Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Сюрт (статия) - Любопитно, Митология
Сюрт

Автор: Elan Morin Tedronai, вторник, 27 април 2004.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Образът на бога на огъня Сурт, предводител на огнените великани от Муспелхейм всъщност е доста по-интересен от това, което някои от вас са чели от Скандинавската митология. В този брой моя милост ще се опита с няколко думи да разкаже за него от това, което успях да прочета като източници в библиотеката си и, макар да нямаше много, също и в Интернет.

В Нордическата митология, Черният Сурт направлява движението на планетата Марс и стихията на огъня. Корените на Сурт изглежда датират от самото създавание на света като един от първоначалните пламъци на Муспелхейм. Тази първоначалност е представена като нещо значително след като в Асгардскаият и Ванирският пантеони Сурт е бил бог с голямо значение за света, твърде вероятно в съдружие с Хела. Той е самото олицетворение на огньовете на Муспелхейм, така както Хела олицетворява ледът на нейния свят Нифелхейм. Името му се среща Сурт, Сурту, Суртур, Сюртюр, Сюртю.

В късната митология, откриваме Сурт като владетел на Муспелхейм и неговите дълбини. Той също така е пазител на своя дом, стоящ пред портите му и размахващ божествения си меч, чиято светлина заслепява дори тази на богинята на слънцето:

"Великият Суртур с пламтящ меч свой
На юг от Муспелските порти пази той
И от божествен пламък, искри
Идат от огнения свят живородни "
(“Валхала”)


Муспелхейм е вселението на сътворение и разрушение, от което се родили искрите, които са сложени на небето като звезди и два огнени диска, които са впрегнати като двойка колесничари и пътуват през небето като слнъце и луна. Като част от своя свят, Сурт притежава неговите сили за творение, но и за разрушение. Огънят е негов като сътворение, но по-важното е, че той е същността на това сътворение. В Нордическата митология, Локи е оприличен с елемента на огъня и докато Сурт е създание на огъня, същността му лежи в основата на съществуването му, което е най-добре може да бъде разбирано като елемент. Същността на Сурт е събирателна за Нордическите митове: неговата есенция е на сътворение и унищожение. Той съществува от началото на времето, неговият дом е родил слънцето, луната и звездите. От неговото вселение огънят се с срещнал с пъвричният лед на Нифелхейм в бездната на Гинунгугап и е създал живота, но в крайна сметка Сурт е този, който разрушава всичко, което Природата е създала. Според някои митове Сурт избива всички богини и после умира от ръката на Бог Фрейр, а спроед други в края на Рагнарок на полята на Вигрид, Сурт хвърля меча си из небесата, земята и деветте свята, подпалвайки целият космос.


Всичкият живот е разрушен, освен тези, които остават скрити под сенките на дървота на живота Игдрасил и създанията, които са олицетворения на Уърд. Сурт също оцелява като елемент, който не може да бъде разрушен от огъня. Нордическият елементал на творение и унищожение трябва да продължи съществуването си в новия свят като проява на божествения ред.

Мечът на Сурт и самият той са разглеждани от някои автори като комета. Като Сурт, комета е както разрушителна, така и креативна сила. Сурт се свързва с вулканите, дотолкова, че един от наскоро новосъздалите се вулканични острови от Исландското крайбрежие се казва Суртси.

Тъй като той подбужда и предвожда разрушението на Асите, Сурт е значителен за въздигането и сътворението на новородения и пречистен свят. Тази роля е била нарочно пренебрегвана от авторите от древни времена, та и до днес. Но следа за това може да бъде открита в “Старата Еда” на Саемун Мъдрия, но само във версията с извадката именуваща се Упсаласки Кодекс. В нея, се разказва, как “има много хубави места за живене и много лоши; най-доброто е при Гимле със Сурт.” Гимле е зала, покрита със злато и по-светла от слънцето, така както Волуспа я описва, която лежи на южния край на небесата. Това е мястото, където новия световен ред се възкачва и човешкият живот е роден, чрез първите мъж и жена Лиф и Лифтразир. Владетелят на Гимле е Сурт, който е изобразен като крал на вечното блаженство, в южния край на небесата. Има дори предположение, че образа на Сурт е загатнат във връзка с мистичният господар, който идва след Рагнарок. Това обикновено се възприема като Християнска добавка в този мит. Сурт е често оприличаван и като нордическия вариант на Сатаната. Тази прилика никак не е несъстоятелна, поради приликата на двете техни вселения – Адът може лесно да бъде асоциран с Муспелхейм по своята същност. Освен това и двете създания делят символичен афинитет към червения цвят, макар че може би основната прилика е черния цвят. Въпреки че черният цвят се асоцира дори само на асбтрактно ниво със Сатаната, то съвсем неслучайно Сурт носи титлата Черния. Също така името на Египетския бог Сет, (който е архетип на Сатаната, като някои автори го сочат даже за негов прототип) преведено означава черно. Сет освен многото си титли, също носи и тази на Бог на Вулканите. Подобни асоциации с черното се забелязва и в индийската митология, за една огромна змия известна като Санкарсана или Ананта. Тя също разрушава светът с огън и също като него е кръстена тамази (тъмна). Макар връзката му с огъня като елемент да е очевидна Сурт никога не е представян като змия. Все пак трябва да се отбележи, че неговата племенница е разбира се не коя да е друга, а всеизвестната Йормунганд – вселенския змей, или както още е известна като Митгард.

“Добър” ли е или “лош” е Сурт? Есенцията му е действително на сътворение и унищожение, защото макар да разрушава живота в Рагнарок, Сурт налага нов и пречистен ред на земята. Така че в митологията не може точно да се определи дали е олицетворение на доброто или злото. От една страна е неговото оприличаване със Сатаната, което действително го представя като отрицание на доброто, а от друга разрушаването на стария свят и съграждането на новия след Рагнарок. Мисля, че по-скоро неговата същност ще да е хаотична и неутрална, така както са огъня и неговата есенция – както на сътворение, така и на унищожение…

П.С. Стихът е преведен от мен от английски език. Ако случайно има неточности от някой превод – моля за извинение.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1199






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 5490 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.