|
Сивостен :: Blaze Bayley - The Man Who Would Not Die (2008) (ревю) - Метъл, Пауър метъл, Рок, Хеви метъл, Хеви рок, Blaze Bayley, Iron Maiden, Нови албуми
 | |
![](\"http://www.sivosten.com/gfx/1398-1.jpg\") Blaze Bayley - The Man Who Would Not Die
2008, Metal Mind
Line-up:
- Blaze Bayley – vocals
- Nico Bermudez – lead guitar
- Jay Walsh – rhythm guitar
- David Bermudez – bass
- Lawrence Paterson – drums
Tracklist:
1. The Man Who Would Not Die; 2. Blackmailer; 3. Smile Back at Death; 4. While You Were Gone; 5. Samurai; 6. A Crack in the System; 7. Robot; 8. At the End of the Day; 9. Waiting for My Life to Begin; 10. Voices from the Past; 11. The Truth Is One; 12. Serpent Hearted Man
Стане ли дума за Блейз Бейли, неизбежно е да се стигне и до Айрън Мейдън. Петгодишният му престой в редиците на британските хеви-легенди е един от най-спорните периоди в тяхната история и неизменно разделя почитателите им на два лагера и половина - тези, които признават приноса му, онези, които го отричат безпрекословно, и далеч по-малобройната трета група, която с половин уста се опитва да налива разум в главите ту на едните, ту на другите.
Наистина, Бейли има нещастието да наследи не друг, а Брус Дикинсън, и спрямо това доколко се справя успешно се намират предостатъчно аргументирани забележки. Също така е вярно обаче, че това е доста висока летва - и като гласови способности, и като очаквания, и като популярност и излъчване дори - летва, която съвсем не един вокалист би се затруднил да прескочи, и с която той се справя най-малкото прилично. Така или иначе, това е въпрос, който сигурно ще продължава да буди разногласия поне до момента, в който има едно трима души, слушащи Мейдън. По-интересният страничен ефект е, че отвъд него повечето хора забравят за остатъка от кариерата на британеца.
Преди Мейдън, Блейз Бейли изкарва доста дълъг период в Уулфсбейн - група, която не се радва на чак особена популярност, при това общо взето с право, макар че свири доста приличен хард/хеви рок. След завръщането на Дикинсън, бирмингамецът създава нова група под името Блейз, което по-късно по естествен път допълва и с фамилното си име, и за осем години издава забележителните шест албума, от които четири студийни и два концертни, радвайки се на нарастващ брой почитатели.
Това, което се отбелязва като голяма червена точка от музикалните критици около тях, е израстването му като вокал, и то наистина е видимо - особено в последния му албум, \"The Man Who Would Not Die\". От друга страна, причината да бъде взет в Мейдън - приликата му с Брус Дикинсън като общо звучене - също продължава да се забелязва. Нещо допълнително, в постановката на песните има нещо мейдънско, макар и басът и барабаните по-скоро да се доближават леко до характерните за пауър-метъла. Не може да се пропусне обаче и ахилесовата му пета - липсата на вокална мощ, а по-лошото е, че вместо да се примири с нея, Блейз Бейли продължава да се опитва и да се напъва.
При все последното, \"The Man Who Would Not Die\" е изненадващо добър албум. Въпреки сходствата, въпреки пробойните тук-там, въпреки дори това, че не е кой знае колко уникален по звучене, абсолютно убеден съм, че трудно ще се намери почитател на по-леката част от спектъра на тежката музика, който няма да го оцени по достойнство или няма да го хареса - освен с някакви доста странични доводи. И ако наистина Блейз Бейли продължава да се развива в тази насока, няма да се учудя скоро да изкара и нещо определено запомнящо се.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=209439#209439 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
