Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Даниел Келман: "Измерването на света" (ревю) - Даниел Келман, Съвременна проза, "Die Vermessung der Welt", "Measuring the World", Немска литература
Даниел Келман: "Измерването на света"

Автор: Т. Христов, четвъртък, 05 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Привлече ме анонса на книгата - най-продаваното немско заглавие за последните 60 години. Не крия, че изпитвам едно особено влечение към културата витаеща из германо-езичното пространство, не само към книги, но и към филми, музика. След като се възхитих от Гьоте, преживях Томас Ман и се оставих на магията на Вернер Херцог, а и поживях немалко време в истинска среда, сметнах, че поне донякъде разбирам сложната немска душевност. Затова и без колебание взех "Измерването на света", без точно да знам какво да очаквам - философски трактат, научен труд, историческо изследване? Естествено, бърках...

Двама прочути немци - Хумболт и Гаус - се впускат в измерването на света, всеки по свой собствен начин. Единият преброжда планини, пресича океани и картографира континети, а другият прониква в тайните на мирозданието с помощта на блестящия си ум, изчислява и теоретизира, прескачайки от един клон на науката в друг. Всеки от тях следва различна житейска крива, която по странен начин се пресича с пътя на другия, взаимно се допълват, разделят и дори понякога съвпадат. Какво точно се опитват да уловят с всичките си експерименти, събрани образци, колекции от непонятни предмети и неразбрани идеи сякаш остава загадка и за тях самите. Дали светът ще стане по-достъпен и познат, ако го приковеш с карфици за парче хартия и дали душата може да се опише с точна математическа формула?

Стилът на автора донякъде ми напомня за "Баудолино" - необичайна смесица от историческо четиво и мистика, пречупена през съдбите на героите, която оставя спомена за приказка, изтъкана от магически реализъм. Но докато Умберто Еко има навика - образно казано - да мачка читателя с ерудицията си и да го удавя в океан от фактология, използвайки висотата на собствения си интелект, то Даниел Келман пише увлекателно и простичко. Книгата се чете с лекота, а преживелиците на Хумболт и Гаус се преплитат с местата/проблемите, които посещават/изучават, за да станат едно неразривно цяло. Липсата на каквато и да е пряка реч кара повествованието да звучи като легенда, като една от онези преразказни истории, които са полу-измислица, полу-истина, но са заченати от действителни личности и събития. Без да познавам в детайли живота на двамата велики немци, съм склонен да приема за чиста монета версията на Келман за съдбовния им път към славата, защото - как добре го е казал Аристотел - предпочитам невъзможното, което убеждава, пред възможното, което звучи неубедително.

--
Повече информация от страницата на ИК "Колибри"...






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 4407 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.