Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Фантастични същества: Тунуак (статия) - Конкурс за авторско фантастично същество, Ролеви игри
Фантастични същества: Тунуак

Автор: Станимир Кръстев, четвъртък, 10 юли 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Уважаеми дами и господа,

След известно забавяне, продължаваме представянето на резултатите от конкурса за авторско фантастично същество с второто отличие, което беше присъдено на един от любопитните домашни питомци, или помощници, на алхимиците. Предлагаме ви авторовия текст с илюстрация, направена от По (Megra). Очаквайте и третата отличена творби.

- Константин Делчев


Тунуак

Писано и участвало в конкурса под псевдоним - Сергей Димитриев

Цъкни върху илюстрацията за по-голям размер.

Типичната представа за отдадения алхимик в Ендивал, а и не само там, представлява колкото интелигентен и съсредоточен в работата си учен, толкова отнесен и разсеян в живота си човечец. Често лабораториите им са потънали в прах, те работят със стари и вечно неподредени инструменти, колбици и най-различни уреди и пособия, кои здрави и лъщящи от чистота - кои ръждясали и изтъркани от употреба. Също така, алхимиците са най-вече самотни, без много-много слуги, а чираците им са немарливи и безотговорни. Всичко това е пословично и легендарно за различните алхимици, магове и други създания, занимаващи се с усърдно с наука и магия във фантастичните светове. Но колкото и зле да се отнасят към инвентара си, той почти винаги работи - кой или какво се грижи за него?

Тунуак - име скучно, подхвърлено и записано, колкото да има някакво, се носи от неголямо същество, създадено от алхимици, за да им помага. Името на “майстора” дарил света с Тунуака е от малко значение, но при достатъчно продължително и систематично проучване може да бъде открито. Практик по душа, той е използвал създадени и изпитани от природата форми и решения, комбинирал ги е по най-добрия възможен начин и е получил безспорно грозно, дори гротескно същество, но такова, че да може да си върши работата. За сега всички опити създанието да бъде разплодено по естествен начин са завършили неуспешно, но за учените не представлява проблем да си отглеждат помощниците в бурканче на някой лавица докато не станат достатъчно зрели за работа. Стига да не го забравят дълго време без храна... тогава ще трябва да си закупят ново.

Тунуакът представлява змиеподобно създание, снабдено с четири до шест израстъка, разположени неравномерно по тялото, наречени без много въображение “крака”. Създанието има възможността да се придвижва като обикновена змия, да се увива, катери, провира и захваща с краката си и практически да достига навсякъде из повереното му помещение благодарение на странната си форма. Устата му е сложна, съставена от няколко различни чифта устни, зъби и езици, разположени едни в други и преплитащи се из малката, но страховита паст. Самотно, почти сляпо око е разположено насред плоското чело и с това се изчерпва и най-просторното описание на главата в различните прашасали томове. Тялото е не по-дълго от два лакътя, дебело е колкото мъжка китка, а цветовете му варират от скучно жълто, до още по-скучно сиво и мътно бяло.

Живота на един Тунуак е изпълнен с работа. Спокойна, ненатоварваща, тъй като алхимиците рядко бързат да им се почисти, и строго системна. Създанията предпочитат да работят, когато господарите им си почиват, а помещенията са празни. Движат се бавно и събират с предните си крайници прахта, до която успяват да се докопат. За това и тези “крака” са по-широки. През известно време спират и облизват събралата се мърсотия с езици и я поглъщат. Когато открият ръжда или случайно разлята течност, отдавна загубена и неважна малка вещ - изяждат я също. След като преминат почти безшумно по обичайния си маршрут, който включва целите стаи, изхвърлят ненужните им вещества на определени места. Но, поради голямото разнообразие от вредни и нерядко смъртоносни неща, които поглъщат, Тунуаците не живеят дълго.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3763 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.