Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Salvia divinorum - историята на едно мистично растение (статия) - Биология, Биохимия, Ботаника, Етноботаника, Медицина, Фармакология, Билки, Ентеогени
Salvia divinorum - историята на едно мистично растение

Поредици: Salvia divinorum; Род Salvia

Автор: Владимир Райков, четвъртък, 06 ноември 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Salvia divinorum или "салвията на пророците" е сравнително ново растение, открито преди около 50 години, добило популярност едва след 90-те години на 20 век. Интересът към билката нараства неимоверно през последните 10 години.

В българското пространство има множество данни за растението, но малко от тях си струват, а досега няма нито една българска статия, която да информира напълно хората. Така че преди няколко месеца се заех с написването на доста пълна по мое мнение статия, в която се описва историята на билката, химията и фармакологията на активните вещества, отглеждането й. Всичко написано се основава на моя практически опит в отглеждането на растението, опитът на доказали се етноботаници, както и на над 100 научни публикации излезли в различни журнали през последните няколко десетилетия.

Днес в Сивостен имам възможност да публикувам преработена част от писанията си, която се отнася до историята на растението и активните му вещества. Пълната статия може да бъде прочетена на http://antares.link.bg/hortus/salvia-divinorum/.

Растението е известно дълго време само на коренното население индианци Мацатека, обитаващи региона на Сиера Мадре Ориентал в северната част на щата Оаксака, Мексико. Използвано е от местните шамани и лечители (curanderos) при различни ритуали свързани с лечителството. За първи път е споменато през 1939 от Дж. Б. Джонсън, описващ употребата на псилоцибни гъби сред мацатеките. По-късно през 1957 г. Артуро Гомес-Помпа случайно открива растението, докато събира гъби за фармацевтичната фирма Циба. То е идентифицирано като неизвестен вид от род Салвия (Salvia sp.), но екземплярът не бил цъфтящ и това спряло по-нататъшното определяне на вида.

През 1962 г. изследователите Робърт Г. Уосън (който също изследва употребата на халюциногенни гъби сред местните индианци) и Алберт Хофман (химикът открил LSD и пръв извлякъл псилоцибин и LSD от гъби) донасят първата цъфтяща проба от растението на западния свят, благодарение на стара лечителка Нативидад Роса. Те обаче не били допуснати до местата, където расте билката, от което Уосън заключил, че вероятно става въпрос за култивар. Ботаниците, проучващи интензивно семейство Устоцветни, Карл Еплинг и Карлос Хатива изследват цъфтящите екземпляри и заключават, че става дума за съвсем нов вид от рода Салвия, който наричат Salvia divinorum.

Описанието, което те дават е на растение типично за Устоцветни, със следните характерни особености: многогодишно, високо около 1-1.5м.; стъблата тънки и четириръбести с изразени ръбове, често полегати и допиращи земята, което допринася за вегетативното размножаване на вида; листата срещуположни, с тънка и сравнително дълга дръжка, петурата им овална и конкавна с остър връх сочещ надолу, неправилно назъбена по ръбовете, зелена, полупрозрачна; цветовете сигмовидни, на дълги съцветия, със сини чашелистчета и венчелистчета, което по-късно се оказва грешка — само чашелистчетата са синкаво-лилави, докато венчелистчетата са изцяло бели.

След това няколко групи учени проучват допълнително ботаниката и химическите свойства на веществата в билката, като в началото на 80-те години са изолирани няколко компонента (Алфредо Ортега, 1982), един от които е наречен салвинорин А. По-задълбочени изследвания върху биологичната активност и фармакологията на компонентите не са правени. През 1984 Валдес и сътрудници изолират същите вещества, независимо от А. Ортега и без да са наясно с неговите проучвания. Те наричат изолатите дивинорум А и дивинорум B (салвинорини А и B).

В началото на 90-те години Райзфелд публикува допълнителна ботаническа характеристика към тази на Еплинг и Хатива, като представя първото пълно описание на цветовете на S. Divinorum и задълбава в ботаниката, занимава се с екологията на новоописания вид, разпространението му в региона, съсредоточава се върху проблемите на половото размножаване – полени, опрашване, семена и т.н.

Растения от няколко източника са отгледани в парниците на университета Уисконсин. Валдес също осигурява засадени растения взети от три места: Серо Рабон, близо до мацатекското село Аяутла, Серо Кемадо и университета в Бъркли. По-късно Райзфелд допълва колекцията със свои екземпляри от Серо Кемадо и Аяутла, взети при мисията му до Мексико.

S. divinorum е ендемичен вид за Сиера Мацатека, обитаващ мъгливите и вечнозелени тропически гори при надморска височина в диапазона 300-1800 метра. Обича черни богати почви и често се среща в дефилета и клисури, по крайбрежието на планиски потоци, където е влажно и сенчесто. Цъфти спорадично от октомври до май. От средата на 80-те Райзфелд проучва Сиера Мацатека в търсене на видови популации, като първата му среща с цъфтяща популация от растения е през октомври 1985, близо до Серо Кемадо, която той наблюдава денонощно в продължение на няколко дни, очаквайки опрашители. След обстойното наблюдение на няколко цъфтящи популации, Райзфелд прави предположение, че новият вид обича влажни и сенчести места, хелиотропен е, но цъфтеж е единствено възможен при директна слънчева светлина, частично проникваща проникваща през гъстите гори. Изглежда директната светлина не е проблем за S. divinorum, когато влажността в почвата и въздуха е висока. От това можем да заключим, че условията, осигуряващи вегетативен растеж и размножаване, са различни от тези, при които видът цъфти. Формата на цветното венче подсказва, че трудно ще бъде предпочетено (ерго, опрашено) от летящи насекоми и различни видове пчели, тоест S. divinorum не е мелитофилен вид, но по-скоро орнитофилен (опрашва се от птици). Това се потвърждава и от анализа на нектара (виж по-долу). Ала за цялото си наблюдение върху цъфтящите популации, Райзфелд е свидетел само на един опрашител — колибри, докато пчелите подминават цветовете.

В парникови условия са проведени многобройни опити върху растението свързани с опрашванете, съдържанието на захари в нектара е изследвано, както и клетъчната морфология, полени, хромозомен набор...

Процентното съотношение на захариди в нектара и количествата му сочат орнитофилия. Над 80% захароза, около 10% фруктоза и 4% глюкоза. Опрашваните от птици цветове съдържат по-големи количества нектар, но за сметка на общото количество захари в нектара, което при S. divinorum е малко над 20-21%. Мелитофилните цветове съдържат по-високи концентрации — около 30%, но по-малко нектар. Това са изследвания на различни растителни видове в ендемичния мексикански район.

Формата на венчето — дълго с особена сигмовидна форма, е трудно достъпна за пчели. Въпреки това не може да бъде доказана коеволюция между това растение и опрашващи птици от вида на колибрито.

От прашниците е взет материал, мейоцити, и са преброени хромозомите, 11 на брой, диплоиден набор. Не са отбелязвани никакви хромозомни несъответствия в различните проби. Известни са обаче много случаи, в които хромозомният набор е наред, ала се получават грешки при мейозата в по-късна фаза, дължащи се на нехомоложна хромозомна и/или генна стерилност, което пречи на развитието на здрав полен, а оттам на опрашването и образуването на жизнени семена. Това е още един път към теорията, че S. divinorum е хибрид. Досега обаче никой не е установил кои видове са били подложени на хибридизация, за да се получи това чудно растение.

Извършените в парниците опрашвания показват повече от 50% стерилен полен. При кръстосано ръчно опрашване, зрели плодове със семена се развиват само в 3% от случаите. Самоопрашването води до още по-трагични резултати. Образуването на жизнени семена очевидно не е поради проблемно опрашване, а следствие от грешки в гаметогенезата. Има голяма вероятност за грешки дори и след оплождане, което още повече намалява шансовете за развитие на плодовити семена.

В началото на 80-те години е изолиран салвинорин А, първо от групата на Алфредо Ортега (1982), а след това и от Леандер Валдес (1983). Чрез спектрографски и кристалографски анализ е проучена стереохимията на салвинорин А, идентифициран като транс-неоклероданов дитерпен. Той съдържа 23 въглеродни атома, 7 от които асиметрични (27=128 оптични изомера), и нито един азотен атом, молекулна формула C23H28O8. Безцветни ромбични кристали с температура на топене около 240 градуса.

По онова време е изолиран и салвинорин B, който е най-близък по структура до салвинорин А. Към настоящия момент (октомври 2008 година) са изолирани дузина вещества, повечето от които не са активни, а за неизвестните се предполага, че също няма да бъдат. Това са салвинорини C, D, E, F, G, H, I, дивинаторини A, B, C, F. Салвиницини А, B, както и още няколко, от които нито едно няма смисъл да споменавам.

Всички те са в по-ниски концентрации сравнени със салвинорин А и са уникални за целия род Салвия въобще. Видно е, че при такава особена за психоактивно вещество структура със седем асиметрични центъра, не е лека задача да бъде синтезиран салвинорин А. Засега има няколко публикации относно синтезата на салвинорин А, салвинорин А деривати, както и негови производни, някои от които дори по-мощни и с по-дълъг остатъчен ефект, но те не са обект на тази статия. В една от тези статии се описва пълен синтез на салвинорин А изпълнен в 20 стъпки, извършен от учени в университета Ниигата, Япония (януари 2008). Без съмнение ще отнеме време да се синтезират и други активни компоненти, а проучвания в тази насока се извършват непрекъснато.

Разпределението на активните вещества определя и употребяваните растителни органи. Най-висока е концентрацията им в листата, след това в стъблото и накрая в корените. Тези концентрации варират в зависимост от сорта, сезона, грижите за растението и би могло да се каже, че при еднакви условия са постоянни за даден сорт. Въпреки това проучванията показват понякога драстични различия. Първи по- сила е несъмнено сорта на Уосън/Хофман, последван от "Вкусния" сорт и все по- ниски концентрации в стъблата и корените. Въпреки упоритите митове горчивината не се дължи на салвинорина, и не може да бъде достоверен критерии за количеството му. Сезонността пък има значение само, ако растенията се отглеждат постоянно навън, в аклиматизирана обстановка у дома тя почти не оказва влияние.

Както много растения и почти всички видове от семейство Устоцветни, S. divinorum има по листата си множество жлезисти трихоми. Такива са налични също по цветовете и стъблата. Жлезистите трихоми са два вида — чадъровидни и щитовидни. Чадъровидните жлезисти трихоми пък се делят на такива с дълго и такива с късо краче. Размерите на първите варират между 10 и 20 микрона, а на вторите между 20 и 100. По стари данни стъблата съдържат доста по- ниски концентрации на активни вещества, но това е поради факта, че стъблото е доста по-дебело и масивно от листата, като съвсем логично общата концентрация в него ще е по-ниска. Всъщност стъблата не трябва да бъдат подценявани, понеже плътността на жлезистите трихоми по тях е сравнима с тази по горната повърхност на листата. Образуването на трихоми продължава, докато листото расте, но като цяло плътността им намалява в процеса на развитие. За сметка на това чрез сложни биохимични процеси в жлезичките се натрупват повече вещества, променя се и съотношението между тях.

Салвинорините се складират в тези жлезисти трихоми и е много вероятно самата им биохимична синтеза да се извършва там. В няколко статии от 2005-2007 е изложена хипотезата, че образуването на салвинорин А в растенията се осъществява чрез ползването на добре познатия алтернативен метаболитен път с участието на 1-деокси-D-ксилулозо-5-фосфат (DOXP pathway), вместо на класическата мевалонатна биосинтеза. Те не участват в нормалния физиологичен цикъл на растението, а са продукти, натрупващи се с определена функция, същата която обуславя натрупването на различни вещества в трихомите на други растения — защита срещу хищници.

В статия от 1994 г. Даниел Зиберт за първи път официално публикува данни обвързващи фармакологичните свойства на S. divinorum със салвинорин А при опити с хора. Зиберт, един от "подземните" шамани, има огромен принос в разучаването на вида и значението му върху човека. В статията си той описва дозите, начините за приложение и ефектите от приема. Първата крачка е направена и лавинообразно следват множество други проучвания, експерименти и статии, като в началото на 21 век са открити механизмите, по които салвинорин А действа.

През 2002 г. Рот и сътрудници, а по-късно и други групи от учени показват механизмите, по които Салвинорин А действа. Уникалната му молекула се свързва с κ-опиоидния рецептор (KOP) и по този начин осъществява действието си. Опиоидните рецептори са четири групи — δ (DOP), κ (KOP), μ (MOP) и ORL1/ноцицептин рецептор (NOP), представляват в своята същност G-протеин куплирани (сдвоени) рецептори, където лиганд са различни вещества от групата на опиоидните аналгетици. Рецепторът е трансмембранен, с активна част от външната страна на мембраната, към която се закачат лиганди, а от вътрешната е сдвоен с G-протеин.

Така е намерено, че салвинорин А е мощен селективен κ агонист, по нищо не приличащ на другите опиоидни аналгетици и уникален с действието си върху човека. Не се свързва в значима степен с μ рецепторите и оказва κ медиирана антиноцицептивна активност, което е от голямо значение за разработването на нови и мощни аналгетици, към които не се създава зависимост.

По последни данни от пролетта на 2008 г., при прием салвинорин А се разпределя из целия мозък (кора и подкорие), с най-високи концентрации в малкия мозък и значими в зрителната кора. При опитите са приложени терапевтични дози опиоиден антагонист (налоксон), но това изненадващо не довело до промяна на разпределението на салвинорин А в мозъка. Това би могло да означава, че салвинорин А или се свързва неспецифично с κ рецепторите, или антагонистът не е достатъчно силен, за да го конкурира за тях. По-интригуващо било високото разпределение в малкия мозък, което несъмнено се дължи на значението му като интегратор на сензорните възприятия и двигателния контрол.

Значението на това чудновато растение за медицината ще нараства, в това съм убеден. Уникалните му вещества предоставят много нови възможности за фармаколозите, които тепърва ще бъдат проучвани и прилагани на практика.






Допадна ли ви този материал? (21) (1) 5933 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.