Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Тестени изкушения – овесени сладки (статия) - Кулинария, Рецепти, Сладкарство, Сладки, Тесто, Шоколад
Тестени изкушения – овесени сладки

Поредици: Тестени изкушения

Автор: Ива Коевска, понеделник, 27 октомври 2008.

Публикувано в Статии :: Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В началото беше желанието. Всъщност да кажем – онова депресивно състояние, което те тласка към експерименти. И тъй като не съм склонна да си боядисам косата в розово, а пиърсинг си направих отдавна, кулинарстването се превърна в добре забравена мания.

Денят е неделя, вкъщи няма нищо за правене, а всички са си били камшика в някаква посока с ангажименти подръка. Мен лично ме събуди желанието да си направя някакъв малинов сладкиш. Докато ровех из нета за подходяща рецепта, осъзнах, че нямам форма за сладкиш. Нямам и подходяща тава даже. След известен размисъл стигнах до извода, че мога да префасонирам малиновия сладкиш в малинови сладки, изпечени върху плитката тавичка на фурната. Заредих се с още ентусиазъм и продължих да ровя за рецепта. След като се сблъсках с идеи за петифури, браунита и просто бисквити, слепени със сладко, отчаянието от непригодността на малините за сладки ме тласна в съвсем различна посока. Маслени сладки, казах си аз. И продължих да ровя. В крайна сметка стигнах до сложната дилема маслени лимонови сладки или овесени сладки с шоколад и банан. Е, изборът на хвърлената монета падна върху конския зоб.

Една обиколка в Пикадили по-късно се сдобих с нужните продукти:
-пакет брашно (1 ч.чаша за рецептата);
-пакет кристална захар (1/2 ч. чаша);
-2 банана (1 по рецепта);
-1 млечен шоколад (1/2 по рецепта);
-няколко пакетчета ванилия (1 пакетче);
-сода за хляб (1/2 ч. лъжичка);
-пакет фини овесени ядки (1 ч. чаша);
-пакет хубаво масло (125 гр. или половин пакетче от големите);
-яйца (1 яйце по рецепта).

Обратно у дома се заех да отмервам дози, да загрявам фурната и да приготвям продуктите. Огледът на кухнята показа, че чашите ми не са от старовремските чаени чаши, а от онзи тип мъгове, в които хората си пият кафето. Докато се чудех дали това ще е проблем, изникнаха още два въпроса – как да симулирам настъргване на шоколад и в какво да разбърквам тестото за сладките. Поех си дълбоко дъх, оставих настрана всички грижи като „Ох, правя сефтето на новата фурна.”, „Ще загоря ли тавите?”, „Няма ли просто да съсипя продуктите” и надух Halford на колонките. Прочистих си синусите си с малко тежък саунд и запретнах ръкави.

Разопаковах шоколада и с удоволствие установих, че вече се е сцепил на половина. Половин шоколад е точно толкова, колкото ми трябва по рецепта. Хванах обикновен нож (от тези в комплектите прибори) и започнах да чегъртам твърдия шоколад. Към края пръстите ми се превърнаха в шоколадови удавници, но за сметка на това чинийката беше пълна с прилежни стърготини млечен шоколад. Тук таме прозираше по някое по-голямшко парче, но в крайна сметка, нужно е и разнообразие, успокоих се аз. Бутнах чинията с шоколада в хладилника, за да не се разтопи междувременно, и продължих с омазването на кухненския плот.

Чукнах едно яйце в голямата стъклена купа и пуснах магическата щипка сол отгоре. Миксерът свърши перфектна работа по оплескване на стените на купата с яйце. Отмерих 1/2 ч. чаша захар и я бутнах и нея при разбитото потенциално кокоше отроче. Погледнах с известно отвращение супер размекнатото масло и с големия касапски нож отрязах половината му разплуто туловище (иначе казано 125 гр.), което тупна с леко разпльокване в купата с яйцето. Пак пуснах миксера, което обаче се оказа фатална грешка. Из кухнята се разхвърчаха пръски масло и упоритите ми опити да превърна яйцето, маслото и захарта в крем се увенчаха със сравнителен неуспех. Когато спрях миксера, разполагах с маса от фини пръски масло, разположена по цялата повърхност на стъклената купа (и по пода, и по колоната, и по барплота). Преглътнах скръбта по падналата в жертва на ентусиазма чистота и продължих нататък. Първоначалното впечатление, че миксерът не е свършил никаква работа, се оказа абсолютно погрешно. Като събрах и позамазах положението с една лъжица, кремът беше налице. Оставих го да дреме в купата и пристъпих към намачкването на един добре узрял банан с вилица. Кухнята замириса на латино фиеста.

Добавих банана към сместа в купата и започнах да бъркам енергично с вилица. Когато сместа започна да ми се струва относително хомогенна, добавих и 1 ч. чаша фини овесени ядки. Бъркането продължи, но този път ми се наложи да събирам трошичките овес от стените на купата. Една хомогенна смес по-късно насипах и шоколада и се подготвих за най-сложната част – добавянето на брашното. След внимателно отмерване на 1 ч. чаша брашно и доста угризения, че не го пресявам, продължих размесването на тестото. На около половината чаша започнах да осъзнавам, че ще огъна вилицата и трябва да продължа с пръсти. Зарових нокти в тестото и започнах голямото мачкане. Шоколадът не се разтопи, слава Богу, напук на моите съмнения. За сметка на това ръката ми се превърна в огромна тестена буца, опиянена от бананово-шоколадови аромати.

Тук дойде вече частта с магическите ритуали по баенето на тестото. С други думи – трябваше да добавя мистичната сода за хляб и ванилията. Половин чаена лъжичка сода за хляб беше прилежно забъркана с една лъжичка оцет и оставена да прекипи. (Знам само, че това спестява содения дъх и гарантира набъбване, уголемяване и всякакви неподлежащи на нормално описание ефекти у тестото.) И 1 пакетче ванилия допълни букета аромати в тестото.

Дотук лесната част свърши. Загрях фурната на 150 градуса (отгоре и отдолу) и пристъпих към намазняването и обрашняването на тавичката. Зарових вече чистите си пръсти в мекото масло (поради липса на четчица) и започнах да мажа като същински Пикасо по черната лъскава повърхност. Омазах всичко хубаво и потупах няколко пъти пакета с брашното (измих си ръцете преди това). Когато брашнените облачета полегнаха по тавата, започна голямото потупване и обръщане. Потупване отдолу, отстрани, отвсякъде. Добре потупах тавичката и междувременно фурната съобщи със смущаващо прещракване, че е загряла.

Хванах две лъжици и пристъпих към действие. Започнах да оформям топчици тесто, които поставях на доста голямо разстояние в тавата. Успях да проектирам 16 топчици в тавата. Ръчнах я във фурната и започнах да отчитам времето. По рецепта „15-20 минути” или „докато станат златистокафяви”. Е, честно казано, това никога не ми е било ясно. Със златистокафявото, имам предвид. Вземете очилата ми например, фотосолар, който вече не изсветлява напълно. Моят свят има определено зеленикав оттенък. Как да постигна златистокафяв свят в моя бледозелен свят?!

След 15 минути надзъртане през стъклото на фурната реших да дам на времето още един шанс. На 20-атата минута любопитството надделя и надникнах във фурната. Ни златистокафяво, ни нищо. Топчиците се бяха превърнали в дискове разлята сладост по тавичката. Дадох им още 5 минути и реших да извадя тавата. Тъкмо навреме – отдолу сладките бяха придобили кафеникавия цвят на добре опечена курабийка. Отгоре бяха мекички и ухаеха приятно. Наредих ги върху решетката от фурната (не в печката, естествено) и приготвих втората партида тестени топчици. Този път сбутах 23 от тях върху тавата и след 25 минути, когато из цялата къща (въпреки включения абсорбатор) се разнесе ухание, извадих последната тава.

Резултатът са доста вкусни сладки. Имам обаче няколко забележки към рецептата:
-може би 1/4 или 1/3 ч. чаша захар ще е по-добър вариант, тъй като тестото е доста сладко (заради шоколада и банана основно);
-натрошеният шоколад изглежда по-добре от стърготините, а и е далеч по-вкусно, когато в бисквитката има парченца шоколад.

Сладките са най-вкусни, когато са престоели няколко часа и са добре охладени. Тогава стават приятно ронливи, без да чупят зъби и без да са твърде сухи.

Бон апети!






Допадна ли ви този материал? (16) (0) 7212 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.