|
Сивостен :: Yngwie Malmsteen - Perpetual Flame (2008) (ревю) - Метъл, Нео-класически хеви метъл, Пауър метъл, Yngwie J. Malmsteen, Iced Earth, Judas Priest, Нови а
 | |
 Yngwie Malmsteen's Rising Force - Perpetual Flame
2008, Rising Force Records
Line-up:
- Yngwie J. Malmsteen - guitars, bass, keyboards, back vocals
- Tim "Ripper" Owens - vocals
- Patrik Johansson - drums
- Bjorn Englen - bass
- Michael Troy - keyboards
Tracklist:
1. Death Dealer; 2. Damnation Game; 3. Live to Fight (Another Day); 4. Red Devil; 5. Four Horsemen (Of the Apocalypse); 6. Priest of the Unholy; 7. Be Careful What You Wish For; 8. Caprici Di Diablo; 9. Lament; 10. Magic City; 11. Eleventh Hour; 12. Heavy Heart
След тригодишна пауза, китарният виртуоз Ингви Малмстийн се завръща - със стара слава, нов вокал и собствен лейбъл. И докато от една страна ми се ще да напиша, че нищо ново под музикалното слънце не се е случило, а поне що се отнася до сякаш безкрайните лупинги на Ингви от висшия струнен пилотаж то и наистина няма, то самият "Perpetual Flame" ме изненада малко, но за сметка на което пък приятно.
Всъщност, държа да вметна едно лирично отклонение - шведът никога не се е нареждал сред особените ми любимци. Просто ме докарва до своего рода слухово изтощение, и макар и да харесвам не едно отделно негово парче, не помня случай, в който съм успявал да издържа да изслушам цял албум, в това число най-добрите му постижения.
До голяма степен заслугата за качествата на новата му творба обаче бих отдал на присъствието на бившия фронтмен на Iced Earth и Judas Priest Тим Оуенс, при това без никакво колебание. Няма спор, че това трудно може да се нарече най-добрия албум на Рипър, ала за сметка на това в доста оборотния състав на групата на Ингви липсващото звено по традиция е качествен вокал. Изключая, разбира се, древноантичния "Odyssey" с Джо Лин Търнър. Злите езици биха могли да добавят, че подобен факт вероятно се дължи на нежеланието на егоцентричния маестро да дели вниманието на аудиторията с друг, но пък резултатът, получен при "Perpetual Flame" би трябвало да ги накара да замълчат. Все пак, за да останат доволни и те, и Ингви, и любителите на китарните му експерименти, в албума присъстват цели три инструментала - "Caprici di Diablo", "Lament" и "Heavy Heart", с общо времетраене над петнадесет минути - към които почти могат да се добавят и седемте на "Magic City".
За сметка на това, в останалата част от парчетата има нещо определено Iced Earth-ско. На помощ на познатия за ухото, типичен вокал на Оуенс идват доста добрия бас на Бьорн Енглен - име практически непознато, въпреки краткото си присъствие в Quiet Riot - и също така съвсем приличните барабани на не особено по-известния Патрик Йохансон. И, безспорно, парчета като "Live to Fight (Another Day)" или "Priest of the Unholy" ще зарадват и коренно различна аудитория от обичайната за Ингви. Целият албум пък е миксиран от съвсем позната физиономия - Рой Зед, придобил широка популярност с работата си в соловите албуми на Брус Дикинсън и Роб Халфорд.
В резюме бих казал, че сътрудничеството на Ингви Малмстийн с Рипър определено има силно положителен ефект. И ако това е някаква нова тенденция при шведския китарист, то - колкото и странно да прозвучи на фона на дългогодишната му и продуктивна кариера - тепърва има накъде да се развие. Нещо, на което си заслужава да се надяваме. |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
