Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Науката в ролевите игри. Част 2. Научни общности (статия) - Ролеви игри
Науката в ролевите игри. Част 2. Научни общности

Поредици: Науката в ролевите игри

Автор: Константин Делчев, вторник, 30 септември 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ученият е социално животно, при това – крайно общително. За всеки един особняк, който стои да мухлясва в мрачния си кабинет има поне двадесет, активно ходещи по семинари и конференции (т.нар "научен туризъм", който вече споменахме) и още толкова, които са в процес по издирване на докторант, магистрант, лаборант, съавтор, или каквото там точно им трябва. Причините за това са обясними – има с кой да обмениш опит, има кой да ти върши черната работа, или пък ти да вършиш неговата с надеждата да се облажиш от това, но и най-сетне – има с кой да се обединиш, за да могат да те чуят онези, които дават пари. Така още през Античността са започнали да се обособяват академични общности, някои от които дори са имали периодично политическо влияние (като Питагорейците). Нека разгледаме няколко примера за правдоподобна и интересна за ролевите играчи научна институция, която предлага възможности за приключение различни от „Събери 29 импакт фактор и бий професор Мулдашев по този показател”.

1. Учените в командировка. Те самите не са институция, но със сигурност са били изпратени от такава. Първата крайност – командировката е на не до там важно и не до там приятно място, при което командированите учени са от дъното на йерархията и за половината разноски си вадят от собствения портфейл. Ако над петдесет процента от персонажите имат потенциал да влязат в горната категория, това е сравнително добра и неклиширана завръзка на приключение, макар че е използвана във филмите за чудовища. Втората крайност – купчина мастити и може би вече не много активни капацитети отиват на ежегодния световен конгрес също е сравнително неклиширана, макар че се ползва във фантастиката (романът Distress на Грег Игън например) и предлага основно възможности за развиване на социално-заговорническа кампания. Постановката, при която някой се кани да оповести епохално откритие и всички тръпнат в очакване се е случвала и реално, макар обикновено всичко да минава през рецензенти и разни програмни комитети, така че е малко вероятно. По-скоро ще иде реч за удобно мероприятие, на което тихомълком могат да бъдат обсъдени проблеми и от съвсем различно естество. В крайна сметка, колкото и да са скарани две страни, стига да не са в открита война, по научни и спортни събития те се толерират една друга и това създава предпоставката именно там да се състоят неформално серия важни разговори. А пък те подлежат на подслушване, осуетяване, директно нападение и т.н.

Интересна възможност за приключение представляват и разните дълготрайни научни експедиции, които се оправдават основно в сетинги на ръба на великите географски и космически открития, или пък такива с наукоподобна магия, като Еберон. Както вече споменахме в част първа, те със сигурност ще са доста добре подсигурени от гледна точка на логистика и мерки за сигурност, така че за да станат нещата интересни, най-удачно е да се ползват НИП-ове особняци от типа на Жак Ив Кусто или пък Тур Хейердал, както и щури глави, които се хващат с тях. Последното не е трудно – повечето игрови персонажи не са много привързани към тихия семеен живот.

2. Академията. Честно казано, най-доброто, което ми идва да напиша е "погледнете „Понеделник започва от Събота”" защото представлява едно действително точно улавяне на академичния дух, преминал през хумористична и приказно-фантастична призма. Въпреки, че кампаниите, фокусирани върху определена локация не са особено популярни мога да твърдя, че от фентъзи локациите трите най-обещаващи места са кралският дворец, граничната крепост и магическата академия. Естествено и трите са до болка познати, което означава, че за да бъдат интересни, следва да са пипнати по подходящ и оригинален начин. Нека се спрем на третото.

Любопитна е ситуацията, в която практикуващите някоя наука или изкуство разполагат с достатъчен арсенал за директно и ефективно използване във военното дело, защото такава ситуация твърде рядко имаме в реалността. Най-много до нея се доближават секретните военни разработки, макар че там самите учени са по-скоро ресурс, а не самото оръжие, но все пак можем да извлечем няколко логични допускания. Като за начало, те или ще са във властта, или ще бъдат на пряко нейно подчинение, защото в противен случай имаме една власт, допускаща извън свой контрол хора, способни да я срутят, а такова положение не се задържа дълго. Или пък най-малкото ще се обособят като държава в държавата, която никой управник не иска да закача, но в крайна сметка и това състояние е нестабилно, защото все на някой ще му се доще повече власт и безконтролната академия ще поеме контрола. Въобще като цяло ситуация, където някакви изключително мъдри, интелигентни и способни в разрушението хора просто си седят мирно и тихо, докато култивират дълги бели бради е крайно неправдоподобно без допълнителни фактори в нейна полза.

Ако ли пък магията не е толкова директно разрушителна, можем просто да предполагаме, че се касае за група учени или творци, малко или повече зарязали славата за сметка на секретна работа из дебрите на онези държавни структури, за които не е добре да се знае много. Интересни възможности в тази насока предлага например Etherscope, а основното, което следва да се има предвид е, че няма абсолютно рязко разграничение между тайните отдели на една държава и широката научна общност. Много по-правдоподобно би било да се предположи, че съществува цялата гама от доносници, които просто съобщават в явочната квартира кой отдел с какво се занимава, през различните консултанти, които се викат само при нужда, та чак до имената, за които не се чува в широката общественост почти никъде.

3. Схоластични организации. Науката общо взето много зле вирее на места, където има твърди догми, които трябва да се спазват, или пък постулати непоставени на някаква разумна основа. Респективно една теократична и високоразвита цивилизация трябва да е претърпяла серия религиозни катаклизми, за да се нагоди религията към реалността, или първо да е станала високоразвита и после теократична, което не е много ясно как точно ще се случи. Е, разбира се, „меката” научна фантастика и директните космически фентъзита нямат този проблем, но в тях по принцип наука няма.

Най-удобното за един учен, който си има проблеми с религията е просто да не се занимава с тях на принципа „кесаревото-кесарю, божието-Богу”. Вече друг е проблемът, когато проблемите застрашават собственото му здраве и живот, а то се случва, когато съответната религия се е срастнала със светската власт. Тогава пък най-удобното е той просто да избяга някъде другаде,защото в конфликтът човек-държава губи човекът. Подобна ситуация не е много интересна, освен за игри фокусирани върху личното оцеляване или ако онзи, който е решил да се бори със схоластиката и лъженауката няма зад себе си много як гръб поддръжници.

По-любопитна е ситуацията, когато вътре в самата организация някой принципно верен неин член сам достигне в работата си до заключения, които противоречат на общоприетата догма. Следва да споменем, че убиването на всеки инакомислещ е твърде пресилено дори за времената на Инквизицията (която е убивала неудобните), но със сигурност отношението към онези, които си позволяват да не се съгласят с общоприетата догма ще е в най-добрия случай насмешливо и ще се влошава с настояването на съответните, че са прави. При такава ситуация, ако персонаж реши да действа напред с рогата е много лесно да си ги счупи и гарантирано ще го направи. По-добре или да си смени вярата и да влезе в горния случай, или да последва примерът на религиозните реформатори от историята, като първо се издигне до висока позиция и след това започне с настройването на религията спрямо реалността. По време на процеса, естествено, е добре той да има вярна охрана и да си подготвя заместници, за да не се срути делото му скоро след неговата собствена смърт.






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 2523 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.