|
Сивостен :: Ходене с препятствия (статия) - Общество, София
 | |
В навечерието на олимпийските игри в Пекин няма как да не се похвалим, че и ние сме дали нещо на света на спорта. Е, софийска дисциплина е, но пък защо да не стане и олимпийска. Да не говорим, че е в пъти по-интересна от спринтовите 110 метра “хърдел” и много по-разнообразна от “стипъл-чейса”. Ако решим да е с повишена трудност, нека направим старта да е привечер след работа, когато голяма част от народонаселението на столицата е под алкохолно въздействие и му е трудно да пази равновесие, което безспорно внася нов, интересен елемент в дисциплината.
След което започваме по ред на номерата. Ако шофьорите се оплакват от дупките по улиците, то ситуацията на тротоара е дори по-интересна. Избити и стърчащи плочки, както и поднасящи такива превръщат вървенето в неповторима екзотика, дори и да не е дъждовно. Ако не си гледате в краката пораженията тръгват от пробити обувки, през счупени нокти на палците, та до къде по-сериозни вреди върху иначе перфектното здраве на българина.
Следва наболелия проблем с липсата на достатъчно места за паркиране. Провирането между скъпо немско возило и стара, неизмазвана от години стена почти винаги накланя везните в полза на втората, защото на никой не му се плащат странични огледала. Резултатът е протъркани дрехи и опити да се изчистиш, съпроводени с бясно псуване.
Ако ще бъде зимна дисциплина, то редуващите се почистени луксозни плочки пред баровско заведение, които бидейки мокри, биват и хлъзгави с нагло оставени заледени участъци, достойни за зимна пързалка са причина за ред смешни гледки и нестихващ поток клиенти към Пирогов.
Ако е лято обаче, рискувате да бъдете наистина “охладен”. Не знам колко от климатиците са легално-поставени (изисква се разрешение от главния архитект на района, когато е откъм улицата), но със сигурност под 1% отговарят на изискванията за “неокъпване” на случайни минувачи. Кап-кап-кап, леденостудена вода във врата на нищо-неподозиращия състезател. Далеч по-опасни са обаче балконите с тръба за оттичане, избита направо към улицата. Някой решава да освежи терасата, или пък да си полее цветята и върху минувача се излива далеч по-дебела струя вода.
Преглъщаме тежко и когато се налага да прибягваме през улицата, за да заобиколим обозначените строежи и ремонти. Но те са полезни и добре изпълнени. Какво става обаче, когато някой реши да си сменя покрива и единственото обозначение е периодичното “пази сееееееееее”, или пък купищата необозначени изкопи, отворени шахти, липсващи шахти и какви ли не други дупки, в които можете буквално за секунди да изчезнете. Зимата разбира се си имаме и висулки, надвиснали като божия закана.
И за да внесем и малко мирис, то улиците на София са перманентно обсипани с кучешки изпражнения и човешко повръщано, та нашия състезател да му се вгорчи живота още повече. Не знам дали някой си е правил труда да изчислява риска за един пешеходец в столицата, но ако го направи, то реалната цифра на пострадалите само ще внесе голяма доза национална гордост заради спортния потенциал.
Та така, драги зрители, тази година градски, след четири и олимпийски спорт. А ако не стане, поне една аркадна игричка може да се направи. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|