Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джон Ървинг: "Светът според Гарп" (ревю) - Джон Ървинг, Съвременна американска проза, "The World According to Garp", Американска литература, Но
Джон Ървинг: "Светът според Гарп"

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 26 юни 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Никога не съм си помислял дори, че ще напиша нещо подобно в прав текст, но ето че го правя - ако има книга, която мога да сравня само и единствено с легендарния "Параграф 22", то това е "Светът според Гарп". Не толкова и като съдържание, даже бих казал, че в това отношение Ървинг далеч превъзхожда Хелър, а като усещане, начин на възприемане и дори подхода, нужен, за да бъде оценена подобаващо.

Всъщност точно оценка най-малко е нужна - при световен бестселър от подобна величина тази работа отдавна е свършена, пък и самият Ървинг, в частност или не "Светът според Гарп", е и един от първите и най-ярки примери за съвременна американска проза в най-изящния си вид. Това го прави и една от онези особени творби, които не могат наистина да се опишат в няколко, ако ще и повече думи - романи, чието действие дори не подлежи на обзорен поглед, и единствения начин човек да се запознае с тях е просто да ги изчете. И дори това трябва да направи бавно, внимателно, сериозно и на малки порции. Не, че книгата сама позволява друго отношение.

И все пак, светът според Гарп съвсем не е светло, топло и уютно място. Свят, който го приема в утробата си опърпан и разпарчетосан от наследството на две световни войни. Във време на странни социални течения, породени от дезориентацията и шока на обществото в глобален мащаб, търсещо ценности към които да се прикрепи поне за момент и да си поеме дъх, та да може да преоцени битието си. Обстановка, в която процъфтяват крайности - граничният житейски цинизъм, пълното, почти патологично абстрахиране от същината на реалността и потапяне в най-дребните ежедневни неволи; прекомерното новаторство и задълбочения традиционализъм. Объркани и дори понякога несъпоставими тенденции, съществуващи в рамките на една и съща група хора, и отразяващи се както на нейните собствени деления, така и на всеки отделен индивид сам по себе си.

Някак си логично е в такава среда да покълне образа на завършения, макар и не толкова галантен циник, в който израства Гарп - неспособен да наблюдава заобикалящата го действителност през розови очила, но напълно способен да ги сваля от очите на околните, или ако не самия персонаж, то Джон Ървинг чрез неговата фигура.

"Светът според Гарп" безспорно не се нарежда сред четивата, които биха харесали всекиму, но определено е сред тези, които трябва да се прочетат от всеки. И то далеч не с цел някаква по-широка литературна култура, колкото и относително да е това словосъчетание - напротив, за по-висока личностна. Нещо, което наистина единични книги биха могли да постигнат, и затова са шедьоври.

--
Повече информация от страницата на ИК "Колибри"...






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 5276 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.