Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Алън Кол и Крис Бънч: "Вихър" (ревю) - Алън Кол, Крис Бънч, Научна фантастика, "Vortex", Американска литература, Нови книги
Алън Кол и Крис Бънч: "Вихър"

Поредици: "Стен"; Избрана световна фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 29 октомври 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако в един роман се вихри истинска вихрушка от вихрени приключения, то той със сигурност се нарича „Вихър” - седмото приключение на Стен от едноименната поредица. Единият от двамата най-ценни кадри на Вечния император отново е тук, за да се забърка в най-заплетената ситуация в цялата империя. И макар и в посланически одежди, уменията на бившия шпионин, войник и стратег намират не едно и две полета за изява.

Ако трябва да споменем нещо за завръзката, без да наливаме катран в кацата с меда на удоволствието от четенето бихме могли да кажем нещо такова - след завръщането си, императорът се държи леко странно. Стен бива изпратен да въдвори ред в Алтайския куп, където обаче обитателите са решили, че трябва да се търсят възможно най-истеричната линия на поведение. Това прави приключението на пълномощния имперски посланик непрестанно ходене по ръба на бръснача и прескачане от една криза в друга, без видим изход от цялата ситуация.

Или иначе казано, фабулата е изключително интригуваща и завладяваща. Романът се изяжда от кора до кора и на читателя му се иска още и още. Екшънът се кълби и наслоява от страница на страница, сляга и затиска читателя, кара го да се задъхва, почти като облак от пушилка над ТЕЦ - с тази разлика, че личните ми предпочитания клонят към романа на Кол и Бънч. Не заради друго, но преживяването е приятно, уникално и неповторимо, а не вредно за здравето.

Хуморът е в повечето случаи в точната доза и на точните места, така че да не нарушава ритъма. Кара читателя да се усмихне, отваря малко клапана и изпуска напрежението. Тук обаче трябва да се отбележи, че някои от шеговитите реплики, макар и малко от тях по брой, в един момент започват да се повтарят и лекичко да дразнят. Но това бързо се забравя, в момента, когато четящият бива повлечен от бързоструйната река на изживяването, наречено „Вихър”.

Още една критика и то не точно критика, а по-скоро вметка, е, че стилът на двамата автори определено не е онзи, който би ги класирал из висините на световната литература. Без да бъде лош, просто на места е някак разпилян, а в някои отделни, единични моменти се появяват вметнати сцени, които „висят” – сякаш не са част от повествуванието. А всъщност се явяват ключови за него.

Без съмнение, последното класира седмото поред приключение на Стен и компания в библиотеката по-скоро на любителите на истинската приключенска научна фантастика. Но въпреки всичко съм на мнение, че един подобен представител на този подстил има мястото си и по лавиците на онези естети, които биха обърнали внимание на дребните недостатъци. Защото „Вихър” е един от бисерите в короната на динамичната, базирана на действието фантастична литература. Диамант, който блести и си заслужава да бъде оценен по достойнство.

--
Повече информация от страницата на ИК "Бард"...






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 3458 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.