Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Мартин Петков: "Те не вярват в приказки" (ревю) - Мартин Петков, Научна фантастика, Българска литература, Нови книги
Мартин Петков: "Те не вярват в приказки"

Автор: Т. Христов, сряда, 27 август 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Изберете българското, казват... Ама то как да избереш при над 40 фантастики годишно от български автори? Седиш, ослушваш се, попиваш информация. Похвалена тук-там от кадри, на чието мнение за литература може да се облегне човек, без риск да се срути в бездната на графоманията, ето я и нея в ръцете ми - новата книга на Мартин Петков "Те не вярват в приказки".

По корицата посрещат...

Специално ми се ще да кажа няколко думи за оформлението, преди да се впусна в пространни разсъждения за съдържанието. В поредицата "Тера Фантастика" няма слаба книга, особено откъм външен вид. Визуално радва окото, иде ти ей тъй да си я сложиш на видно място, че да ти краси рафта с книгите. За разлика от други издателства - за съжаление - чиито книги изглеждат сякаш деца от детската градина са ги изписвали.

... по написаното изпращат

Всъщност в книгата има две повести (ако още е валидно това определение за нещо по-дълго от разказ, но по-късо от роман) - едноименната "Те не вярват в приказки" и "Теория на законността". В "Теорията..." става дума за едно леко изкривено наше настояще, в което "здравите сили" в Родината организират преврат, изтласквайки на повърхността лумпенизираната утайка на обществото. Повествованието е увлекателно, чете се гладко, а героите са по своему симпатични и те карат да им съчувстваш и съпреживяваш с тях несгодите и болката, че дори и да се радваш за донякъде щастливия край. Вмъкнатите размисли за закон и законност са интересни, особено предвид факта, че авторът е с юридическо образование. Единствено ме притеснява гризящото чувство, че това вече съм го чел някъде. Или пък съм го преживял другаде. Превратностите в съдбата на главния герой са някак си познати, а описаното паралелното настояще се случи на кажи-речи 400 километра в северна посока.

"Те не вярват в приказки" пък е интересен прочит на една старинна немска легенда - за свирача от град Хамелн. Накратко - Хамелн бил нападнат от плъхове. Дошъл свирач с вълшебна свирка, засвирил, и всички миши гадини го последвали кротко и безволево до близката река, където също толкова безропотно се издавили. Обаче гражданите на градчето отказали да платят на свирача обещаното възнаграждение, и затова той засвирил отново, а този път след него тръгнали децата... Мрачна приказка, мрачна, страшна и зловеща, също като времената, в които се е родила. Какво по-тежко наказание от това, да ти отнемат бъдещето, надеждата, вярата?

Същото се случва и в наши дни, в нашата мила татковина - изчезват деца. При това не внезапно и без следа, ами постепенно, всеки ден, малко по малко се отчуждават от родителите си, вперили поглед в един невидим за враждебни очи, прекрасен по своему, нов свят, в който единствено времето дели мечтите от реалността. Болното от корупция, политически интриги и всеобща апатия общество вяло се опитва да противодейства, но напразно - колелото на историята се е завъртяло със страшна сила и ако не се отместиш от пътя му, рискуваш да бъдеш смазан. Благородната участ на безмълвен наблюдател и ням хроникьор е особено привлекателна, но пък всеки сам прави своя избор.

Прекрасният нов свят...

Хубавото на хубавите книги е, че те карат хубаво да се замислиш. Отначало претегляш авторовата идея на око, после я гризваш леко, за да се увериш, че е чисто злато, а не са ти пробутали - както често се случва напоследък - бързо претоплената онзиденшна вечеря. Накрая я сграбчваш (идеята!) за пешовете на палтото, премяташ я в ума си насам-натам, оглеждаш я от всички страни, пречупваш я през собствения си поглед, огъваш я спрямо гънките на съзнателното си съществуване и се радваш, сякаш е твоя собствена.

Между другото се чу, че сянката на братя Стругацки била легнала върху авторовата гледна точка, дори самият Мартин Петков (в тъмна доба, невидян, нечут) насън и несъзнателно разлиствал произведения на любимите си автори и попивал идеи, оставили ясен отпечатък върху изписаните редове на "Те не вярват...". Без да съм чел всичко на знаменитите руснаци, забелязах и аз известни конструкции, наподобяващи "Времето на дъжда" и "Натоварени със зло". Но пък конструкциите не са обструкции (да поиграем с латински думички) пред раждането и израстването на добрите идеи. Пък и имената в повестта са пряка препратка към немската приказка, за която стана дума по-горе - Хамелин, Танемаус ("маус" - мишка от немски) . Всъщност се замислих за фамилията Хирш на споменатия Танемаус - дали е донякъде иронизиране на първото му име ("хирш" - елен), свързано ли е с барон Хирш и прословутата му железница (която донякъде е символ на просперитета на следосвобожденска България), или пък просто загатва еврейски произход на името, препращайки към мита за Скитника-евреин? Май се увлякох в тълкуването на имената...

Но да се върна към авторовата идея - така и не се съгласих с нея. Защо ли? Не защото не вярвам, че е възможно, напротив - вземи шепа деца, промий им съзнанието с пропаганда, надъхай ги с лозунги, а после им тикни в ръцете по един панцерфауст и ги прати да спират руските танкове в подстъпите на Берлин. Случвало се е преди, случва се сега, ще се случва - за съжаление - и в бъдеще. Деца да се откажат от родителите си? Защо не, Павлик Морозов (да поясня - този, който издал баща си, че е кулак*) беше вдъхновяващ символ за поколения. И аз съм привърженик на "табула раса", може би защото е най-хуманната теория, посветена на човека - всички се раждаме еднакви, с празни съзнания, а животът драска умовете ни с разкривения си почерк, за да ни направи такива, каквито сме. Има само един проблем - хората не се раждат смели, благородни и почтени, хората (както правилно отбеляза Симонов навремето) не се раждат и войници. Хората стават такива според обстоятелствата, и най-вече заради изборите, които правят. Така че колкото и да повтаряш на едно дете, че е смело, благородно и почтено, колкото и да възпитаваш такива качества в него, то няма да бъде очакваното, докато не му се наложи да избира. А какъв е единственият избор, пред който са поставени обитателите на новия свят на Хамелин? Да се откажат от родителите си... Тежък, труден избор. Избор, който ще те превърне в егоист-мечтател, натоварен с вината за избора си до края на дните ти. А как ще възпита едно такова обременено с вина поколение бъдещите си деца, на какво ще ги научи? Епруветките на Олдъс Хъксли не изглеждат толкова далечни...

Всъщност кое да е утопично общество от хора ще се сблъска и с друг проблем - чисто човешки - чувствата. Защото до любовта винаги крачи ревността, зад успеха наднича завистта, сестрите симпатия и антипатия са все ръка за ръка. Можеш да изкорениш чувството за собственост, можеш да изтръгнеш желанието за власт, но простичките човешки чувства не можеш да убиеш. Или, ако успееш, това вече няма да са хора.

Хм, в крайна сметка излиза, че не само Те, но и аз не вярвам вече в приказки...

--
*кулак – от руски; букв. „юмрук” (бел. ред.) – до Октомврийската революция от 1917 г. средни и едри селяни предприемачи, използващи наемен труд. След революцията са нарочени за „класови врагове” и „противници на съветската власт”, въз основа на които определения са преследвани, изселвани и/или убивани, а земята им е отчуждавана в полза на държавата (СССР).






Допадна ли ви този материал? (9) (1) 3962 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.