Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дванадесет (статия) - Творчество
Дванадесет

Автор: Sidha, вторник, 01 юни 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Камбаната на малка черква между блоковете отброи единадест часа. Но единстеният човек, който я чу беше един таксиметров шофьор, спрял в отбивката до шосето, за да преброи отново бакшишите от смяната си. Но дори и той само за момент погледна към тъмната и схлупена камбанария, а след това бавно потегли към центъра на града.

В безличните болкове от другата страна на шосето светеха няколко прозорци. Един от тях сияеше със синьо-бялата светлина от монитор на компютър. А в стаята зад прозореца, пред монитора, с ръце на клавиатурата и поглед втренчен във виртуалното пространство седеше момче на около седемнадесет години. На стената зад компютара бяха закачени плакати на метъл групи и от тях протягаха ръце гримираните изкривени фзиономии на изпълнителите.

Момчето често стоеше до късно пред компютъра-ровеше се из сайтове, чатеше с приятели или играеше на някоя игра с много стрелба и оръжия. Беше обикновено момче - не твърде различно от своите връсници-свиреше на китара,имаше мила приятелка и котка на име Алиса. То също не чу звъна на камабаната, но даже и да беше чул, едва ли щеше да се запита кой я бие и защо...А когато последния метален звън потъна в междублоковото пространство, на монитора на момчето се появи съобщение.

Първата му мисъл беше, че пак се е лепнал някой компютърен вирус. Съобщението беше изпратено от анонимен потребител, чрез непозната програма, беше преминало през защитата на компютъра и се беше настанило нахално на монитора. И освен това беше напълно безмислено... Момчето се опита да го затвори, после се опита да го изтрие, рестартира
компютъра си, и пак го рестартира, даже ритна леко кутията, котката се уплаши и тревожно се сви в ъгъла...а съобщението упорито стоеше и предлагаше своето предизвикателство.

“Доволни ли сте от своя живот?”- момчето вече си беше задавало този въпрос. Понякога отговаряше с “да”, понякога- с “не” и отговорите се сменяха като сезоните, като учителите му, като настроенията на родителите и приятелката му... Често беше недоволен и често щастлив, понякога самотен, а понякога изпълнен с любов и оптимизъм. Имаше представа къде иска да изкара лятото, знаеше че ще продължи да учи, но никога не беше мислило как иска да протече живота му-от началото до самия му край. Не знаеше дали това което е изживял досега е било това, което наистина е искал. Не беше сигурен, че миналото му е най-добрия вариант за негов живот. Искаше още, искаше много повече, искаше всичко...

Изведнъж апартамента в който живееше му се видя твърде малък, плакатите на стената заизглеждаха нелепо грозни, снимката на приятелката му не беше като снимките на момичетата в Интернет... Той знаеше, че може много повече, беше сигурен че заслужава нещо по-добро, вярваше, че живота му трябва да е друг - по-хубав, по-щастлив, по-богат. Той самия също трябваше да е различен, а изминалото време да беше протекло по друг начин.

Момчето отново прочете въпроса, а след това уверено кликна бутона, на който беше написано “Не.”. Съобщението изчезна от екрана.
В този момент камбаната на черквата започна да отброява поредния час от нощта. Един удар. Той го чу, и пред смаяния му погледа плакатите от стената изчезнаха – отлепени от невидима ръка. Две. Този звън остана нечут, защото момчето беше твърде объркано от изчезването и на китарата му. Три. Снимката на приятелката му вече я нямаше на бюрото...А после във въздуха се разтвори настръхналата от ужас котка, мебелите и цялата стая... Помисли че полудява, не разбираше какво се случва, не вярваше в чудеса - били те добри или лоши. Знаеше само, че не бива да става така, искаше това да престане, да се върне света, в които живееше досега - със всичките му радости и недостатъци. С трепереща ръка хвана мишката и се опита да намери изчезналото съобщение,ровеше във файловете, удряше по клавиатурата и по монитора...до момента в който компютъра се разтопи в нищото.

После целият свят изчезна. Остана само едно “Аз” на седемнадесетгодишно момче, което висеше в празното пространство на Вселената. И в това “Аз” като елекртически импулс премина мисълта, че дори и най-трудния живот е хубав и е най-доброто, на което човек може да се надява...просто защото няма друг. И когато мисълта изтече от “Аз-а” на момчето, той се разтвори на милиони слънчеви атоми, които се разпиляха в пространството. Камбаната не черквата замлъкна, преди да отбележи дванадесетия час.

***

Камбаната на малка черква между блоковете отброи единадест часа. Но единстеният човек, който я чу беше един таксиметров шофьор, спрял в отбивката до шосето, за да преброи отново бакшишите от смяната си. Но дори и той само за момент погледна към тъмната и схлупена камбанария, а след това бавно потегли към центъра на града.

В безличните блокове от другата страна на шосето светеха няколко прозорци, но зад никой от тях нямаше работещ комютър.

Бел. авт. : Всяка прилика с действителни лица и събития е невъзможна. Вече.

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1481






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2192 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.