|
Сивостен :: Hatzfeld Tetralogy (статия) - Енки Билал, Банд десине, Комикси
 | |
 Енки Билал успя да нашуми основно с различния  Immortel: Ad Vitam, но всъщност режисьорската му кариера никога не е била от първостепенно значение. Много по-голяма страст явно се явяват комиксите, под каквато форма има натрупана сериозна библиография под формата на няколко поредици и отделни книжки. Най-известна разбира се е трилогията за Никопол, по която е правен и гореспоменатия филм, но далеч не по-лоша е тази за Хацфелд.
Сега по принцип не мога да твърдя с чиста съвест, че харесвам комиксите на Билал. Намирам ги леко недодялани и прекалено мрачни, но споменатата тетралогия все пак е от най-новите му творения и се радва на известен визуален прогрес. Започнала е като самостоятелна книжка през 1998-а, “Сънят на чудовището”, а пет години по-късно се развива вече в поредица. Главни герои са Лейла, Амир и Найк Хацфелд, които са родени и израснали в Сараево по време на военните действия и години по-късно се срещат в едно много различно общество.
 В качеството си на главен герой, Найк се е уредил добре в живота, “страдайки” от феноменална памет, благодарение на която се е върнал за първите си дни на този свят с достатъчно ярки спомени. Амир обитава не толкова лицеприятната Москва, докато Лейла се грижи за баща си насред забравена от Бога пустиня и междувременно отскача до орбитална станция. Това последното се оказва от съществено значение, за да могат тримата да се съберат насред Париж.
Светът, който Билал обрисува е не по-различен от този в Immortel и обобщава цялото виждане на твореца: сиво, неугледно бъдеще на едно общество, живеещо в безизходица и корумпирана власт. Голямо влияние върху цялото му творчество има разбира се сръбския му произход и раната, която са оставили в съзнанието му войните в бивша Югославия. От друга страна това е сигурно най-идейния Ню Йорк на бъдещето, който може да се срещне из фантастичното изкуство.
 По някое време се намесва и любовта, но тя бива задушена твърде бързо в сивотата на света, в който е обречена да се зароди. В съответствие с френската традиция нищо не е спестено в картините и на моменти изглеждат почти брутални, с достатъчно насилие, циничност и секс, за да не са подходящи под определена възрастова аудитория. Но истинската бруталност е в самия свят, в безизходицата и човешкото безразличие.
Заедно с трилогията за Никопол, това са комиксите на Енки Билал, които заслужават по-задълбочено внимание. Освен това тетралогията за Хацфелд е и може би най-добре нарисувания му комикс, или поне най-професионално изпълнен. Голяма част от идеите там също са намерили място в Immortel, сякаш получил възможност да направи филма, който желае, Билал е имал нужда да въплъти в него всяка една от многобройните си идеи, защото не е бил сигурен дали ще има втора възможност. Затова и ако ви е попаднал някои от комиксите за Никопол и ги сравнявате с филма, имайте предвид, че той не е сниман директно по тях.
В поредицата:
- Le sommeil du monstre 1998
- 32 Decembre 2003
- Rendez-vous a Paris 2006
- Quatre? 2007 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
