Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: "Ну, погоди!" и технологията на злото (статия) - Анимация, Руско кино
"Ну, погоди!" и технологията на злото

Автор: Т. Христов, събота, 20 март 2004.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

На 3-ти април се навършват 81 години от рождението на Светозар Русаков – несменяемият художник зад сериала “Ну, погоди!”, което пък е чудесен повод да си припомним това позабравено филмче. “Ну, погоди!” – флагманът на съветската анимация – е стартирал през 1969 и за близо двайсетина години са излезли 18 епизода, но пък това е напълно достатъчно да спечели обичта и възхищението на милиони хора както из рускоразбиращото пространство, така и извън него.

Два основни персонажа – Вълкът и Заекът и вечната гонитба между тях, това е сюжетът накратко обобщен. Кумчо Вълчо – нехранимайко, лентяй и негодник, Зайо Байо – мил, възпитан и вежлив. Конфликт древен като света, грубата сила срещу пъргавия ум, насилието срещу интелекта. Голиат срещу Давид, пълчищата на Ксеркс срещу шепата спартанци, Том срещу Джери, двойкаджията срещу отличника. “Ну, погоди!” е идеалният анимационен филм за възпитанието на децата ни, зяпнали телевизора, докато ние се занимаваме с нещо по-важно. Обаче…

Кой е Вълкът? Протрити панталони чарлстон, окъсана моряшка фланелка, небрежно нахлупено кепе, изпод което стърчат няколко непокорни кичура, леко брадясал и невъзмутимо захапал фас – онова излъчване на лошо момче, което оставя след себе си премрежени женски погледи, омекнали колене и разтуптяни сърца. И естествено – татуировката, сърце пронизано от стрела. За справка: по времето когато вълчовата татуировка шестваше по света, Роби Уилямс е ходил прав под масата, а за маорите се знаеше само, че са вечеряли печен Кук на скара; единствените, които носеха татуировки бяха моряците, докерите и хамалите.

Но татуировката е символ, също както непослушната коса или широките крачоли. Защото всъщност Вълкът е потомък на изселените от Сталин татарски вълци и така и не е успял да се адаптира в едно общество, което винаги го е гледало под лупа и което никога няма да му даде шанс да стане нещо повече от презряна измет. И понеже носи през целият си живот етикета на аутсайдер, той наистина е повярвал, че е такъв.

А Заекът? Пряк наследник на първите колхозни зайци, той е роден със сребърна лъжица в уста. Винаги и във всичко е успявал, отворени врати го очакват навсякъде, умее да е на правилното място в точното време. Спретнат, миловиден, благ, с големи честни очи и онази сладникава физиономия, която ти идва да блъскаш в някоя стена, докато не остане нищо от нея. Такива личности обикновено се водят стожери на обществото – плащат си редовно сметките, дупчат си винаги билет в автобуса и помагат на някоя стара баба да пресече опасно кръстовище. Идеалният гражданин – любящ съпруг, грижовен баща, учтив съсед, лоялен служител, докато една сутрин не осъмне на последната страница на “Жълт труд”: “Заек-психопат закла семейството си и после се обеси”.

Сблъсъкът между тези два архетипа: вълкът през цялото време се опитва да докопа заека. Низки животински нагони или единствената форма на бунт, която един отритнат социален несретник познава? Бунт срещу лицемерното общество, което го презира и мачка, общество, под чието захарасано лустро бушуват мизерия, глад, бедност и алкохолизъм. Да, той ще се опита да смачка и унищожи символите на всичко прекрасно и чисто, да ги омърси и принизи до своето елементарно ниво, даде ли му обаче някой шанс за нещо повече?

Бъдете зайци, мили деца, нашепва телевизорът, бъдете малодушни, подли и страхливи, за да преуспеете. Научете да се снишавате, прикривате и маскирате, а после цял живот ще виждате вълци наоколо. Човек за човека винаги е звяр, ако го погледнеш през оцъклената призма на заешкия поглед. Прекръсти се на Зайцев, мили мой, защото вчера онези с полушубките дойдоха за чичо ти Волкин и май няма да го видим повече. Опитай се да бъдеш вълк и ще усетиш лютия сибирски студ, остани си заек и ще получиш топла комуналка и купони за кашкавал. И защо ли точно заекът е правилния символ за подражание? Можеше да бъде и овца, къде-къде по-удачен вариант, движи я стадния инстикт и може добре да скандира в хор “Четири крака – да, два крака – да, да, да!”

Кой ще измъкне бебе от горяща сграда с риск за собствения си живот? Естествено вълк, докато зайците припяват “а нам все равно” и пляскат с ръце в ритъма на поредната частушка. Кой ще бие пъртина до Северния полюс? Някой вълк ще да е, а зайците ще седят в уютните си канцеларийки и ще пресмятат чинно разходите за транспорт. Кой ще полети в Космоса? Отново ще е вълк, през това време зайците ще го гледат по телевизията и ще цъкат възхитено с език.

Ну, заяц, ну, погоди – битката тепърва предстои. Все някой ден ще те приберем в чувала…

За финал ми се ще да разкажа накратко две от сериите, защото са ключови:

“Ну, погоди!” и спорта: по случай Олимпиадата в Москва от цял свят пристигат спортисти, Вълкът за пореден път се опитва да хване Заека, но попада в поредица от ситуации, в които предимно отнася бой, дори веднъж и от шахматист. В крайна сметка погва Заека, озовават се на велодром върху двойно колело. Заради неистовото желание на Вълка, а и заради ужаса на Заека, двамата успяват да изпреварят всички останали състезатели и получават олимпийски медали, овациите на публиката и една торта. По-важното е, че за първи път в живота си Вълкът е в блясъка на прожекторите, усеща вкуса на победата, станал е истински победител. Ще допусне ли това Заекът, ще му прости ли, че са равни поне за миг? Никога, и затова провокира нов конфликт като отхапва главата на шоколадовия вълчо от тортата. И старата омраза избухва с нова сила…

“Ну, погоди!” и техниката: Вълкът, в търсена на Заека, попада в Дома на техниката. Там за пръв и последен път го виждаме напудрен и сресан, жалка карикатура на самия себе си, за щастие това е за кратко. Миг преди все пак да докопа омразния си враг, Заекът насъсква робот срещу него. Раздразнен, Вълкът го халосва с чук по главата, и роботът се превръща в хладнокръвен убиец, а Вълкът е въвлечен във възможно най-кошмарното преследване. 20 години преди Матрицата и Терминатор един анимационен филм показа угрозата от безконтролна злоупотреба с технологиите, и само безпримерния вълчи героизъм ни спаси от нерадостната съдба на батерии от 4,5 волта. А сещате ли се кой беше конструирал робота? Правилно, отгатнахте…

Злото ни поглъща с грозната си паст, скъпи мои, дано поне някой чуе моя глас.

Използвана литература:
“Апотеоз на заешката култура във филма “Диамантената ръка” – А. Свински, Партиздат, 1987 г.
“Животинската ферма” – Джордж Оруел
“Събрани съчинения” – Звезделин Керемидчиев, 1988 – 2001 г.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1045






Допадна ли ви този материал? (12) (2) 8097 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (28) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.