Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Балкански страсти, част 3: По света и около нас (статия) - Поп, Поп-фолк
Балкански страсти, част 3: По света и около нас

Поредици: Балкански страсти

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 12 август 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

С излизането на българския попфолк от долнопробната кръчма на стадиона и превръщането му в гигантска индустрия българският чалгоман най-после получи алтернатива на слабо-разбираемите сръбски текстове. Уви, алтернативата на ниво музика никаква я няма, в смисъл, че всъщност много малко от родните изпълнители дори и частично заложиха на вкарване на елементи от местния фолклор, традиция, която не може да се каже, че отсъства в околните държави.

Което пък разбира се крие и добра страна. Знам, че вече повдигате вежди, но всъщност българския попфолк, бидейки оригинален в около един процент от проявленията си, за сметка на това пък е събрал “влияния” от Карпатите до Арабския полуостров. А в същото време пък известни етно-композитори като Горан Брегович не се свенят да ни ползват фолклорното наследство, което ние смело сме загърбили и да го втъкават в музика, която вече се нарича просто балканска.

Но ако се върнем на попфолка, чалгата или каквото друго наименование биха измислили критиците, то той, независимо дали в дискотеката, кръчмата или на улицата се оказва, че вирее с еднакъв успех почти навсякъде по балканите.

В последно време се наложи мнение, че при северните ни съседи чалгата е пуснала корени най-късно и е дала най-свежи плодове, което не е съвсем вярно. Оригиналната румънска чалга, манеле, е не много сложна смесица от турски влияния, цигански ритми и местен фолклор и дори и самите те не държат особено да я показват по белия свят. Характерния румънски поп, наложен от групи като Activ и O-zone (между другото молдовци) съдържа много малко от това и проби основно заради екзотиката на езика и добрия “пи-ар”.

В интерес на някаква кратка история манелето възниква през осемдесетте години на миналия век в основно бедни и радващи се на кофти-репутация квартали, преди, подобно на родната действителност, да се наложи като отдушник на народа по време на социалната мизерия на прехода. Сред първите са Azur и Adi de Vito, а ако силно желаете да се запознаете със звездите на румънското манеле, то пробвайте Николае Гута, Сузана, Дениса, Соринел Пущиу, Флорин Песте например, без да гарантирам за транскрипцията, но на ваша отговорност. Концептуално, визуално и всякак принципна разлика между тях и родните звезди няма.

С лек скок на югоизток се озоваваме директно в Турция, просто защото местния попфолк, търсещ корените си в оригиналния арабеск (моля да не се бърка с диско-групата) е пряк роднина на манелето. Бидейки обаче значително по-меланхоличен и накъсан, той, заедно с цялата музика, идваща от Арабския полуостров явно не намира достатъчно солидна почва в България, а и не се възприема толкова горещо, главно заради зачатъците на някакво приличие, породено от културните и религиозни повели. За сметка на това пък западните дискотеки полудяха по иранеца Араш и благодарение на нарастващите турски колонии си създадоха алтернативни сцени най-вече в Германия.

Абсолютен хит обаче е попфолкът в Гърция. Южната ни съседка, подвластна на западната си ориентация и намесата на опитни и “далекобойни” продуценти заработиха професионално и направиха от изпълнители като Деспина Ванди, Ана Виси и Джорджос Мазонакис световни звезди, а от “лайкото” – сериозен модернизиран конкурент на случващото се в Ибиса. Върхът може би са Антик с Елена Папаризу и успехът на последната на Евровизия, когато вече с английски текст гръцката денс-сцена стъпи здраво върху останките на Dr. Alban.

Та така, бавно и постепенно, нагаждайки се към вкуса на западните туристи и използвайки малко от родното си фолклорно наследство и много динамика и гореща кръв, гърците задминаха дори Сърбия в това отношение, като индустрия, като популярност и като модернизъм. Подобно на румънците, и при тях могат да се забележат огромно количество близкоизточни елементи, но без да са преобладаващи.

Та затова не е случайно, че всъщност именно от Гърция се прикачили повечето мелодии за последната “пайнерска” компилация летни хитове и е така от поне десетина години. Но както споменах, това вече е нещо много, много различно от попфолк.






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3176 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.