hatreds; 4. In the Eyes of God; 5. Worthless Misery; 6. Severed Ties; 7. Not As Long As We Both Shall Live; 8. Angel of Agony; 9. Horror In the Halls of Stone; 10. The End of the Beginning

Нов студиен албум на банда с почти двадесет години история, солидно реноме и девет издадени тави зад гърба си е винаги събитие. Особено когато става дума за Глан Бентън и компания и още повече след "The Stench of Redemption" от 2006-та. Последният беше като бяла лястовица в блатото на меко казано съмнителното качество на предходните албуми (изключвам тези от началото на 90-те) и съответно беше ме настроил за нещо наистина добро. Да обаче "Till Death Do Us Part" просто не успя да се доближи до това, което очаквах.

На новото отроче на Deicide просто му липсва прекалено много, за да бъде охарактеризиран като нещо повече от приличен. Почти няма какво да запомниш от него, а освен това за дет метъл банда, липсата на достатъчно агресия в музиката, па макар и само на места, ми се струва доста тежко отклонение от нормата. Барабаните пък са откровено слаби, с малки изключения, липсва им плътност, идея, роля... Като последното може да направи впечатление дори при съвсем неангажирано прослушване на песните.

Иначе началото на края започва с меко казано странната песен "The Beginning of the End". Тук някъде е моментът да втрещя, колко подходящо заглавие е подбрано за това бавно и по-скоро атмосферично въведение в тавата. С изключение на хубавите сола в края не чух почти нищо, което да впечатлява дотолкова, че да оправдае подобна кръпка на фона на славата на Deicide. Да, създава злокобната атмосфера, което явно е била идеята. Да, може би би стояла изключително добре като интро... но на някоя друга група в някой друг албум.

"Till Death Do Us Part" донякъде обяснява горният експеримент с по-блек усещането, което оставя. Ефектът се получава благодарение на темповите промени от изключително бавно до другата крайност. Части от вокалната линия също се отскачат към този стил, което ме навежда на мисълта, че може да е търсен ефект. Все пак не им отива. Затова пък в "Hate of All Hatreds" Глен Бентън и дружина се връщат към добре познатото. За радост на феновете. Песента се характеризира със запомнящи се вокали на припевите, мощен рев през цялото време, бързо забиващи барабани, здрава китара с гарнитура от бързо, технично и неориентирано соло, в добрите традиции на стила.

Следващите "In the Eyes of God" и "Worthless Misery" са по-скоро пълнеж. Стилен, слушаем, но затова пък с изключение на добре включените крясъци на болка в началото втората, последвани малко по-късно от интересни писъци, почти няма с какво да ги запомни човек. Ако не друго поне не са експериментални. Добре, че след тях идва "Severed Ties", която малко да разнообрази обстановката с интересни рифове, вокална линия и здраво забиващи барабани. Освен това получаваме и бонус - сола, които не висят извън песента, като голяма част от събратята си.

"Not as Long as We Both Shall Live" освен с дългото си име си заслужава да бъде запомена и с един от най-добрите дълбоки грухтящи дет вокали, които съм чувал от известно време. Тази песен определено си заслужава да се чуе на живо, дори само защото седейки и слушайки студийния вариант човек започва да си куфее. Чудя се какво ли ще е наживо. Второто соло пък, макар и кратичко определено е нещо, което си заслужава да се чуе. Добра песен, следвана от слагащият край на агонията "Angel of Agony". Определено не е нещо особено, но все пак след нея идва "Horror In the Halls of Stone". Да, наистина се доближава донакъде до дуум дет, но затова пък добре "пипната" и в китарно, и във вокално отношение. Барабаните обаче ми се сториха разпиляни на места, на други малко прекалено еднообразни. За сметка на това солото, особено с преливането от бързо към бавно и обратно се е получило страхотно.

Краят на агонията ли казах? Добре де, послъгах - следва "The End of the Beginning". Абсолютно безмислено инстументално аутро, което има едно единствено достойнство - кратко е.

Като цяло наличието на песни като споменатите с добро "Hate of All Hatreds", "Not As Long as We Both Shall Live" и "Horror in the Halls of Stone" е добър атестат за албума. Освен тях можете да чуете две прилични парчета, което обаче на фона на историята, очакванията и останалите пет - не е достатъчно. Заключението е, че "Till Death Do Us Part" може да се слуша, може би дори ще хареса донякъде на хардкор феновете, но мен не успя да ме грабне.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3161 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.