Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Prison Tycoon 4: SuperMax (ревю) - ValuSoft, Симулатор, Компютърни игри, Нови игри
Prison Tycoon 4: SuperMax

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 24 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако случайно сте мернали в магазина "Prison Tycoon 4: Supermax" и ви звучи любопитно - недейте. За бога, братя, не купувайте! От всички тайкуни, до които съм се докосвал, това е най-лошият. Най-лошият в смисъл на отровна гъба сред трюфели, а не просто като сравнение. Имайки предвид отвратителния интерфейс, липсата на съпътстваща документация или поне на някое друго модулче за помощ, играта е фрапиращо фрустрираща. За сметка на това графиката е слаба до втрещяемост, престаряла, но затова пък звукът е под всякаква критика. Но ако все пак се преборите с всичко това накрая ще осъзнаете, че всъщност играете една удивително скучна игра, истински мор за мозъчни клетки.

Ако след този увод все още не сте се убедили, че това не е вашата игра, може пък и да сте Клиентът, който ще си купи Играта. И щом е така, то е добре поне да се запознаете с част от впечатляващия спектър мазохистични удоволствия, любезно предоставени ви от ValuSoft.

Всъщност няма нищо лошо в това да има симулация за тези, които искат да се изживяват като шеф на затвор. Цялостният мениджмънт, финансовият, на човешките ресурси, раздаването на наказания и т.н. са нещо, с което бих се позанимавал, ако ми е останало достатъчно свободно време, че да не мога да го запълня. Всъщност не е и бог знае колко трудно - човек лесно се досеща какво трябва да се направи в дадена ситуация, но тук идва неприятната част – невъзможно до степен на титаничност е да разбереш как се прави. Още по-весело става, когато най-сетне откриеш отговора на този ексистенциален въпрос и осъзнаеш, че всъщност командите не работят.

За начало може би е добре да споменем, че можете да строите разни сгради. Даже е добре да го правите, тъй като все пак това е една голяма част от „удоволствието”, наречено разцъкване на „Prison Tycoon 4”. Обаче недейте забравя, че четири стени с покрив не ви вършат особена работа - тоест има да си обзавеждате на воля, ако се сетите, че трябва да го правите. Ако ли пък не - просто седите и си блъскате главата, защо аджеба си имате нова обща спалня, а пандизчиите не щат да спят в нея. Спокойно, това е най-малкият пропуск. Големите идват когато се опре до човеците.

При управлението на затвора трябва да правите разни неща, за да върви всичко гладко. Все пак той е обитаван от хора, при това не от най-хрисимия тип. Обаче има случаи, когато правите разни неща, личи си, че ги правите, но те просто не предизвикват ефект. Не, не, че не предизвикват желания ефект, ами просто никакъв. Така накрая се озовавате в ситуация, в която трябва да направите нещо, правите всичко и осъзнавате, че всъщност на никой от подопечните ви пандизчии не му пука.

Спокойно, това се преживява! Неусетно започвате да вярвате, че така е било писано (в кода) и нищо не можете да направите по въпроса освен да отправяте молитви (за сексуален контакт) към родителите от женски пол на младежите от ValuSoft. Следващото по ред удоволствие е практическата неразличимост между затворник и пазач. Така че или трябва да практикувате „цъкни го, докат' го нацелиш”, или да минете през сложна и тежка процедура по издирването на вашия служител. И в двата случая е доста вероятно докато го намерите вече да имате нужда от патолог вместо пазач, но какво пък - така е било писано (в кода) и отправяте две цветущи молитви към вече споменатите родителници.

Но, за сметка на това, всички опити да превъзпитате питомците си са обречени на неуспех, така че, ако имате намерение да приложите в практика максимата, че трудът прави човека по-добър - по добре се откажете още при първия неуспех. Защото иначе само ще си изхабите нервите без никакъв видим резултат. Хубавото е обаче, че интерфейсът всъщност ви помага в това отношение, тъй като, за да видите дали нещо всъщност се случва, трябва да минете през иглени уши, което в един момент става тягостно занимание и решавате да го захвърлите. При мен се случи с думите "да се оправят, м** им", придружени от поредна кратка молитва към родителниците.

В заключение - ако не умрете от скука, то със сигурност ще го направите от сърдечна криза, пристъп на ярост или нещо от този сой. Ако все пак решите, че отговорностите трябва да се споделят и масивния инфаркт да бъде раздробен на микроинфаркти - слушайте съветниците си. Или по-добре недейте, защото ще осъзнаете, че са по-малоумни от цялата фауна между дебелите стени на учреждението ръководено с вещина от ваша милост. Или, казано с няколко думи, играта на "Prison Tycoon 4" е постоянна борба с неизползваемия интерфейс, придружен с усилен брейнсторминг на тема "каква е механиката на туй чудо и има ли стратегии за управлението на затвор, които да работят в условията на същата". А за да е пълно удоволствието, получавате съмнителното щастие да се насладите на отвратителната графика и звук.






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 3098 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.