Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Пловдив, там далеч... (кратка виртуална разходка) (статия) - България, Пътепис
Пловдив, там далеч... (кратка виртуална разходка)

Автор: Т. Христов, четвъртък, 15 юли 2004.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Не е толкова далеч всъщност, 156 км по републиканската пътна мрежа, автобуси на всеки час от Централна гара, немалко удобни влакове въпреки новото лятно разписание на БДЖ. За целите на повествованието ще приемем, че вие сте полуопиянена групичка пътуваща с влак, за да види Еврокон-а в Пловдив.

Тепета отдавна са символи на Пловдив, виждат се отдалеч, пътуването през лятото наистина е досада, но вече е към своя край – ето ги и първите панелни блокове, тези паметници на съвременната цивилизация. Тук е моментът да застанете нащрек – скоро влакът ще изтрополи по железния мост на архитектурното недоразумение наречено Коматевски възел, точно тогава погледнете надясно, към Родопите, и ще видите част от римски акведукт, който е снабдявал Пловдив с вода от планината, сигурно доказателство, че римляните не са познавали принципа на скачените съдове, а и някои други принципи, но поне не ги е мързяло.

Ето я и Централна гара – Пловдив, нищо забележително освен малката паметна плоча току до таблото с разписанието. Наистина нищо и никаква плоча, а и събитията през 1985 отдавна са забравени, тогава тероризмът не беше модерна думичка, но въпреки това взимаше своите жертви. Стига мрачни мисли – навън и през подлеза попадате на едно странно кръгово движение, отнело щастието на не един кандидат-шофьор, трудно е наистина да схванеш как така все ти си без предимство. После пътят ви води по павираната улица с големи, направо величествени чинари, които имат лошия навик да замерят невнимателни минувачи с изсъхнали клони при по-силен вятър (още ме боли рамото, честно). Вдясно се редят, редят жълти сгради, миризмата на тютюн вече май е поизветряла, но когато навремето фабриките още работеха, закъсалите за цигари пушачи дишаха с пълни гърди. Ето го и кръстовището с народната библиотека “Иван Вазов”, пресичайте само на зелено, пловдивските полицаи са взискателни, особено към шумни групи с подчертан софийски акцент. Тук му е времето за избор като в руска приказка: тръгнеш ли наляво – Еврокон-а ще стигнеш, поемеш ли направо – на Главната ще излезеш, а надясно… хм, никога не съм ходил надясно, а и съм чувал, че който е свивал натам, после не се е връщал. Засега ще се движим напред, винаги можем да се върнем после за Еврокон-а. “Главната” всъщност е главната улица, нещо твърде характерно за големите, а и не чак толкова големите, български градове, изключая столицата. Главната е както точното място за обзетите от шопинг-мания, така и средище за социални, културни и т.н. контакти – достатъчно е да направиш един тигел по нея и все ще видиш някой познат, с който да тропосвате наляво-надясно или просто да смучете хладни бири някъде на сянка. Както и да е, ето стигнахме бившия партиен дом, който се води за официалното начало на улицата. Има малки фонтани, а после се е проснал централният площад. За незапознатите с пловдивските жеги се препоръчва разстоянието до пощата отсреща да се прекосява на прибежки и припълзявания с доливане на животоспасяващи количества вода, друг вариант е обходен маньовър през Градската градина. Току до пощата има едни приятни разкопки, за интересуващи се от форуми – това е Античен форум, реставрационните работи по него още продължават, миналата седмица изкопаха май двама от модераторите. Оттук нататък разходката продължава под сянката на съседните сгради, забележителна е синята къща вляво – тя е несъмнен символ на развиващата се българска икономика от последните години: отначало приютяваше хиперголям магазин на “Унисон” (когато аудиопиратството беше по-доходен бизнес и от търговията с наркотици), после се превърна в първия пловдивски KFC (за да остане последния, оказа се че пловдивчани като по-прости предпочитат свинските мръвки, за любителите на пилешкото – точно в пресечката отсреща е небезизвестния ресторант “Пилето”), а в днешни дни е “Магазин за 1 лев”. Малко по-нататък са Копчетата – малки кръгли дървени седалки разположени стратегически около фонтаните, току до МакДоналдс – първия в България да отбележим, иначе бившето кино “Балкан”. Други бивши кина следват – малко по-нататък е бившето кино “Република”, превърнато в базар, срещу него бившето кино “Ботев”, което е мутирало до… хм още не заело определена форма, зад фасадата продължават изкопните работи. Ето я и Дупката, ама нея са я копали римляните, така е придобило гражданственост името на Римския стадион, може да се слезе долу през вратата вляво, която води и до приятно заведение (така му се носи славата де). Джамията със слънчевия часовник (как пък никога не е верен?) се нарича Джумаята, от другата й страна има доста хубава сладкарничка с кадаиф, баклава, боза и други сладкотии, останали след османската културна дифузия. Иначе наоколо пловдивските художници излагат своите творби – предимно репродукции на известни картини и гледки от Стария Пловдив. Засега ще продължим надолу, Главната се превръща вече в асфалтова улица. Вляво е книжарница “Хеликон”, най-добрият им клон, в който аз съм влизал (а май съм ги посещавал всичките), поне що се отнася до българска литература и специално българска фантастика. Отсреща са Халите, а зад тях започва Капана. Ако някой се чуди защо кривите пресичащи се улички, пълни с магазини и работилнички с неясно предназначение и още по-неясни собственици, се казват така, веднага ще обясня – Капана е място, в което всеки влязъл винаги излиза, но никога там, откъдето е влязъл, и никога там, където е искал да излезе. Аз лично не стъпвам вътре без GPS и подробна карта от американски шпионски спътник.

Главната свършва с един подлез, за любопитните – от другата страна е пешеходния мост над Марица, който води до Новотела (обикновен хотел си е, мен ако питате) и – малко вляво – до паметника на Съединението. Ако някой не знае какво е Съединението – ами да си почете пак учебниците по история, специално оглеждайки се за датата 6-ти септември 1885 година. Някои стари пловдивчани още мърморят, че това е била кардинална грешка, която е овисила бедния Север на врата на богатия Юг, но не ги слушайте, просто ги е напекло повече слънцето.

Спомняте ли си за Джумаята, минахме оттам преди малко, сега ще поемем покрай нея нагоре по стълбите, после между църквата и дискотека “Ринкеби” (бивше противоатомно скривалище), след това вляво е Музикалното училище, а в двора му е една от най-големите забележителности на Пловдив – Амфитеатъра. Не се правете на гръцки туристи, ами си платете входа и влезте да го разгледате, невероятна атмосфера, отлична акустика, Вердиевите дни и Филмовите нощи във Филипополис са част от забележителните културни събития, на които може да се насладите в него (а концерта на Ричи Блакмор, а?). Иначе наоколо е Старият град – тесни сокаци, калдъръм, изписани къщи – трябва да се види, но със сигурност ще се изгубите вътре. Балабановата къща е музеят, който не трябва да пропускате, в него е и мини-картата, по която може да се ориентирате, само че уловката е, че първо трябва да намерите самата къща. Мисля, че стига толкова култура, време е да си намерите някое сенчесто кафене, да ударите две “Каменици” и да позяпате пловдивчанките, наистина си струва. Пловдивчанките имам предвид, не “Каменицата”.

Да видим какво правят тези, на които им се ходеше направо на Еврокон, още се суетят на онова кръстовище. След библиотеката е Градската градина, тук са и Пеещите фонтани, последния път като минавах, видях че ги пълнят с вода. Заведението беше наистина култово навремето, през летните нощи пускаха фонтаните в синхрон с неумиращите хитове на Лили Иванова, Васил Найденов и други звезди на българската естрада. Бетонната грамада малко по-нататък вдясно е Домът на техниката, но не той ни трябва, затова ще продължим. Ето го вляво и Профсъюзният дом и Еврокон-а. Не забравяйте все пак за пловдивчанките, фантастиката ряпа да яде пред тях.

И нашата загадка в кръга “Най-бързият печели бира”:
Подредете древните имена на Пловдив според произхода им:
Евмолпия, Филипополис, Тримонциум, Пулпудева, Плъвдив, Филибе
траки, гърци, римляни, славяни, българи, турци

Помощ от приятел: официалната страница на Пловдив
www.plovdiv.bg

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1717






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 4818 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (12) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.