Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Футболните разочарования от сезон 2007/2008, част втора - Италия (статия) - Футбол, Серия А, Жозе Моуриньо, Интер, Лацио, Милан, Роберто Манчини, Роналдиньо, Ювентус, Спортен о
Футболните разочарования от сезон 2007/2008, част втора - Италия

Поредици: Футболните разочарования от сезон 2007/2008

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 07 август 2008.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Калчото изживява трудни времена. Класацията на шампионатите, която УЕФА издава веднъж на петилетка, го прати на трето място след Английското и Испанското първенство (за справка – италианците доминират от края на осемдесетте до началото на века). Кризата се задълбочава с изоставането откъм рекламни приходи спрямо горните, скандалите, свързани с корупция, хулиганските прояви и смъртните случаи по стадионите. Крахът, който италианците изживяха по европейските терени може и да е закономерен, но в никакъв случай не може да се нарече незабележим.

4. Лацио

“Римските орли” отдавна не са това, което бяха – факт. В наши дни трудно може да ги определим като гранд, при все че публиката им е една от най-фанатичните в Италия. Третото място от сезон 06/07 даде надежди за възкресение, които обаче се оказаха измамни. Може би тъкмо това провокира и едни от най-баталните сцени в Калчото, довели до смъртта на фен и полицай. Проблемите в отбора стигнаха до много тинесто дъно, когато преди месец прокуратурата в Рим доказа, че мафията се опитва да купи Лацио чрез трети лица. Всичко това неминуемо се отрази на почти-сънародника ни Пандев и компания, което доведе до посредственото дванадесето място в класирането, далеч от всички надежди за участие в евротурнирите.

3. Ювентус

“Бианконерите” се върнаха очаквано бързо в Серия А и дори стигнаха до призовата тройка, макар отборът да бе напуснат от ключови играчи. Защо тогава сезонът да е разочарование? Първо, защото макар и да влезе в тройката, Юве остана твърде назад от големите играчи – на десет точки от Рома и дванадесет от Интер. Второ, отборът разчита на играчи пред пенсия – Каморанези, Недвед, Трезеге, Дел Пиеро, Занети и тн. След тежкия скандал с корупция, тимът трябва да преживее и дълго и продължително подмладяване. При всички положения, едва ли скоро ще видим Ювентус отново с титлата.

2. Интер

Интер стана шампион за трети път поред (след като титлата на Ювентус от сезон 05/06 бе отнета служебно) и стигна до финала за купата на Италия, загубен от Рома. Доминацията на “синьо-черните” на домашна сцена е неоспорима, въпреки че титлата бе осигурена едва в последния кръг по много драматичен начин от Златан Ибрахимович. Феновете, специалистите и шефовете обаче отдавна гладуват за нещо друго – да откраднат от европейската слава на градския съперник и най-сетне да добавят трета “интернационална” титла във витрината си (отборът е носител на две Купи на европейските шампиони през вече твърде далечните 1964 и 1965). Интер обаче за пореден път се представи безлично в Шампионската лига и отпадна твърде рано, макар отново да бе реден сред фаворитите. Равносметката е, че Масимо Морати освободи Роберто Манчини от поста старши-треньор, макар последният да спечели три шампионата, една купа и две суперкупи на Италия, и назначи за треньор Жозе Моуриньо, надявайки се португалецът най-сетне да завоюва нещо значимо и на европейския подиум.

1. Милан

Годините най-сетне повалиха страшилището за всеки отбор в Шампионската лига. Отборът, който от 1989 година насам има ни повече, ни по-малко от осем финала в най-престижния турнир на Европа, от които пет спечелени, се предаде пред младостта и техниката на Арсенал, завърши пети в шампионата на Италия и остана без нито едно отличие. Разочароващият сезон за “росонерите” може би ще бъде последен за много от играчите, чиято средна възраст започна сериозно да надхвърля трийсет. Младите надежди като Гуркоф и Пато дават повод за размисъл, но все още са прекалено далеч от смазаната машина, която прегази Ливърпул на финала миналата година. Липсата на нов класен вратар, след като Дида си тръгне, на добър и стабилен централен нападател, трудно ще позволят на червения отбор от Милано скоро отново да се включи в борба за сериозна титла. Доколко привличането на Роналдиньо (от когото остана предимно "Диньо", за сметка на “Роналдо”) е рекламен ход с цел повишаване на приходите, и доколко уместно ново попълнение – само времето ще покаже. Друг въпрос е, че подобно на Рафа Бенитес, Карло Анчелоти също доста отдавна не е постигал нещо значимо на домашна сцена, което доскоро беше компенсирано с играта в Европа. Сега обаче и неговото бъдеще изглежда несигурно, особено след очакван втори ялов сезон за Милан.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2236 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.