Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Far Cry 2 (ревю) - UbiSoft, First Person Shooter, Компютърни игри, Нови игри
Far Cry 2

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 25 октомври 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Никога не съм харесвал шутърите. Може би, защото с малки изключения не разбирам защо аджеба трябва да се разхождам и да трепя разни хора или гадинки. По едно време обаче започнаха да се появяват малко по-смислени такива, и съответно мнението ми се попромени - сториха ми се нелош начин да избиеш малко агресия. Лошото е, че въпреки всичко голямото шоу се вихри основно в мултиплеър, а трябва да си призная, че това не ми е най-силната област. Но все пак, като излезе нова пуцалка не мога да се въздържа да я тествам. Така се срещнахме и с "Far Cry 2". И се харесахме.

Ще започна малко нетрадиционно, с играта в мрежа. Проблемът е, че във "Far Cry 2" сингълът е значително по-добър от мултито. Това далеч не го прави лош, напротив – предлага ни стандартния набор, както и някои интересни решения, но все пак очарованието, което носят иновационните решения в единичната игра липсва. Затова пък можете да си правите собствени карти, като плюсът без съмнение е, че едитора сам по себе си не е лудницата, която нормално се включва от производителя, и за която се налага да минеш поне тримесечен курс на обучение.

Въпреки липсата на нещо бог знае колко революционно в мрежовата игра, Ubisoft са се погрижили за достатъчно заобикалящи я елементи, които да спомогнат за зарибявката. Пък и да си го кажем честно, няма по-голямо удоволствие от това да застреляш шефа в главата. Още повече, графиката е на страхотно ниво и буквално пълни окото. С интересен бонус – "Far Cry 2" върви прилично и на не толкова мощни машини.

Звукът - с изключение на дублажа - също е уникален. Музиката ти влиза под кожата и допълва усещането по великолепен начин. Ефектите са достатъчно убедителни, че да те накарат да настръхнеш на моменти. Същото важи и за фоновите звуци. Иначе казано, ухото ви няма да остане по-незадоволено от окото, а комбинацията от двете извежда реалистиката на едно стъпало по-нагоре по посока върха.

Геймплеят е поредният голям плюс на "Far Cry 2". Механиката на играта е доста подплатена с мисъл и резултатът е доста голяма степен на реализъм. Естествено в границите, в които не убива удоволствието. Арсеналът е доста богат и позволява доста различни игрови подходи. Светът е доста обемен и богат, добавяйки изследователски елемент, докато го обхождате, към цялостното преживяване.

И тук стигаме до около тридесет часовата кампания. Доста свободна, разнообразна и включваща някои наистина интригуващи моменти. Добавете към това и факта, че спокойно бихте могли да я минете няколко пъти и да добиете съвсем различни усещания, и ще разберете защо сингълът е онова огромно преимущество, което изстрелва "Far Cry 2" в нова орбита спрямо останалите шутъри.

В началото изборът на оръжия е доста ограничен. Налага се да изпълнявате странични куестове, за да отключите някоя нова пуцалка. Освен това, липсата на инвентар ще ви попречи да заприличате на ходещ арсенал. Имате четири слота за оръжия – за нож, за основно оръжие, за допълнително такова и за аксесоар или пищов. Признавам си, че комбинацията от автомат и огнехвъргачка звучи доста обещаващо, но реално всички оръжия влизат в употреба рано или късно, и най-вече снайпера.

Един съвет – използвайте си неигровите приятелчета. Освен че ви дава възможност да се насладите на далеч по-интересни сценарии на куестовете, ще забележите че доста допълнителни бонуси изникват покрай тях. Така де – това е опасен свят и човек има нужда от хора, които да му помагат.

Като откриете огъня ще забележите, че е изключително полезен инструмент. Но хубавото е, че създателите са се досетили, че джунгла не гори например толкова ефективно колкото сухи тревни площи. Така че всяко нещо с мярка. Този факт идва да покаже, че стратегическото мислене във "Far Cry 2" е далеч по важно, отколкото в други подобни игри.

Изкуственият интелект обаче си има недостатъци. Случва се да се натъкнете на замръзнали неигрови персонажи, които каквото и да правите не помръдват. Други пък просто не ви забелязват и т.н. Досадно, но в крайна сметка се преживява. Иначе като изключим тези бъгове, враговете са на достатъчно високо ниво, че да представляват реално предизвикателство.

Приятна изненада беше, че лекуването си е баш лекуване. Ваденето на куршуми от части на тялото ви ще бъде непрестанен спътник. Освен това, ефектите като умора са доста видими – екранът започва да се замъглява, ако понатрупате такава, като усещането е все едно се опитвате да изсмучете целия околен въздух. Изобщо мисля споменах, че Ubisoft са се постарали с реализма.

Което май е и основната точка от заключителните думи – нов енджин, нов подход към шутърите, базиран изцяло на идеята, че играчът трябва да се почувства вътре в играта. Почти незабележимо количество бъгове и отворен свят, където историята е просто нишка, която следвате, по-скоро съдба, отколкото задължение. Макар че реално трябва човек да мине основните куестове, в усещането липсва онази дразнеща нотка, нашепваща "аз мога ли вас или не мога да ви... че ме карате да правя гпупости", така типична за някои игри. Изобщо – нещо ново и нетипично, което препоръчвам както на любителите на RPG-тата и най-вече масовия им клон, заради обема на света, така и на любителите на FPS-ите. Според мен "Far Cry 2" е заглавие, което бързо ще натрупа почитатели и ще ги държи верни за дълъг период от време.






Допадна ли ви този материал? (12) (0) 4238 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.