Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Ричард Лури: "Сталин - автобиография" (ревю) - Ричард Лури, Исторически роман, Американска литература, Йосиф Сталин, Нови книги, Руска литература
Ричард Лури: "Сталин - автобиография"

Автор: Димитър Грозданов, събота, 06 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Когато човек се занимава с нещо за продължителен период от време, неминуемо следват странични (д)ефекти. При мен такъв се оказа четенето на историческа литература – белег на година и половина подготовка за кандидатстване във ВУЗ. Поглъщането на астрономически количества от въпросната тихомълком преустрои подсъзнанието ми, затова при последното посещение на книжарница „Хеликон” в Благоевград краката неусетно подминаха щандовете „Класика” и „Фентъзи”, отвеждайки ми право пред рафта за хроники, летописи и съчинения. Наедно с „Дванадесетте цезари” на Светоний погледът ми привлече червено-бяла корица с лика на другаря Йосиф Висарионович. Запитах се какво знам за него, а извън вицовете и уроците от единадесети клас, които съвсем сухо го представят като един от най-жестоките тирани на двадесети век, се оказа, че нямам никаква представа как един грузинец без особен произход и образование повече от 25 години дърпа юздите на най-голямата държава на своето време. Накратко – взех книгата и побягнах към къщи (платих я първо, спокойно).

Уводът малко поохлади ентусиазма ми. Авторът е американец, макар и от руски произход, с леко налудничави обяснения защо всъщност е написал книгата. Очакванията ми минаха към поредната ода за победата на капитализма, свободата и ресторантите за бърза храна. За щастие – нищо подобно. Оказа се, че това изобщо никаква биография не е, а е един от най-вълнуващите и увлекателни исторически романи, на които съм попадал в скоро време. Подходът на автора е брилянтен – изповед на самия Сталин, разходка из мислите на една личност, променила историята и живота на милиони хора. Пътят на една себична и властолюбива душа от детството в малкия грузински Гори до върховете на КПСС. Сюжетните линии са три – автобиографията, която сам вождът пише и разказва, разглеждайки втората насока на разказа – биографията, която пък Троцки пише за него. Двете са обединени от третата: конфликтът между двамата – абсолютният властелин и изгнаника – за властта в Съветския Съюз. Лури майсторски задържа интереса до самия край – Сталин постоянно говори за своето голямо престъпление, с разкриването на което и завършва романа – ледено, рязко, и по някакъв начин – красиво.

Когато говорим за историческа литература, на дневен ред неминуемо стои въпросът за достоверността. Фактически дупки в историята на комунистическата революция и последвалия период има много, ясно защо. Диктатурата на пролетариата едва ли е документирала всички свои действия, макар че след разпадането на Съветския Съюз изплуваха повечето документи, на които днес се базират учебниците и книгите за този период. Авторът излага своя теория за нещата на сравнително малко места в разказа, което руските историци принципно подкрепят. И все пак, за успокоение на читателя, преводачът от английски на руски (българското издание е превод на руското) – А.А. Файнгар – включва свой послеслов, който доуточнява възможните разминавания, показвайки различните версии на съвременната историография.

Това, което той подчертава, обаче, и това, което всъщност прави романа толкова хубав е, че Ричард Лури ползва може би най-важния контекст, особено за новата световна история – психологическата истина, която съвременните изследователи ценят наедно с фона и положението на епохата. В изповедта на Сталин тезите са подкрепени с аргументите на характера, на начина на мислене, което до голяма степен ги прави приемливи и по-вероятни; луд тиранин или гений – накрая решава читателят. Красотата на избора е, както винаги, не толкова в отделните възможности, колкото в самия избор. В този ред на мисли – може би трябва да тръгвате към книжарницата.






Допадна ли ви този материал? (5) (0) 4310 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.