Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Happening (2008) (ревю) - М. Найт Шаямалан, Ужаси, Алън Рък, Ашлин Санчес, Бети Бъкли, Джереми Стронг, Джон Легизамо, Зоуи Деш
The Happening (2008)

Автор: Т. Христов, петък, 20 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Явлението (2008)

Напоследък разсъждавам за този подвид на Хомо Сапиенс, наричан Творец. Въпреки че творчеството и творенето са територия на духа и са неподвластни на каквито и да било метрични оценки, то и творците са хора. И нищо човешко не им е чуждо, включително този бич за здравето (умствено и физическо) - болестите. Но понеже творците са малко по-различни хора, то и болестите им ще да са по-странни.

Та, наблюдавайки развитието на режисьора Шаямалан в последните години - без да съм специалист - долових сигурни симптоми на поне няколко разпространени заболявания: творческа деменция, скоротечна безидейност, злокачествено бездарие - клиничната картина лъсва с пълна сила още през първите няколко минути на \"Явлението\".

Сюжетът може да се обобщи в едно изречение: ами то случи се най-накрая. Ако трябва да го допълня (като препратка към мои любими фантастични автори), би звучало може би така: всичко живо е трева, но те не вървяха като хора, защото денят на трифидите вече бе настъпил, а дългият следобед на Земята свърши преди понеделник да започне в събота. Звучи странно, нали? За съжаление, сценарият не може да се доближи и на километър от подобни идеи, защото е рядко безсъдържателен и предвидим.

Но нека поговорим за ужаса. Ужасът е онова нещо, което те сграбчва с лепкави пръсти за гърлото и те кара да пищиш. А в по-добрия случай – да стискаш ръката на другарчето или облегалката на стола. Ужасът не е, да повторя, не е поредица от гнусно изглеждащи сцени, от рода на пръснат мозък или градинска косачка, минаваща през човешко тяло. Напъните на Шаямалан ме караха да стискам зъби от досада, а ми идеше да пищя заради толкова очевидно провалени кадри, че и първолак би ги режисирал по-добре.

Актьорската игра по-добре да не я споменавам въобще - Марк Уолбърг (който понякога все пак се представя добре) сякаш участваше в друг филм, и така и не можа до финалните надписи да се досети къде се намира. Зоуи Дешанел беше свеж полъх сред останалото бездарие, но не спасяваше положението.

В заключение - по-добре то да не се беше случвало изобщо...






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 3342 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.