Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Последният мохикан на черноморското спокойствие (статия) - Балчик, Пътепис, Пътуване, Туризъм, Черно море
Последният мохикан на черноморското спокойствие

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 12 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика, Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Автобусчето напусна автогарата в Бургас, минавайки покрай знаковия куфар. Началото на септември е. Все още е топло и много подходящо за плажуване, но вече се усеща настъпващия край на сезона. Празно е. Но не това е причината за минорното ни настроение. Созопол вече не е същият. А онази, спокойната плажна ивица на юг от Черноморец с къмпинг Златна рибка също е попаднала под неумолимия ход на багерите и крановете. Знам, че на север ме очаква дори по-бетонова картинка.

Поморие е само началото. Следват застрашения Несебър и безумието Слънчев бряг. Дори нагоре, в старопланинското Баня и разположените в подстъпите към Варна Обзор и Бяла си личи безогледното издигане на хотели. На места насред голо поле, изложено на неумолимите слънчеви лъчи се издигат луксозни постройки, заобиколени от буквално нищо. А какви са гаранциите, че след десет или дори пет години цялото ни крайбрежие няма да е осеяно с руини. Отливът на туристи дори сега е осезаем, а капацитетът се увеличава до безкрайност.

Почивката придобива почти криминални измерения, когато се озоваваме на “новата” автогара на Варна. Тя разбира се отдавна не е нова, но по-фрапиращ е изгледа й, силно напомнящ поредица гаражи с неустановен бизнес. Шофьорът на маршрутката до Балчик ни оглежда критично, десетина наблъскани като миди в консерва стреснати пътници и с мръсна газ потегля по крайните варненски улички.

Нагоре пътят е а) завоест; б) с много завои и в) с няколко особено остри завоя. За сметка на това пък шофьорът е стар боец и умело задминава раздрънканите каруци, докато говори по мобилния си телефон. Стоварваме се на място, което не е мръднало от около трийсет години – автогарата в Балчик. Е, подменили са касовите апарати и тук-там се намира по някой банкомат, но в общи линии нито околните сгради, нито разписанието на рейсовете до Толбухин (така де, днешен Добрич), нито асортимента на лавката са се променили. Носталгично.

Отсядаме в бивша почивна станция, все още незасегната от никнещите като печурки след летен дъжд хотели. Това в смисъл, че наоколо са разположени храсталаци, горички и дерета и взорът не се дразни от дебелия задник на някоя фройлайн, простираща банските на мъжа си точно срещу вашия балкон. Стаята е скромна, с типичната за времето архитектура, но пък чиста и с осезаеми подобрения. Скъп спомен наш.

На следващият ден се насочваме към плажа. Началото на септември е, но в това отношение Балчик е уникален и се радваме на почти гръцки климат. Лесно намираме тайната пътечка през архитектурния комплекс “Дворецът”. Иначе трябва да ходиш пет километра по полусрутен път, минаващ покрай срутени сгради. И това го пробвахме. Плажът на Балчик трябва да знаете не е нещо, което да привлича мастити инвеститори. Път, от едната страна бетонни плочи с насипан домъкнат отнякъде пясък, от другата страна камънак, преди да влезеш в морето. Звучи толкова мизерно, а всъщност е толкова много за малкото, което е имало. Градът не може да поеме твърде много плажуващи, но пък когато са малко, може да е учудващо приятен. Неочаквано.

Морето е топло, спокойно и чисто. Пиян руснак с хавлиена кърпа на главата отчаяно търси съпругата си. Съдейки по неуспеха му, май тя не желае особено да бъде намерена. Отляво е кеят, точно под “холивудския” надпис Балчик. Ако направите анкета сред почиващите там, сигурен съм, че не повече от 20% са го забелязали. Отдясно се вижда Албена. Девствена, все още, недокосната от алчните ръце на прехода. Несбъднатото детство.

Лесно разбираш, че Балчик има проблем с осите. Имаме го и ние, когато си получаваме обядът. Дебел немски турист след десетина минути дебнене успява да утрепе една с менюто, след което ме поглежда дяволито и започва да подскача като след гол на Карл-Хайнц Румениге. Горкият, само след секунда пържолата му отново бе атакувана. Ястията са вкусни, макар и с очевидни пропуски в протокола по приготвяне. Сервитьорите (без сексизъм, сервитьорки в Балчик не видях) са от старата школа, от тези, които не можеш да разбереш дали умишлено или по рождение са неориентирани. За сметка на това пък сметката се модифицира пред очите ни в низходяща градация. Приятно.

Топла вечер. Главната улица към Двореца, ресторантите. Личи си единствената промяна от онези времена. Сега румънските туристи се изсипват с кервани, да пазаруват, да видят тази частично румънска историческа забележителност, да хапнат и да пийнат. Понякога само за уикенда. Затова и всичко е подчинено на търсенето, дори възможността да се разплащаш в леи. Менюто е богато, храната обилна и вкусна. А бирата студена. Отзад има влюбена двойка, настрани група ловци. Има и сцена. Младеж със синтезатор и две дами, излезли сякаш от клип на ABBA изпълняват стари шлагери на леко импровизиран английски. Хитовете следват един след друг, докато аз гледам назад в детството си. Безценно.

Ден последен. Автобусът на Юнион Ивкони бе осъден да изпълни ролята на машина на времето. Не, че бих пътувал до София с Чавдар, но някак магията се развали.






Допадна ли ви този материал? (9) (0) 3345 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.