Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Journey to the Center of the Earth (2008) (ревю) - Ерик Бревиг, Дженифър Флакет, Майкъл Д. Вайс, Приключенски, Анита Брим, Брендън Фрейзър, Джош Хътчър
Journey to the Center of the Earth (2008)

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 28 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пътешествие до центъра на Земята (2008)

Като начало трябва да се внесат две уточнения. Не става въпрос за телевизионната версия от същата година, а за тази, в която Брендън Фрейзър влиза в поредната си приключенска роля. Освен това не става въпрос и за поредния нескопосан опит да се филмира романа на Жул Верн, а за нещо като продължение на историята. С което, между другото, се изчерпва почти всичко хубаво в този филм.

Главният герой, съвсем според заложбите на актьора, е силно разсеяният, за да не кажа смотан професор Тревор Андерсън. Не стига, че искат да му вземат лабораторията, ами и съвсем е забравил, че за уикенда ще наглежда настроен бунтарски племенник. След което разхайтеното хлапе случайно открива дупка в изчисленията на чичо си и двамата заминават за Исландия, където биват посветени в култа на вернианците - демек, такива, които вярват, че бленуванията на Верн са си съвсем достоверни исторически есета.

След което, така съвсем спонтанно, предприемат едно подсигурено с обикновено катерачно въже пътешествие до, естествено, центъра на Земята, придружавани от русата, оскъдно облечена и много по-несмотана Хана. Ясно ви е, че любовната история прозира още след петнайсетата минута на филма, но пък за сметка на това е целомъдрена и смутено закачлива.

Голяма част от фауната и флората около ядрото на майката Земя изглежда прилично, макар да няма абсолютно никаква мотивация да се намира там, да не говорим, че и явно единствения хранителен източник са именно случайно попадналите вернианци. За сметка на това пък, предполагаемият връх на хранителната пирамида в лицето на един брой тиранозавър, изглежда твърде нелепо и честно казано по-вдървено от събратята си дори в първия “Юрски парк”.

Далеч по-фрапиращ обаче е скалъпения сценарий, моткането на героите с единствената ясна идея да си вземат хонорарите, подпомагани и от клишираните диалози и леките намеци за остроумие, които режисьорът може би смята за хумор. Явно цялата лента е залагала силно на зрелището и смотаняшки чаровния Брендън Фрейзър, но дори и в това не е успяла напълно. Тоест, ако трябва да сме честни, Жул Верн започва сериозно да се превръща в един от най-онеправданите писатели, защото е едновременно усилено и усилено-неуспешно филмиран.






Допадна ли ви този материал? (5) (2) 2964 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.