Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Последният полет на Хинденбург (статия) - История, Въздухоплаване, Германия, Катастрофи, Любопитно, Научнопопулярно, Цепелини
Последният полет на Хинденбург

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 12 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Хинденбург – един от най-впечатляващите гиганти летели някога в небесата. Една от най-големите трагедии в историята на въздухоплаването. Макар и като брой жертви да не впечатлява, тридесет и четирите секунди на пълно разрушение на 245-метровия небесен титан от огнената стихия смразяват и пленяват мислите на поколения. През годините се раждат различни версии за това какво всъщност се случва с превърнатия в един от основните символи на нацистка Германия дирижабъл. От атентат, през светкавица, запалила водородните секции в бурното време, до човешка грешка – всички варианти са обсъждани. Но в годините между Световните войни разследването на инцидента била трудна задача, а да се направят точните изводи - дори невъзможно. Седемдесет години по-късно обаче, благодарение на поредицата „Мигове от катастрофата” на National Geographic, научаваме истината за трагедията над Ню Йорк.

Версията, че новата смес използвана, за да се направи лененото платно покриващо цепелина непромокаемо е виновник за изгарянето на Хиндебург бива бързо отхвърлена. Същите материали просто не горят достатъчно бързо, а за последващо запалване на водорода се налага първо огъня да се разрази и силно запалимият газ да се смеси с кислород. Симулациите и изчисленията потвърждават, че това просто не може да се случи за краткия период между появата на първите пламъци до пълното изгаряне на цепелина.

Друга версия се ражда от спомените на един американски инженер от Гудиър – основен производител на въздушни кораби по онова време, който е присъствал на тестовите полети на Хинденбург. Той споделя, че се е усещал мирис на нафта, което поставя въпроса дали тръбите отвеждащи горивото не пропускат. Теорията, че се е запалило дизеловото гориво обаче също не издържа. Резервоарите са в долната част на цепелина, а и то се пали при относително висока температура, която се създава само при двигателите. Самите те обаче са монтирани външно и на разстояние от корпуса и газовите секции. Плюс това, всички свидетели казват, че цепелинът се е запалил в горната си част, откъм опашката.

Ако добавите, че всеки може да си направи експеримент с искра и дизел и да се убеди, че запалването просто не става толкова лесно, ще видите защо версията е далеч от истината. Лично аз съм пробвал да изгася фас в бурканче с нафта – ей тъй, защото не вярвах. Не се запали.

След внимателен анализ се оказва, че само водорода може да изпепели гордостта на Германия за толкова кратко време. Но как се е запалил той самият? Удар от мълния би бил забелязан поне от един от наблюдателите, а и въпреки бурното време капитан Прус е взел мерки приземяването да стане след като гръмотевиците са изчезнали от мястото на кацане. Така версията за атентат, имайки предвид политическата ситуация по онова време, изглежда далеч по-реална.

Охранителните мерки обаче са били жестоки – всичко запалимо било отнемано на пътниците още при качването и постоянни патрули сновели из търбуха на дирижабъла. Единственият пътник, който е имал възможността да го направи - немски акробат - е изключен дори само защото да се изкачи до горната част на корпуса и да постави запалителна бомба е било прекалено рисково и абсолютно излишно, имайки предвид, че ефектът е щял да бъде същия и ако я постави в товарния отсек. Все пак е възможно, и може би би било даже вероятно, ако обаче фактите не наклоняваха везните в друга посока.

През целия си полет до Ню Йорк, Хиндебург е летял срещу вятъра. Закъснението от графика нараствало главоломно. Когато пристига, корабът има само два часа на разположение за подготовка за обратния рейс. Финансовата ситуация на дружеството не била такава, че командира да си позволи подобна лоша реклама, а пък и самото кацане е отложено от наземния контрол. Когато времето се поуспокоява, капитан Прус решава да приземи цепелина, въпреки все още бурното време - нещо, което било напълно в разрез с инструкциите. Внезапни промени на вятъра го принуждават да направи два остри завоя, което при размерите на Хиндебург било доста рискова операция за структурната цялост, и съвсем резонно също било включено в списъка на нещата, които не трябва да се правят. Но още една обиколка е щяла да ликвидира всички шансове за спазването на графика. Рискът е поет.

Именно той става виновник за трагедията. Конструкцията на кораба била поддържана от стоманени въжета, за които има данни, че при натоварване се късат – случвало се било и преди. При резките завои и последвалото напрежение върху тях това е било почти сигурно. Едно от въжетата е станало и причина за фаталния контакт на водорода с въздуха, сцепвайки стените на газовата секция при камшичния удар след откъсването.

Това се подкрепя и от забелязаното от капитана натежаване на задната част на цепелина след първия завой. Той нарежда изхвърляне на баласт, за да го компенсира, но по време на сложната процедура на приземяване не се досеща, че това може да се дължи на изтичане на водород. Освен това, очевидци свидетелстват, че покритието на цепелина в областта на първоначалното запалване се е движило вълнообразно. Очевидно причината за това е била изтичащия газ, просто съвпаденията са прекалено много.

Фаталното запалване обаче все още остава мистерия. В тази част, където се случва, няма какво да го причини. Освен едно. Искра. Но не от електрическата инсталация, не е и мълния. Какво тогава?

По време на полет цепелините се зареждат с голямо количество статично електричество. В бурно време и полет почти изцяло срещу вятъра – още повече. Не е фатално докато корабът е във въздуха, защото потенциала на всяка част от него е еднаква. При приземяването обаче се използват въжета, които в бурното време бързо са се измокрили и са разредили металната част на Хинденбург. Лененото покритие обаче е останало с висок заряд. И се е случило най-лошото. В търсене на най-краткия път до земята искра е прескочила между корпуса и металната конструкция, която го поддържа. В комбинация с изтеклия водород това довело до пълното изпепеляване на кораба за по-малко от минута.

И този вариант обаче звучи като несъстоятелен. Водородът гори с безцветен пламък, докато очевидците свидетелстват за оранжеви такива. Експериментът с горящ водород в контакт с материята на корпуса показва, че в комбинация пламъкът добива точно този цвят. Загадката е разкрита.

Ако сте изпуснали тази поредица на National Geographic, то е време да наваксате. Десетки интересни случки, мистерии довели до обрати в различни сфери на индустрията, дори историята, се разказват на разбираем за всекиго език. Като любител на цепелините съм се ровил безброй часове в различни текстове за тях, но въпреки това в епизода на „Мигове от катастрофата”, посветен на Хинденбург, намерих нещо ново и интересно. Още повече, че не винаги можеш да си в крак с най-новите разкрития и версии, ако не си професионалист в дадена област, колкото и да ти е интересна. А в NG - професионалисти в изобилие. Същото важи в не по-малка степен и за останалите епизоди от поредицата. Така че остава само да ви оставя да се насладите на сериите - всеки ден от девет часа вечерта.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 6759 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (6) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.