|
Сивостен :: MSG - In the Midst of Beauty (2008) (ревю) - Рок, Хард рок, MSG, Scorpions, Нови албуми
 | |
 MSG - In the Midst of Beauty
2008, Inakustik
Line-up:
Gary Barden - vocals
Michael Schenker - guitar
Don Airey - keyboards
Neil Murray - bass
Simon Phillips - drums
Tracklist:
1. City Lights; 2. Competition; 3. I Want You; 4. End of The Line; 5. Summerdays; 6. A Night To Remember; 7. Wings of Emotion; 8. Come Closer; 9. The Cross of Crosses; 10. Na Na; 11. I Am The One; 12. Ride On My Way
MSG винаги са били странна формация за мен. Групата редува силни и слаби, някои дори определено странни като звучене албуми, и докато предстоящата изненада с всеки нов запис на теория е положително явление, то на практика при тях винаги е съчетано с известно притеснение, че в този случай няма да е приятна.
Всъщност тази тенденция е до голяма степен валидна и за цялостната кариера на фронтмена Михаел Шенкер, по чието име понастоящем се образува и абревиатурата (The Michael Schenker Group). А понастоящем, тъй като в един момент от съществуването и това съкращение значи McAuley-Schenker. Така или иначе, докато собствената му група едва ли се нарежда сред най-популярните на рок и хард рок-сцената, самият Михаел е доста известна муцуна. Освен с непостоянния си и проблемен характер, по който параграф може спокойно да си съперничи с Ричи Блекмор, по-малкият брат на китариста на Скорпиънс Рудолф Шенкер и съосновател на фамозната немска банда се котира като един от наистина добрите майстори на шестте струни през последните десетилетия. И може би най-показателен за това е успешният му период с английските хард-рок мастодонти UFO.
Но стига толкова история. "In the Midst of Beauty" е дванадесетият студиен албум на MSG, следващ поредния колеблив епизод за групата, и ако може да се съди по звученето му, то Шенкер отново е стъпил на крака, и е на обичайното си високо ниво. Трудно може да се говори и за особена комерсиалност - нещо, в което периодично е обвиняван, и донякъде с право. Напротив, ако има течение, към което новата тава на MSG да може лесно да се присъедини, то това е хард-рокът от края на седемдесетте и началото на осемдесетте, за което допълнително спомага и юрая-хийпското въведение на "City Lights". Всъщност, лек хийп-привкус оставят клавирите из целия албум, макар че трудно може да се направи същински паралел.
Ако има слаба брънка в "In the Midst of Beauty", това ще да е вокалът - всъщност, оригиналният за MSG - Гари Бардън, чийто глас звучи малко немощно на места, както и донякъде монотонния бас на Нийл Мъри. Но, струва ми се, те са до голяма степен компенсирани от китарите и клавирите, и като цяло, за любителите на хард рока, изненадата този път е доста приятна, и едва ли някой от тях ще съжалява особено, ако си я набави. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
