Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Neuraxis - The Thin Line Between (2008) (ревю) - Дет метъл, Техничен дет метъл, Neuraxis, Нови албуми
Neuraxis - The Thin Line Between (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 31 октомври 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Neuraxis - The Thin Line Between
2008, Prosthetic Records

Line-up:
- Rob Milley - guitars
- Yan Thiel - bass
- Tommy McKinnon - drums
- Will Seghers - guitars
- Alex Leblanc - vocals

Tracklist:
1. Darkness Prevails; 2. Wicked; 3. Versus; 4. Deviation Occurs; 5. The Thin Line Between; 6. Dreaming the End; 7. Standing Despite...; 8. Oracle; 9. Phoenix; 10. The All And Nothing

Грубо в мозъка. По точно в слуховия център. Или иначе казано новият албум на Neuraxis - канадска банда от Монреал - наречен „The Thin Line Between”. Трябва да им признаем, че за разлика от събратята си от Cryptopsy, от същия регион, правят далеч по-подредена, по технична и по-... Тук може би трябва да стои думата „мелодична” музика, но след като риф след риф са те налагали с камшиците на брутален до неузнаваемост дет метъл е малко трудно да я използва човек. Иначе казано Ян Тийл, единственият останал от оригиналния състав, и компания са направили страхотна тава.

Ако сте слушали последният им албум – „Trilateral Progression”, ще забележите, че в сравнение с него, новият е на значително по-добро ниво и във вокално и в китарно отношение, а дори и просто като качество на звукозаписа и цялостната продукция. Алекс Льоблан се справя учудващо добре пред микрофона. Тили и Шегерс пък правят чудеса на китарния фронт, за да бъде всичко допълнено от познатия бас на Тийл и... Е барабаните в дет метъла рядко имат нещо бог знае колко иновационно и макар че Мак Кинън се опитва да вкара нещо по-импровизирано, си остават добрите, стари, клиширани до известна степен ударни, присъщи за стила. Все пак впечатляващо различни от това, което сме чували по други кръгли въртящи се дискове.

Ще изневеря на стила си и няма да описвам песен по песен какво се случва в албума. Основно заради факта, че той сам по себе си е достатъчно монолитен, без да губи от разнообразието си, за да се разглежда като цялост, а не сбор от отделни парчета. Слушателя спокойно може да си представи, че слуша едно цяло парче, и само вариациите в темпото, рифовете и донейде конструкцията може да му подскажат, че е дошло следващото под ред. Тук трябва да се уточни, че далеч не става дума за нещо монотонно и доскучаващо – напротив, разнообразието е на завидно ниво, но песните преливат една в друга по доста интересен начин, създаващ гореописаното усещане.

Всички те обаче се отличават с едно качество – тежест, тежест, тежест... Освен това имат магнетичния ефект на хипнозата, грабват слушателя и провокират отдадено слушане. На не едно и две места човек може да се усети, че гледа в празното пространство, представяйки си нещо, унесен в ритъма на стъклотрошачката на Neuraxis. Множеството музикални прогресии и тежки рифове гарнирани с мелодични конструкции спомагат за това взаимодействие между музиката и човека насреща. И мога да кажа, че без съмнение това е един от малкото дет метъл албуми, които нахлуват с кубинките в мозъка, но без да изнасилват ушите по пътя.

Все пак, ако трябва да отличим отделни парчета, бих казал, че „Darkness Prevails” е особено впечатляваща демонстрация на това какво ни очаква в албума. Но далеч не е всичко. „Wicked”, успява да създаде атмосферична музикална среда, в която с няколко доста интересни рифа отнася глави. „Versus” пък има някакво учудващо джазирано интро и може би показва най-добрата китарна техника в албума. От друга страна, „Deviation Occurs” има някои почти Napaml Death-ски части, от по-късния период на бандата, комбинирани с бавни и изключително тежки дет метъл конструкции. А „Standing Despite” е толкова странна и нетипична за стила, че просто идва като истински шок.

Страхотен албум, който, ако има недостатъци те са някъде много далеч и отвъд възприятието. Абсолютно задължителен за всеки фен на дет метъла. И бих казал добър вариант за почитателите на тежката музика като цяло. Преживяването си заслужава.






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 2900 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.