Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Смъртоносни капани (статия) - Биология, Ботаника, Флора и фауна, Венерина мухоловка, Любопитно, Наука, Непентес, Росянка, Сарацени
Смъртоносни капани

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 05 август 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Обикновено в приключенските фантастики част от предизвикателствата пред главните герои е и агресивната флора, която само дебне, удобно маскирана зад ленивия си вид, да хапне някой невнимателен пътешественик. Гигантските хищни растения, разбира се, са инспирирани от доста по-безопасните, поне ако си висок над метър, и нашумелите напоследък като алтернатива на “Райд”-а насекомоядни форми. Но какво е накарало еволюцията да свърне в тази насока и да разбие устоите на растителното царство?

Насекомоядството не е изолиран случай и, настрана от известните росянки и венерини мухоловки, е възникнало в още редица далечни родственици напълно независимо. Предпоставката обаче е една, и се крие в сравнително бедните на минерални вещества почви, където преобладават по-голяма част от видовете. Когато растението не може да си набави необходимото по конвенционалния начин, то тогава какво по-естествено от това да се възползва от продължилата милиони години ко-еволюция между растения и насекоми.

Цветните представители на растителното царство са успели до съвършенство да се нагодят с опрашващите ги насекоми – факт, който носи голямо предимство в безмилостната конкуренция, и централно място в тези механизми заемат цветовете и миризмите. Насекомоядните им роднини, от своя страна, превръщат методите за съблазняване в смъртоносен капан.

В почти всички случаи приспособленията, които служат за улавяне, са възникнали от видоизменени листа, макар някои да са красиви като цветове. Чрез ароматни нектари или не толкова приятни аромати на мърша нищо неподозиращата жертва се оказва затворена в крайно неприятелската среда на храносмилателни ензими, където бавно и сигурно се разгражда до така необходимите на растението макро- и микро- елементи. Основна цел са аминокиселините и азотът в тях, както и органичен фосфат, поради което и преобладаващи ензими са протеази и фосфатази. Те могат да бъдат секретирани от самото растение, или да са продукт на симбионтни бактерии.

Типовете капани условно могат да се разделят на активни и пасивни, в зависимост от това дали растението осъществява бързи движения, или разчита на разсейването на жертвата. Активните движения, макар и странни, когато става въпрос за растение, също не са нещо изключително за зелените обитатели на планетата, и се използват също при разпръсване на полен или за защита, и се осъществяват благодарение на резки промени в тургорното налягане на клетката.

Най-известните групи насекомоядни растения са росянките, венерината мухоловка и видовете от семействата на непентесите и сарацениите. Разнообразието, съвсем естествено, е най-голямо в екваториалните области. Едва ли е необходимо да навлизам в големи подробности за всяка конкретна група, но все пак накратко, росянките от род Drosera наброяват около 170 вида, от които един или два се срещат и в България, например в торфището на Витоша. Хватателните им листа са покрити с фини пипалца, завършващи с леплива капка. Могат да бъдат активни и пасивни.

Близък родственик е венерината мухоловка, Dionaea muscipula, която е класически пример за насекомоядно растение и световно известна, благодарение на зловещо-изглеждащите капани. Популярността й като домашно растение също нараства и благодарение на растителните биотехнологии, и ин витро тъканни култури са получени редица вариации.

Непентесите пък са едни от най-красивите – и най-ужасно миришещи – пасивни капани. Характерни са предимно за Югоизточна Азия и са описани над 120 вида. Особено разнообразни са в Борнео и Суматра. Някои достигат огромни размери на видоизменените в чашки листа, и според легендите нямат нищо против да си хапват и случайно попаднали птички или гризачи. Разноцветната окраска е причина те също да са предпочитани “домашни любимци” и, респективно, да са обект на селекция. Подобни, но срещащи се основно в Северна Америка, са сарацениите. При тях обаче листата не висят, а са изправени от земята.

За да завърша краткия преглед, ще се спра на мехурките от род Aldrovanda, срещащ се и в България сладководен родственик на венерината мухоловка, и род Utricularia, които пък образуват капани от въздушните мехурчета под водата и основно се хранят с дребни членестоноги като водни бълхи.

За култивирането на всички тези растения се изискват доста специални условия, които в общия случай включват ниско pH на средата, сравнително влажен и топъл въздух и, разбира се, редовно хранене. За сметка на това пък по пазара вече се намират все повече и повече ръководства за отглеждане, както и комерсиално-достъпни видове, каквито се продават и в почти всяка ботаническа градина.

--
Снимките са авторски, от Ботаническите градини в Будапеща и Оксфорд.

На илюстрациите:
1. Сарацения
2. Росянка и венерина мухоловка
3. Непентес






Допадна ли ви този материал? (7) (2) 7621 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.