|
Сивостен :: Майкъл Муркок: "Перла в черепа" (ревю) - Майкъл Муркок, Фентъзи, "The Jewel in the Skull", Английска литература
 | |
 Силна книга. Силна и в приключенския си елемент, и в смисъла, който носи. Дори само това е достатъчно, за да препоръчам на всеки любител на фентъзито като жанр книга първа от цикъла „Легендата за руническия жезъл” на Майкъл Муркок. Освен към това да добавим и думите сюжет от висока проба, който, съчетан с динамиката на действието, кара читателя да погълне неусетно и последната страница от „Перла в черепа” и с нетърпение да разгърне следващата от поредицата, и нещата, мисля, стават ясни. Но все пак, нека кажем и нещо повече.
Водещият елемент на пръв поглед определено изглежда банален – доброто в битка със злото, като злото е в онази си крайна фаза, в която добива абсолютни очертания. Но когато поставиш този прастар мотив в една постапокалиптична Европа, континент на магията, на странни същества и велики герои, нещата неусетно придобиват друг смисъл. Защото в Гранбретан бързо разпознаваш онези неща, които биха могли да предизвикат един своеобразен втори потоп. Само че, за разлика от библейския, навярно с далеч по-лоши последици.
Добавете спецификата на жанра, която позволява на автора да изкриви до краен предел точно тези негативи, и ще получите гротескна картина, пред която човек неусетно потръпва. И ако поръсите всичко това с щипка надежда, ястието е готово – топло, вкусно и наречено „Перла в черепа”. Въпреки че за читателя може да е малко дразнещо да разпознава собствения си народ тук или там в някой от персонажите, това доста бързо се изпарява, тъй като си личи, че автора не цели да „омаскари” този или онзи – да очерня някого в частност – а по-скоро да изобличава негативите в цялост.
Но дори да оставим това, по-дълбоко чувство, получено след като излющим боята, каквато се явява приключението, книгата остава с достатъчно на брой, пък и като качество, достойнства. Например, цялата тази екзотика на разрухата е по-скоро привлекателна, поддържаща действието, вместо натоварваща го, в каквато крайност доста често изпадат някои автори, творящи в тази стилова ниша. Освен това, колкото и странно да е, дори най-изкривените субекти излъчват някаква реалистичност, която рядко е присъща за гротеската.
Положителни герои, абсолютизирани в същата степен, както и отрицателните, трудно можем да намерим. Дали графът е такъв, или дукът на Кьолн? И двамата на моменти се проявяват в лоша светлина. Кръвожадността или пасивността пред лицето на злото - те определено са нещо, което бързо премахва чувството за абсолютизъм, но пък точно това е и нещото, което ни кара неусетно да ги обикнем, да страдаме с тях и да се радваме на победите им. Въпреки че аз лично отчитам като негатив това, че не търпят особено развитие, нямат многопластова душевност или поне не в тази степен, в която бих искал.
Накратко – книгата е приятна за четене, авторовите мисли подклаждат огъня на размисъла, ако читателят е в настроение за такъв и, след като я затвориш, изпитваш чувство, че часовете, прекарани в Европа след тъмното хилядолетие, са си заслужавали. Така че, ако досега не сте се запознали с Майкъл Муркок или конкретно с това негово произведение, и обичате динамична приключенска фантастика – моментът е настъпил. Няма да съжалявате. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
